За чакането срещу... очакването... или... ; -( vs. : -)
Чакане, чакане, чакане, чакане, цял живот чакане... Чакаш някого, нещо, някак... Чакаш... Чакаш нещо да започне или да свърши, да дойде или да си отиде, да получиш или да дадеш... Потропваш нервно с крак и си чакаш. Поглеждаш часовника... Или календара... Почесваш се нервно или стоиш забил/а поглед в една точка... Чакаш! През зимата чакаш пролетта, през пролетта – зимата... Стоиш си в един вечен застой на чакане за всичко... Чакаш...
Ставаш сутрин... Чакаш някой да излезе от банята или да стане готова закуската, или да заври кафето... Или всичко наведнъж... Чакаш автобуса, чакаш колата да запали, щото е студено и не отцепва... Чакаш в задръстванията, чакаш в магазина, на бутката за вестниците, на светофара, чакаш да се логнеш У скайпа, да зареди ехооо – то... Чакаш си заплатата... Резултатите от изпитите, които така и така знаеш, че не си издържал/а...
Но очакваш...
Очакваш любимия човек да ти звънне... Да чуеш гласа му/й, да го/я прегърнеш, да го/я цункаш, да подариш цвете, да се прибереш вкъщи на топличко... Очакваш новата си работа, за която винаги си мечтал/а, очакваш да караш колата, която си искал, очакваш, че ще успееш, че ще си вземеш изпитите, въпреки многото грешки, че ще намериш нещо търсено или нещо загубено... Очакваш... Леко невиждайки, че не винаги очакванията се случват, а всичко около теб е едно досадно чакане...
И бавничко „минаваш от листата на очакванията и надеждите в тая на чакащите”... На чакащите любов, топлина, утеха, обич, нежност, без да ги получат, без да ги очакват... Но вечно киснещи намусени по опашките в магазина, на светофара, на павилиона за вестници... И все чудейки се къде се дянаха всички очаквания и защо това чакане е непрекъснато, повтарящо се и отегчително... Непоклатимо. Нали си реалист? Знаеш, че няма да получиш работата, че няма да си купиш колата, че няма да се видиш с любимия човек, защото той/тя отдавна те заряза заради друг/а... И си чакаш... Там, където светлина няма. Там където вратата на кабинета на Надеждата не се се отворила никога... За никого... Чакаш си. Там, където света се изчерпва с едното качване в претъпкания автобус, с едното излизане от задръстването, с едното взимане на заплатата... Забутан в задръстването на досадата и забравата, в конвейр-а на времето и онова тъпо пространство, което се изчерпва с четирите бели стени на опустялата ти душа...
Но не се бой! Повярвай мъничко, че всяко едно чакане може да се превърне в ново очакване... Че може би когато отидеш до магазина, за да си купиш бои за стените на душата си, много, много пъстри и красиви, почти колкото теб, ще се сблъскаш с някого, който търси същите нюанси, на когото му допадат същите фигурки, който ти се усмихва... И тогава проклетото, тъпо чакане ще се стопи както снежинката, която пада в ръката и изчезва... за миг... И ще се превърне в очакване за нещо ново и красиво... За нещо интересно в безинтересната чакалня на уж също толкова безинтересния ти живот... Усмихни се и ти, опитай, не боли!!! „Надеждата крепи човека”, казват... А тя е очакване... Очакване за нещо по – добро и чисто... Тя е вяра в себе си! Може би тогава телефонът ще звънне, ще те потърсят от толкова желаната работа като Щастлив Човек в отдел „Сладури” на фирма „Живот”. Ще се качиш на колата си, любимата марка – „Радост” – и ще потеглиш с любимия човек към острова на Изпълнените Очаквания! И може би тогава, светът ще ти се види тооолкова красив... И в студените зимни дни няма да ти се иска да е Пролет, защото в теб тя ще е жива и ще те изпълва, защото тогава, падащият сняг ще се превърне в милиони цветни листена, в ухание на живот, калта, която газиш по улиците ще стане на светлина, а ледените висулки ще са играещи пламъчета... Тогава... Чакането ще се стопи и ще те изпълни с топлината си, ще се разлее из цялото ти същество и ще те опияни сладкото очакване за нещо хубаво... нее , неее е от Мавруда! (Е, и от него може да е...)
И така... Ходи боядисвай душата си! И гледай да е пъстра! В светли шарки!
Всеки от нас чака. Но никога не трябва да забравяме позитивните си очаквания!!! Защото в тях е скрита надеждата. ;) Почакай и ще видиш! :)))
aditu
