Как да се излекуваме от несподелената любов

Любовта е хубава,когато е споделена!А когато е едностранна тя е мъчение...Как да се излекуваме от нея,за да не ни тежи,за да не ни боли,за да приемеме факта,че не сме желани от човека в които сме се влюбили...Даите лечение,рецепта или тинктура за болната душа...

edit: stidam
Статия по темата - Несподелената любов - има ли лечение за това мъчение

....

Времето....лекува тези рани.....

1. много далеч от любимия, така че никога да не се засекат пътищата ви
2. рев до дупка, за да се освободи напрежението
3.самосъжаление няколко дни
4.пазаруване
5.излизане с приятели
6.намиране на хоби...четенето много помага! Ама страшни книги, не някой любовен роман.
7. Адски много зариване в работата
8. Спортуване като луд
9.Посещаване на разни изложби, семинари..

С една дума, ангажиране на мисълта и колкото и тривиално да звучи /така ли се пишеше тая дума?/, времето лекува...или по-скоро след време болката се затъпява до такава степен, че човешкото сърце е способно да се опита да обикне друго човешко същество.

Когато обикнеш друг, тогава си преодолял предишния, по - рано не става!

Заравяне в много работа и много пътуване, това е спасението от такова шантаво положение.

Аз ще ти предложа един ефикасен лек - нов приятел. Следващият (както имаше една тема тук) може би ще успее да те излекува от несподелената любов. Отдай времето и вниманието си на човек, който ще оцени това. Жените имаме невероятната способност да се влюбваме в мъже, които не ни забелязват, а да отхвърляме тези, които биха направили всичко за нас.

"Жените имаме невероятната способност да се влюбваме в мъже, които не ни забелязват, а да отхвърляме тези, които биха направили всичко за нас."

Това не е ли едновременно "синдромът на жертвата" ,и женската нужда от постоянно внимание и доказване на НЕГОВАТА любов към НАС по всякакъв начин и постоянно...често мъжете които ни обожават стават безинтересни и по някакъв начин скучни за нас. Къде по-интересно е да бягаш след някой недостижим левент...после да страдаш че не можете да бъдете заедно..

това беше малко иронично и жестоко вмъкване в темата.

Ужасно е да ти се случи това. Боли...много.
МОже би наистина една нова връзка би могла да"изстрие следите" . Но какво правим , ако вместо да помогне това само влошава нещата? ако в "Новия" търсим постоянно "НЕГО - недостижимия" ,ако сравняваме, съпоставяме, недоволстваме...

Всеки по ралзичен начин бяга от тези неща/ Вски се спасява както може - както казват хората.
За едни спасението ще е в книгите, изолацията, мислите, сълзите..докато всичко не излезе, не си тръгне завинаги и последната мисъл, последната тръпка не напусне тялото...
За други спасението ще е в срещите сприятели, нощния живот и всичките му £екстри"...
За трети това ще бъде спорт, изтощаване - физическо и емоционално...дотогава докато не стигнеш онази точка, след която неможеш да мръднеш и милиметър по-надолу. Когато си на дъното на собствената си душа...безсилен..

Всичко това е един вид "катарзис", пречистване, отхвърляне на всичко старо..наистина времето лекува.
И наистина хората имат невероятно голям капацитет за любов, за обичане и за "регенриране" след всяка тежка травма..

Според вас може ли да се нарече "несподелена" любовта, когато я има, но не е точно това което сте си представяли че трябва да бъде. Знам че е глупаво да се използва тази дум а"трябва" тук, но няма друга.
И все пак? Дали това не боли дори повече...защото хем я има, хем не е точно "тя", твоята любов, такава каквато чустваш че е "ТЯ" дълбоко в себе си..

Несподелена любов се лекува само с време.Новият няма да замести този,който си обичала,само ще боли повече.
Аз лично си поплаквам и продължавам.Това е живота.

А да имаш любов, но тя да се окаже не тази, която си искала или за която си мечтала не е чак толкова лошо,защото все пак имаш някого до себе си който те обича и те уважава, и ще бъде с теб във трудните и хубавите моменти. Страшно е само ако не си щастлива във тази връзка, защото ако ти не си щастлива, не можеш да дариш щастие на човека до теб. Така би загубила времето и на двама ви.

Моята любов сега не е тази, за която съм мечтала.На моменти е по-добра, на моменти съжелявам.
Важно е как се чувства човека във връзката.

да , обаче.....

всичкото време , което си даваме , за да се излекуваме и т.н. не е ли убийствено за нас?а какво да правим , когато сме "се спрели" на варианта с новия човек , когато да речем не искаме друг да ни докосва (както става с мен например)....имаме огромното желание да се излекуваме...да дадем шанс на новия стойностен човек....но просто не се получава....тогава какво-.сядаме и просто чакаме да ни мине?....или отново се връщаме в изходната точка и търсим друго решение-спорт,работа....но трябва да признаем , че те помагат само през деня или през времето , в което се занимаваме с тях....а когато вечер легнем и в мислите ни малък е света...не се ли показва отново Той-недостижимата мечта....химера....а и кога да сме сигурно , че няма вече накъде и трябва да се откажем?...не е лесно да се убие онази мъничката надежда , че нещата все пак могат да се подредят някак си....и само от задаването на тези въпроси боли безкрайно много....никога не е лесно да се откажем от една любов и да продължим....камо ли да приемем и да свикнем с мисълта , че не сме желани именно от Любимия....на мен лично нищо не ми помага....колкото повече време минава , толкова повече мисля за него....колкото и да искам да започна отначало с някой друг просто не става....не искам друг да ме докосва и да е близо до мен...и си се въртя в един омагьосан кръг....и какво се оказа накрая-нито така,нито иначе.......май изказването ми стана голяма каша вече и е по-добре да спра

Disturbia , ....

а как щом любовта , която имаш не е онази , която искаш , да дадеш на човека до себе си онова , което заслужава и да го направиш шастлив, при условие ,че не е онзи , когото всъщност сърцето иска....? ( не говоря конкретно за теб , а по принцип....и в никакъв случай не съм привърженик на идеята , че човек успява да има всичко , което иска в живота си....)