exooo
BG / EN / ES
ехооо - споделете с насразширено търсенеВашите данниfenk - рекламанаши приятели
ехооо - споделете с нас
sidepanel
sidepanel
12:59, Сряда
17 Август 2022г.

sidepanel
EXOOO -> СТАТИИ

МИТОЛОГИЯ НА ПРОШКАТА

Untitled Document
ИЗБРАНИ ТЕМИ
Дигитален маркетинг и SEO оптимизация
Imam seriozen problem
Доверие

ИЗБРАНИ НОВИНИ
N.O.H.A. в България
Майкъл Джексън се връща на сцената
Пребиха до смърт американска водеща

ИЗБРАНИ СТАТИИ
Миналото - неизменен спътник на всяка връзка
Ето как да запазите любовта завинаги!
ТОП 10 на фразите на перфектната жена
Всеки я разбира по своему. Някой прощавайки, се опитва да изтрие завинаги от паметта си образа на обидилия го, за да не изпитва отново огорчение. Друг смята, че прошката е слабост, която не бива да се проявява в никакв случай. Едни смятат, че като прощават на другите, им правят суперуслуга. И накрая, има и такива, които прощават винаги и на всички с усмивка на лицето си.

Изкривените представи за прошката, ще ги наречем митове, първо скриват истинското положение на нещата, а на второ място, внасят в живота много негативни емоции и мисли.

Най-често се сблъскваме с 5 мита за прошката. Какво всъщност се крие зад тях?

Първият мит: Може да се прости само след като мине известно време.

*Смята се, че времето е най-добрият лекар. Вярно е, че след време обидите губят своята острота, и споменът за тях вече не събужда вълна от гняв и възмущение, както става, когато обидата е съвсем прясна. Но целебните свойства на времето, разгледани по-отблизо, често пъти се оказват преувеличени.

От една страна, времето достатъчно лесно се справя с дребните обиди, докато по-сложните случаи не винаги са му подвластни. Лъжата или подлата постъпка на близък човек, измяната остават в душата дълбоки рани, които не зарастват много години и често пъти пречат да се живее нормално.

От друга страна, способността да се забравят обидите зависи от това колко е впечатлителен един човек и от характера на човека. Една моя позната, когато е в настроение да разговаря, с часове може да си припомня стари кавги и конфликти. И времето не е в състояние да потуши негодуванието, пламтящо в очите й, то е толкова силно, колкото и преди няколко години. Погледнато отстрани, всички нейни обиди не струват и пет пари, но кой знае защо те не й дават мира. Спомням си за една позната на майка ми, прекалено чувствителна жена. В някакъв момент продавач на пазара я нагрубил. И ето че вече няколко години тя пазарува само в магазините и избягва дори уличните сергии с плодове. Какво още да говорим, когато много от нас инстинктивно избягват местата, където са ги обидили или оскърбили, а ако все пак се налага да отидат там, дълбоко в душата им усещанията съвсем не са приятни. Уви, не винаги и не всички обиди се разтварят във времето.
Обидите - това са душевни рани, и към тях трябва да се отнасяме по същия начин както към телесните рани - да се лекуват в зависимост от тежестта им и отчитайки душевното си състояние. Да се дезинфекцират - избавяйки се от отрицателните емоции към този, който ги е причинил и търсейки положителната страна в случилото се. Да се превързват - периодически изолирайки мислите за обидата, давайки им да постоят малко настрана. Да се преглеждат от лекар - при необходимост споделяйки обидата с близък човек, отивайки на изповед, на консултация с психотерапевт. Може да се подбере начин на "лечение", но най-важното е да се разбере, че нещо може да се остави в откуп на времето, но с някои неща трябва да се поработи.

Вторият мит: Да се прости, означава да се зачеркне от паметта.
*Този мит активно се поддържа от онези, които вярват, че прошката е преди всичко и най-вече интелектуален процес. Даваш команда на мозъка си и той зачерква от паметта си неприятното събитие или човека. Раз - и готово. За съжаление обаче, това не е нищо друго, освен самоизмама.
Ние прекалено много преувеличаваме способността си да контролираме паметта си. И се учудваме, когато вместо да изпълни изискването за забрава, тя още по-често ни нопомня за неприятното. Има един такъв психологически трик: За да се застави човека да мисли за голямата червена ябълка, трябва да му се каже: "Не мисли за голямата червена ябълка". И той вече няма да може да избяга от този образ. Вярно е, че паметта може да се "престори", че се е подчинила на командите ни. До първия удобен случай, когато ще ни се струпа всичко, което ние толкова сме се старали да забравим. Уви, в това отношение нашата памет съвсем не прилича на паметта на компютъра, откъдето може безследно да се отстрани всяка информация с няколко щраквания на мишката. Тя по-скоро прилича на лист хартия, изписан с мастило, който вече не е възможно да се изтрие и е невъзможно да стане чист. Затова, вместо да се опитваме да изтрием несполучливата рисунка, по-добре е да се опитаме да я "прерисуваме" - да добавим нови елементи, за да получим друга картинка. Казано по-просто, да се опитаме да видим ситуацията в друга светлина, в позитивен смисъл.

Как? Като си помислим за хубавото, което е имало и има в човека, който ни е обидил, за това, за което можем да сме му благодарни, за това, което сме научили от тази ситуация. И искрено да пожелаем на този човек добро. А когато го срещнем, да се усмихнем. Дори ако той ни гледа с недоумение, първата стъпка към преосмисляне на ситуацията и към прошката ще бъде направена. Изобщо, усмивката, пък било то и само вътрешна, без да се отрази върху лицето ни, е важен елемент от прошката. Тя позволява без излишни интелектуални усилия да се смекчи остротата на негативните емоции, предизвикани от обидата, и заставя човека да се замисли за това, дали тя заслужава такова сериозно отношение.

Третият мит: Могат да се прощават само дребните неща, предателството е непростимо.
*Действително, много по-трудно е да се простят предателството и подлостта, отколкото дребните обиди, защото те не само засягат чувството за собствено достойнство на човека, но и подронват неговата вяра в себе си. Мнозина имат усещането, че щом с тях са постъпили по този начин, значи нещо в тях не е наред. Без да осъзнаваме това, не можем да простим не чуждата постъпка, а своя мним комплекс за непълноценност. И за да не се чувстваме "унижени и оскърбени" и да не влачим в живота бремето на обиди, а да вървим леко, трябва да се възвисим до прошката и чрез нея да отхвърлим от себе си товара на обидата.

Може да ни предаде позната или приятелка, любим мъж. Никой не е застрахован от това. Силната обида е способна да нанесе силни разрушения. И ако подхранваме това чувство в себе си, кроим планове за отмъщение и призоваваме върху главата на виновника всички земни нещастия и беди, можем да сведем до нула всички останали жизнени интереси. В запълнената с обида душа няма да могат да влязат нито нови приятели, нито нова любов. А кому е нужен живот, пълен само с преживявания? Две съдби са се разминали. Отношенията са се прекъснали. Не трябва да се търси кой е виновният, а да се прави опит да се извлече поука от ситуациата и да се върви напред. С времето ще стигнем до разбирането, че не трябва да променяме околните, а своето отношение към това, което ни заобикаля. И вече не е важно в каква степен е виновен човекът, който ни е обидил, дали го е направил умишлено или не. По-важното е нашата собствена оценка на ситуацията, умението от лимона да се направи лимонада.

Четвъртият мит: Аз не трябва да правя първата крачка, защото иначе този, който ме е обидил, няма да се научи на нищо.
*С други думи, ако се прощава наляво и надясно, хората ще възприемат това като дължимо и няма да осъзнаят вината си. Кой знае защо мнозина смятат, че обидилият ги трябва задължително да се помъчи и да си извлече поука.

Парадоксът е в това, че безусловната прошка може да преподнесе много по-ценни уроци и да влияе върху хората много по-силно, отколкото всякакви опити да се играе върху тънката струнка на чувството за вина.
Да се направи първата крачка и да се прости ще е по-лесно, ако човек се постави на мястото на другия, ако се постарае да разбере какво е мислил той и какво е чувствал в онзи момент, и направи сравнение на своите мисли и чувства с неговите. Много често усещанията съвпадат. И тази близост в усещанията дава основание за прошка. В края на краищата, днес прощавам аз, утре на мен ще простят. На тези взаимни отстъпки и компромиси се гради нормалният хармоничен живот.

Петият мит: Може да се прощава само на другите, но не и на себе си.
*Всички ние правим грешки, глупости, понякога дори гадости. Не винаги постъпваме така, както би ни се искало в идеалния случай. Ако беше другояче, просто щяхме да имаме крилца на гърба си. Изходът не е в това да се наказваме и измъчваме за всички свои постъпки и грешки, както и да изпадаме в другата крайност - изцяло да игнорираме и затискаме съвестта си, за да говори по-малко. В първия случай рисуваме да си спечелим куп болести, а във втория - да станем цинични и безчувствени. За да не се случва това, трябва да прощаваме на себе си. Това означава да осъзнаем: нещо не е направно както трябва, да го приемем и искрено да се разкаем. Ако разкаянието ни е искрено, ние вече няма да повтаряме онова, за което сме се разкаяли. Това може да ни помогне да вървим по-леко напред, без да влачим със себе си куп пропуски и лоши мисли. И ще дишаме по-леко, ще прощаваме и на другите и ще приемаме живота такъв, какъвто е, с всичките негови възходи и падения.

Нека се учим да прощаваме... Просто така... По всяко време... При всякакви обстоятелства... На всички... А преди всичко на себе си!



Източник:тук
 
НАПРАВЕТЕ ЕХООО СТАРТОВА
ГЛАСУВАЙТЕ И ДНЕС ЗА НАС
СТАРАТА ВЕРСИЯ НА ЕХООО
ВХОД

В СЛУЧАЙ НА ЗАБРАВЕНА ПАРОЛА, МОЖЕТЕ ДА Я ВЪЗСТАНОВИТЕ ОТ ТУК. А АКО НЕ СТЕ РЕГИСТРИРАН/А, НАПРАВЕТЕ ГО ТУК.
ГОРЕЩИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ
ПОСЕТЕТЕ
СПИСАНИЕ ЗА МЪЖКА МОДА И ЛАЙФСТАЙЛ
КЛЮКИ, СЕКС, ПИКАНТНО
ГОРЕЩИ СНИМКИ, ГОРЕЩИ НОВИНИ
СЪНОВНИК, ХОРОСКОП, ГАДАЕНЕ
СВАТБЕН ПОРТАЛ
ВСИЧКО ЗА ВАРНЕНСКИТЕ БЕБЕТА
ОРЕШАКА-СГЛОБЯЕМИ ДЪРВЕНИ КЪЩИ
exooo
ARTDEVISER - webdesign | internet solutions | multimedia