Какъв трябва да е брачния партньор?

Ето това е въпрос, който не ми излиза от главата:

а.Вълнуващ, но не особено интересуващ се от теб в крайна сметка (дори може да си позволи и да изневерява). Страхотен секс, силни чувства. Много го обичаш. Има тръпка.
б.Не особено вълнуващ, но мил, страхотен приятел и партньор. Секс- не е лош, много нежност,общи интереси. Верен. Привързан си, обичаш го някак си.Няма тръпка.

Струва ми се, че в тези две категории мога да определя обвързаните мъже, които познавам. Някоя от тези две категории, с малко примеси...... 90% от българските семейства- първи вариант. Жените много обичат, правят всичко за мъжете си- работят гледат деца, страхотни готвачки и къщовници. Мъжете- правят се на велики и мързелуват.

На тези години мога да заключа,оглеждайки семействата с връзка 20 год. около моето семейство, че във всяко има някакъв елемент от първи вариант- по някакъв начин мъжът издевателства над жена си, която между другото е много по-хубава, образована и отговорна от него. Сякаш всичките избиват някакъв комплекс. Дали ще пият, или ще са досадни мърморковци, или пък ще имат проблеми с нервите - все си го изкарват по някакъв начин на жените и семействата си. Без значение е образователното ниво и принадлежността или не към интелигенцията.

В крайна сметка май трябва да постъпиш правилно и съзнателно да избереш втори вариант. Тихо семейно щастие, разбирателство и уважение.
Така ли е наистина?

Разбира се, че втория вариант е по-правилен.Ама ние-жените- като се влюбим хич не ги смятаме тия работи и не искаме да видим как ще се развие връзката, макар и да има много индикатори.Аз даже два пъти си затворих очите
Преди време моя позната сподели, че в началото на кариерата и неин много по-възрастен колега и е давал съвет да си избере умен мъж за съпруг.Тя така е постъпила и се радва на много хармоничен брак.

И аз така реших, че втория вариант е по-правилен. Такъв мъж си и избрах.
Така смята и майка ми, а тя е на твоята възраст.

Но истината е, че макар и аз да съм патила от първия описан вариант, все пак във моят връзка ми липсва тръпката. Даже обмислям да напусна мъжа си. Защото ако сега имам съмнения и искам нещо повече и внимателно оглеждам мъжете по улицата......то тогава след 5,10,20 години накъде? Защото аз искам да си имам постоянен партньор, с който да имам деца и стабилно и щастливо семейство.
Тъй като повечето умни жени мислят като Sladoled, направо се чудя вече какво имат предвид хората като казват "щастлив съм в брака". Навярно имат предвид,че усещат сигурност и спокойствие? Защото със сигурност не е онова щастие което изпитваш, когато си лудо влюбен, когото целият свят е в краката ти , и ти не ходиш, а летиш!
Иначе мъжът ми е много свестен, обича да излизаме с приятели, контактен е, не е перфектен на външен вид но става. По-добър приятел от него не съм имала в живота си, той ме и познава по-добре от всеки друг. Характерите ни си пасват идеално, търпим си взаимно лошите страни. А, и има страхотно чувство за хумор.

Но може би ако искам изпитвам тръпка трябва да я търся сега, а не след като имаме деца, когато става сложно......
Кажете ми, какви наблюдения имате относно семействата около Вас и мъжете в тях? Дали съвпадат с моето?

Определено вариант две и на теория и на практика е идеалния, но някак си когато хормоните заговорят, страстта се развихри забравяме за всичко разумно и скачаме на дълбокото понякога знаейки, че това ще ни коства много усилия за да изплуваме отново. До известна степен хората са мазохисти и като цяло сами си причиняваме болка, после страдаме и се оплакваме, а не правим нищо за да си помогнем истински. Предполагам, че също така си зависи от какво търси всеки партньор, какво иска и колко е склонен да даде самият той. Познавам жени, които искат вариант А, защото и те се държат като него

Абе не съм много съгласна за мазохизма и хората. Мисля, че си е наша национална черта и типичин за българските жени по-скоро. Всички знаете поговорката "женило-чернило". Погледнете ласиците ни, Елин Пелин - помните ли върбата, която Стоян отсича в двора си, само защото го дразнят лястовичките

Кристина, според мен влюбването не е нещо постоянно, тоест лети се до време и да наистина чувството е невероятно след време то се превръща живот и здраве в обич, привързаност, приятелство, доверие, уважение и т.н Май няма едно решение и то да е вярно а всички. Ако толкова ти липсва тръпката и мислиш, че тя ще те направи по-щастлива от сега дерзай. Права си за едно, че живота си лети и е по-добре да сме щастливи - безсрамно кратък е. Но, премисли добре + и - Успех

докато жена му плаче състрадателно за техните птиченца? Но той е озлобен и пиян и не иска и да чуе нейните молби да ги пощади. Или пък Иван Хаджийски- и прословутата теория за българския мъж, лишен от възможността да се грижи и закриля семейството си 500 години и поради това е комплексиран, нещастен. Ние трябва да го пазим и закриляме.....
Факт е, че този тип мислене е вкоренен дълбоко във всяка българска жена-

Мерси, Sunshine, затова писах- искам да чуя мнението на повече, особено сериозно обвързани, хора.
Общо взето съм объркана в момента.

А трябва ли да го е имало влюбването отначало, за да остане поне споменът за него?

Трябва е доста силна дума ... във всичките ми връзки съм била първоначално влюбена в мъжа до мен и после както казах това чувство се прероди в нещо по-силно, защото обичта, привързаноста те понякакъв начин ти дават сигурност, увереност във вас двамата като едно цяло. Много по-трудно е да ги "създадеш" и да ги задържиш за дълго време. За мен една връзка е като цвете което ежедневно се нуждае от вода, светлина, топлина, обич за да се разтвори и да покаже своята същност и красота. Наистина решението ще си го вземеш ти - става дума за твоят живот, но според мен има нещо което повечето жени биха искали да имат именно за създаване на едно семейство - приятелство, уважение, дълбока обич. Не съм много сигурна дали поради причината, че си я нямала придаваш толкова голямо значение на тръпката. Не знам дали няма да останеш разочарована ако си с някой с който се желаете много и я има физическата страст, но който се държи по описания от теб вариант Б. От друга страна - да летиш е нещо прекрасно и си заслужава поне веднъж човек да го изпита ...дано не те обърках повече