Перверзия ли или просто едно красиво почти извратено удоволствие.
Всъщност в интимните отношения почти нищо не намирам за грозно, ако е съзнателно желано то е просто красиво, нали? Но има толкова много неща които човек би желал да прави не защото са само красиви, а извратено красиви.
Да ограничите един човек с танца на мелодията си, така, че той да е в състояние съзнателно да танцува, съзнателно да желае, е едно, нали?
А извратено ли е да накарате един човек да забрави всичко до сега обичано, за да освободи душата си само за вас? Извратено ли е да насаждате борбата вътре в него и да се наслаждавате на нея? Извратено ли е това, че искате да видите върховният конфликт в него? Бихте ли го направили само заради това? Отначало той не съзнава какво го чака, но желанието идва в последствие чисто съзнателно, нали? Би ли ви харесало възбуждането на точно това желание, сигурно да - защото целта е в това? Би ли било отвратително след постигане на точно това, момента в който борбата вече не съществува, момента в които съзнанието се е освободило от влиянието на старото и е възприело всичко ваше, когато се е отдало на вас, когато съществува единствено за вас, бихте ли го отхвърлили вече като ненужно? Обекта на вашите желания вече е в битието. И какво би направил този човек, би живял единствено за вас. Всичко това извратено ли е или просто красиво? Може би е извратено красиво защото е съзнателно желано, нали? Въпреки, че в началния момент то е било нежелано, но вие сте го направили желано, нали? Едно и също, но малко по сложно. И въпреки това не е перверзия, защото обекта на вашите желания може съзнателно да се защитава. Депресията, омразата, отвращението всичко това са чувства които го защитават. Би ли било извратено обекта на желанията ви да не може да се защитава, да не съзнава, да не може да използва всички тези чувства за да оцелее, а вие в съшият момент да изпитвате желание за още и още. |