Аз на времето я лекувах с повече от един, за секс, за разговори,за всичко.Да ти кайа помогна ми.И когато се излекувах си казах ами стига ти толкова от сега ще гледаш на живота като голям човек.
Пожелавам и на теб да пораснеш.И да започнесх да мислиш положително.Стига това пренебрежение.Радваи се на живота

Аз да си продължа мизълта от последния ми пост по темата


От друга страна - когато се окаже че любовта между двама ви не е точно таква каквато си си я представяла в смотните дни и нощи, а е нещо по-ралзично..това не означава непременно че е нещо по-ниско качествено.
Даже напротив. Всеки обича по различен начин. Един обичка да пие бира, друг вино...някои обичат рози, други-не. Красотата на това да обичаш е когато осъзнаеш че си способен да оцениш точно тази "друга любов" която отсрещния човек споделя с теб. Да оцениш неговия свят, дори и той да се намира на самия край на твоите представи, да не кажа извън тях. Говоря за случай когато всичко е истинско,а не когато сме с някого просто защото не искаме да сме сами..
Да откривате заедно нови пътища, различно от твоите или неговите. Това си залсужава.
А моментите на разочарование - те са неизбежни.
незнам дали не се обърках много...и извън темата излязох май

Sweeet baby

Имах предвид, че всеки човек си е мечтал за нещо определено,(иначе нямаше да я има историята с белия принц на коня.) Всяко девойче е искало да срещне един точно определен тип човек с когото да бъде и да бъде интересно.Но с течение на времето идеята за принца се променя,не се снижават критериите,но вече да речем си"пораснал". Срещаш човек, който на първо време си сигурен че не е за теб,че нямате нищо общо , но след време си се чудил как си живял без него.
Мисълта ми е че не може цял живот да търсиш една илюзия която си си създал в представите.Срещнал си човека,ок,но замисляш се че не си мечтал точно за този тип човек,разочароваш се, защото си имал определена нагласа. Но ако този човек те обича, и ти дава любов,защо трябва да го изоставиш и отново да тръгнеш да тичаш след илюзии,без да даедш шанс.

За това споменах, че ако си щастлив и правиш човека щастлив,няма друго по-важно.
Но ако не се чувстваш на място във връзката,по-добре е да я прекратиш за да не се губи времето на никой.
Сега в една връзка има много скандали за сметки пари и тем подобни,не са нещата черно на бяло както в мечтите,няма я романтиката 24/7, но ако я има любовта,защо да бягаме от нея?

съгласна...

че критериите се променят...както се променяме и ние самите.....а това с принца на белия кон....си е принца,към който се стремим,но никога не срешаме (поне според мен)....а когато любовта не е точно онова,което сме си представяли...се замисляме има ли смисъл да продължаваме....и кат теглим чертата ако "против" са повече от "за"..извода е ясен

Може пък принца да не е този за когото сме си мечтали....т.е. може да се появи един по-добър,от това за което сме мечтали.

Скъпи еховци,аз безкраино много благодаря за откровенните мнения на всички.Много ми помогнаха те.Дано тази тема е помогнала и на други хора като мен ,които не могат да намерят решение в личният си живот.Ще се радвам ако продължите да пишете и да споделяте мненията си по тази тема.Благодаря ви още веднъж.

Признавам си,

не прочетох всички мнения,но прочетох първите. И съм на мнение,че нито работата,нито спорта,изложбите и каквото и да било странично занимание могат да те накарат да го забравиш.
Всичко е до ИСКАМ да го забравя.
Защото,аз така като гледам си се занимавам с какво ли не,с цел просто да не мисля за него. Но по едно време пак изниква в съзнанието ми,като неканен гост. Иии... за мен няма лек,може би просто защото не искам до такава степен да го забравя.
Ако наистина ти искаш ще го забравиш!

Успех!

Здравейте!Аз съм поредната с история за несподелена любов...изчетох всики мнения и съм съгласна,че когато истински обичаш някого нито работа,нито спорт,нищо не би могло да те откъсне от мисълта за НЕГО!Само ако наистина искаш да го забравиш,ще се получи!Истината при мен е,че го обичам ужасно много от около 1година и половина,но все още страдам много...много боли...вече наистина не знам какво да правя Търсех сайтове да чета мнения и т.н. за това как да се справя и как да го забравя,но истината е,че аз не искам да го правя искам той да е до мен,да ме прегръща,целува и да ме обича...знам,че е невъзможно,но го искам...и както пишете въпросите от рода:Ами ако е възможно,ако някога се случи и пътищата ни се срещнат?Струва си да чакам и т.н.,това ме убива Някои пък казват,че трябва да имаме търпение,но колко???Аз докато чакам бавно умирам,съсипвам живота си...не знам,тежко е...а и той е това,за което съм си мечтала винаги,всъщност нещо много по-добро,никога не съм вярвала,че има хора като него,но ето,че има и аз го срещнах,влюбих се,но... е невъзможно...

Ако е толкова невъзможно колкото казваш, значи трябва да насочиш вниманието си към друг. Не да седиш и да чакаш пътищата ви да се засекат. След като не се е получило тогава, когато е имало чувства от едната страна, значи той не е най-доброто за теб. Търси своето най-добро. То е някъде там и те чака, докато ти се взираш в "невъзможното". А как става ли? С търсене! Просто се оглеждай, взирай се във всеки поглед, всеки жест и ще го откриеш.

хмм