каза му го

Supernatural

Бих искала лично да отправя благодарности към теб за написаното!
Весели празници на всички!

аз ще ви кажа и на нея и на вас.свестни мъже има страшно много вие явно не знаете че има баланс не само в природата а изобщо в цялата вселена говорим в глобален мащаб.точно тоя баланс е дал възможност днеска вие да съществувате и да може да пишете за съжаление-глупости тука.така че като говорим за вселенски баланс нормално е и ние в нашият свят на нашата земя да имаме такъв.ся че вие не го разбирате и сте извън баланса това означава че нещо е сгрешено за радост не при мене а при вас.и сега да ви го обясня на тъпите мозъчета щото съм сигурен че не разбирате нищо.искам да кажа че както има и мъве които не са стока така има и тяхна противоположност които са много стока.както има жени които не са стока-като вас така има и жени които са стока такива които аз намирам.а ся че вие не можете да отидете при свестните мъже и за тези които бленувате тука денонощно това ако мога да попитам в кой е проблема?айде напънете си гънките и ми кажете защо нямате мъже защо носите 120 кила руски телевизори щото само това сте успели да измъкнете с изгорели три лампи щото е нямали пиксели тогава но е хубаво щото ремонта е по евтин.винаги има двама виновни.вие се изкарахте все девици и монахини с по три развода и колко раздели не са знае и колко премълчани.

на теб какъв ти е проблема, това ли ти е мисията в живота, да пишеш в сайта и да критикуваш. Защо не дадеш свобода на хората и защо всички ти пречат. Като не ти харесва какви глупости се пишат тук, просто не влизай и не се интересувай какво се пише точно в този форум. Иди в някой форум друг, толкова бъка в интернет пространството от какакви ли не форуми, намери мястото си, където няма да се нервираш на женски глупости. Или ти се ядосваш на жените в този форум, че не са луди по теб и говорят за други мъже, а не за теб? Явно комплекса, който те мъчи идва от факта, че искаш да си център на Света и Земята да се върти около теб и много те е яд, че тя се върти около собствената си ос и ти не присъстваш в живота на никой и никой не се интересува от теб, а от себе си и своя собствен свят.

аз просто говоря истината.

Няма стока и брак между хората. Има такива които ни подхождат и други които не са за нас.
Аз далеч не съм вярваща и набожна, но едно със сигурност зная, че ако дадено нещо не ни се е случило, то е било единствено и само за наше добро. Понякога много искаме дадено нещо, без да сме сигурни, че имаме нужда от него и че то ще ни донесе онова щастие за което се борим. А когато не го получим - страдаме, само защото не можем да преценим правилно ситуацията в дадения момент.
Пак ще дам пример с моята кратка бременност. Толкова си бях втълпила, че я желая и ми е нужна, и ми е време, че чак в последствие разбрах, едва когато я загубих, че не от това имам нужда. Напротив, би ми донесла само допълнителни страдания.
Затова, не искайте неща, за които не сте сигурни, че ви трябват.
Това се отнасяше до несподелената любов, която някой от съфорумците не могат да забравят.
За да не се стигне до нищо по-конкретно е било само за твое добро. Колкото по-рано го осъзнаеш, толкова по-лесно ще можеш да видиш пътищата пред себе си и вратите които ти се отварят.

Няма място за спор. Никой не твърди, че няма равновесие. И тук не е нужно да разделяме хората на мъже и жени. Става дума за несподелена любов. А когато един човек обича, той се променя и става олицетворение на доброто, чистото и става много лесно раним. Няма значение мъж или жена... Всеки минава по този път. Но любовта макар и споделена, може да оцелее само, ако и двамата са намерили себе си.. хармонията в себе си и са изгонили страхът си напълно. Това е нещо недостижимо за човека и неговото несъвършенство, а именно емоциите, на които се оставяме и които ни карат да се чувстваме живи.
Въпроса е да търсим себе си в такива мигове на тежка раздяла и да не се оставяме на болката, обвиненията... примиряваме се и просто го изживяваме... струва си... важното е да се намери покой на душата.
Аз в момента изживявам една такава раздяла. Намерих момче, което за мен е различно от всички други... за съжаление той не намери същото у мен. За съжаление сме прекалено млади, а той още повече. Опитах се да го задържа, да му покажа колко много държа на него, но той не го вярва. Раздялата ни беше грозна и адски болезнена за мен. Дори сега, когато пиша това ми се свива стомаха и се сдържам да не заплача.
За да го превъзмогна, започнах да му пиша писма с нещата, които искам да му кажа. Писма, които никога няма да стигнат до него. В тях аз търсех себе си. В началото бях толкова объркана, че пишех по 3/4 писма на ден. Всяко писмо носи различно настроение.. любов, болка, спомени, желание да го превъзмогна, вяра, че има надежда, пак болка, чувство за вина, упреци... и пак болка. Имам толкова много въпроси. А факта, че той не ми посочи дори причина, поради която иска да се разделим, ме прави още по-объркана. И ми е много по-трудно да убия надеждата. На моменти постигам желаната хармония и после пак се поддавам на различни емоции... мразя го, обичам го. А той дори незнае как се чувствам. Не ме познава... Страхът беше основата. При мен страхът да не го загубя, при него страхът и нежеланието да повярва...
И мислите и въпросите в един момент започват да се повтарят... така, надявам се, ще дойде умората и примирението... Просто трябва да се изживее.. и то не веднъж. Аз се примирявам и когато имам сили пак се връщам... В търсене на човека за мен, моя идеал, аз всъщност намирам себе си и това каква искам аз да бъда... важното е да не го забравям, когато се самозабрава по това момче...
Надявам се не съм се повтаряла много и не съм ви отегчила

а и още нещо...

Търси красивото в децата, в прородата и раздавай любовта си към тях... мен това ме кара да се чувствам добре и по някакъв начин щастлива...

От една страна много се радвам да те видя, от друга не и в тази тема.
Жалко за това което преживяваш, но живота ти дава това изпитание, за да се поучиш и да те направи по-силна.
Срещнала си човек, който за теб е бил различен и интересен, но нали все пак е по-важно и ти да бъдеш такава за същия. След като не те възприема така, заслужава ли си страданието? Не смяташ ли, че заслужаваш нещо по-добро, защото си действително изключителна?!
Стига си писала глупости на разни хартийки! Всички сме раними, просто разсъждавай трезво.
Ти си умно, талантливо момиче, а красотата ти е безспорна. Трябва ли ти това "унижение" и "самосъжаление", когато света е в краката ти?! Когато можеш да имаш до себе си достоен партньор, а не някой "Пижо"!

Благодаря за милите думи Много ме разчувстваха, което не е трудно особено сега.
Просто ми е трудно да задържа съзнанието си далеч от вложените надежди, но усещам, че съм близо или поне се надявам да съм.