Ще мога ли да продължа да живея?

Мили приятели,пиша ви с много болка.Напълно съм объркана,обезверена,съсипана ,смазана,унижена.Мога да продължа тирадата ,ама от това ми става още по-болно.Ако някой е следил всички теми,ще се сети за моя случай.Не винаги пиша,но винаги чета и следя темите.Колкото хора,толкова съдби - щастливи и нещастни.Не всички имат смелостта да разкажат за своите човешки мъки.На тези,които не са чели моите писания,ще обясня кратко.
Преди 22 год.се запознах с мъжа,който според мен беше човека с голямо "Ч".Силна ,красива любов.Рецитираше ми стихове на Евтим Евтимов.Не можехме един без друг.Дълго време връзката ни беше от забранения плод.Той /също семеен/ излезе на квартира ,а аз се разведох.След около10 месеца започнах да се съмнявам .че ми изневерява.Не задълбавах,обичах го много.Той започна да използва това и да командва порада.Няколко пъти се разделяхме и той се връщаше с думите "Не мога без теб."Разведе се и той.Дойде да живее при нас.Изгледахме чудесни четири деца.През първите 13 год.бяхме щастливи.Дойде голямата изневяра с моя приятелка .Остана при мен защото много ме обичал .Простих физическата изневяра.Предателството не можах.Закърпените ни отношения бяха на приливи и отливи.Непрекъснато конците на кръпката се късаха при най-малко опъване.Порадвахме се още 4-5 год.щастлив живот.Не знам поради каква причина започна сриване на връзката между нас.Правех всички опити за стабилизиране и след още 4-5 той се изнесе като изля купища мръсотия върху ми.Сега не знам от кое ме боли повече.Не знам дали искам да се върне.Само знам,че всеки ден без него за мен е черен.След 22 годишна връзка да останеш сама без да знаеш истинската причина за това.А и все още го обичам.

Трябва да продължиш да живееш въпреки всички и вси4ко,трябва да си силна и горда,да изправиш глава и да имаш сили да продължиш напред.В никакав случай не мисля че ще ти е лесно,но не мисля че ще ти е по лесно ако продължиш да живееш така,шом веднъж се е скъсала нишката....Бъди силна,желая ти го от все сърце...

Всеки съвет ще бъде важен за мен.Да продължа ли да се боря за любовта на този човек/за нашата любов,ако смея така да се изразя/ или да се предам и да се съсредоточа за оцеляването си ?

Благодаря ти,СИМИРА78?Сигурно ще са ми нужни много приятели за да затворя /ако въобще успея /тази страница от живота си.

Ли4но аз бих продължила да се боря за оцеляването си,не бих могла да простя за пореден път/както е при теб в слу4ая/....Но по важното е ти какво искаш и дали ще си струва твоята саможертва,дали ще ти е по добре след това,като гледаш повторно закърпените нишки как наново се късат...Ако си струвя да се бориш -бори се,ако ли не колкото и да е тежко продължи напред..Бих ти подала ръка и знаи 4е след всяка буря грейва слънце,след всяка връзка идва нова-по добра,по 4иста,по хубава...

Много пъти през последните години си казвах "Не мога повече.той ме съсипва психически.ДОКОГА?И само капка внимание от негова страна крепеше надеждата ми ,че един ден ще се събудя и този проблем няма да тегне над мен.И така събудих се сама с още по-голям проблем.Не съм готова за категорично решение-не бих могла да живея без него,но и не бих могла да живея в ад.Всичко в мен крещи .Кой път да хвана?

Преди колко време се разделихте/т.е. той се изнесе/?А децата къде са?Защо мислиш, че не би могла да живееш без него?

Той се изнесе преди 5 дни.Сигурно ужасно звучи,но все още го обичам и от това окончателното ми решение е много трудно.Днес му се обадих и го питах как се чувства,дали е по-добре сам.Каза ми,че е виновен за просташкия разговор /от негова страна/предизвикал изнасянето му и че сега "ближе раните си "т.е.съвзема се .Казах му ,че искам да поговорим за това какво ще правим за в бъдеще-разделяме ли се или почваме от нула.Предложението за нулата беше негово по време на скандала,но както се беше набрал,увисна във въздуха. И днес отговорът му беше "Не съм готов още,размишлявам,но разговор ще има.Ние си оставаме най-добри приятели на тоя етап." и затвори.Това е .

Здравей kaala

Бих искал само да ти кажа да се научиш да обичаш и да уважаваш СЕБЕ СИ на първо място!!! Както се казва в една поговорка: "Научи се да уважаваш себе си за да можеш да уважаваш и околните". Все пак няма нищо вечно в този живот. Хора ще влизат и излизат от живота ни постоянно. Ще срещаме и ще губим приятели, познати, хора, които обичаме, НО сме обречени да сме със себе си цял живот.
Всяка дума, премълчана на полето на любовта, се превръща в коренче на раздора. Нямаш право да мълчиш, защото в мига, в който не си изказала едно свое недоволство или една своя обида, ти вече си предала партньора си, вече си му казала: "Аз не съм с тебе. Няма да ти го кажа това, ще го кажа на някой друг." A ako хората си говореха достатъчно, нямаше да я има ерозията в отношенията. Животът е непредвидим и всяка грешка се заплаща. Taka че, ako си казваме нещата такива каквито са, с тази честност си даваме много повече шансове за взаимно оцеляване -като партньори и като отделни личности. Дори честността ти да коства раздялата с човек, когото много обичаш, много по-страшно е да се разделиш със себе си!

Ще ти е безкрайно трудно да затвориш страницата. Ще ти е безкрайно трудно да си сама, но това не означава, че трябва да страдаш. Ивчо го е казал по - добре отколкото аз бих го казала. Обичай себе си и се уважавай за да ти се връща същото. Знам, че това не е отговора, който може би търсиш, но никой не е в състояние да отсече и да ти каже как да постъпиш. Ти си живяла с него, обичаш го и сама знаеш на какво сте способни двамата. Решението колкото и да е трудно си остава винаги твое, а ако той реши - ваше.
22 години са страшно много време и зная, че няма да ти е лесно. Желая ти от сърще мъдрост и сила за да се справиш по най - добрия начин с положението ! Успех!