Цикълът ми закъснява!

Трябваше да ми дойде от 7-10,все още ми закъснява,а е 25 вече.Направих си няколко теста SURE CHECK,всички са отрицателни,показват една чертичка над буквата C.Иначе,гърдите ме болят,коремът ми е поддут-признаци за мензис.Дайте ми съвет.Мерси предварително на всички!

отиди на гинеколог.не съм имала подобни проблеми,но щом закъснява,значи става нещо..за да си по-сигурна-чичо доктор е решението

понякога от напрежение се получава солидно закъсняване на цикъла......

от друга страна, тестовете могат да не бъдат съвсем верни.

симптомите, които описа ги има и при бременност в първия месец,защото усещанията са резултат от повишени дози на някои хормони, което се случва преди и по време на цикъл и по време на бременност така че.....ми по-добре иди на лекар, за да отпаднат всички съмнения!

И аз така съм си чакала с надеждата да си мине от самосебе си,ама мен си ме е страх от лекари по принцип и съвсем друг въпрос е че минавам все между капките.
Ама това не е правилно за това ако не са се оправили нещата заминавай на лекар,само той може да ти каже имаш ли или нямаш проблем и защо се получава така.В крайна сметка ако няма нищо,поне ще си се проверила и ще си сигурна,няма да се притесняваш за напред дали пак ще ти се случи.

Тичай на лекар! Не се оставяй на успокоителните мисли че може да с едължи на това...на онова...При мен се получи така че в продължение на месеци закъснчваше , а аз го отдавах на напрежението (бях студентка..изпити, нова среда...) стигна се до момент в който получих ужасен кръвоизлив, който продължи почти 3 дни, не отидох на лекар защото ме беше страх. Накрая нямах сили да се мръдна, всички дрехи бяха в кръв, сутрин се събуждах буквално плуваща в локва кръв и ревях по цял ден защото бях сигурна че умирам. Накрая припаднах, гаджето ми ме свести и ме заведе в спешното, назначиха изследвания, оказа се че нивата на един хормон са ми страшно ниски (заради диетите които пазех) и ако бях отишла преди 2 месеца примерно, всичко щеше да се нормализира с пиене на витамин Е. В крайна сметка ми предписаха противозачатъчни и ми казаха че трябва да кача поне 5 кила, защото иначе организмът не може да се справи (имала съм незнам си каква анемия). И досега това си остава най-ужасяващото преживяване което съм имала. Не искам да те плаша, но каквато и да е причината, най-добре иди да те види лекар.

Ей, пак това споделяне!!!!!

Някой иска съвет и то по проблем свързан със здравето му. И като се почнат едни лични излияния: "а пък на мен ....", "голям проблем може да стане, защото на мен...." , "тичай на лекар, защото аз подцених нещата и после щях да умра..." Недейте така бе, хора! Тя не пита как е било при вас. Просто има нужда от малко здрав поглед на нещата и подкрепа.Когато човек е самостресиран направо му иде да се гръмне като прочете какво му пишете за себе си.

Сладолед,

Оценявам това че си жена с опит и определено имаш какво да кажеш по много и най различни теми. Обаче не мисля че на "ейй пак това споделяне", при това казано с извстна доза надменност и раздразнение му е тук мястото. Всички се опитваме да помогнем или поне да бъдем съпричастни...кой с каквото и както може. А гледането отвисоко не помага по никакъв начин. Не съм искала да стресирам допълнително момичето. Както казах и в предишния пост - причината може да е всякаква и именно затова е най-добре да се консултира със специалист.

Мисля, че наистина се налага консултация с лекар. Без да стресираме обстановката, но както казва зет ми, а той е лекар, щом те боли глава може да е поради сто причини. Така и закъснението може да е поради най - различни причини. Те трябва да се отхвърлят една по една и накрая да се разбере причината. 2-3 дни не са проблем, но повече.... човек трябва да се позамисли. Не за друго, а заради собственото си спокойствие. Така, че иди на лекар няма да сгрешиш.

Благсдаря ви....

Мерси на всички,ще отида на лекар,просто търсех друг вариант защото ме е страх от лекари.Ще ви пиша кякво е станало.Страх ме е...

Освен опита имам и медицинско образование и съответно работя в тази сфера.Съжалявам ако отговора ми е подразнил някого, но не мисля, че като се споделят личните здравни проблеми с човек на който без друго му е много уплашено в момента се помага. По-скоро излишно се стресира, пък и едва ли нещата са съизмерими при различните хора.