Ми какво да ти кажа...I`m speechless.

Просто се сетих... за тебе... надявам се някой да върне речта ти с песен )))

Искаше ми се да те открия в чуждите очи.
Лица. Усмивки. В чуждите копнежи.
Искаше ми се да си във всичко ти.
Навсякъде. Завинаги. За мене.

Исках те непроменен като тогава.
Сам. Копнеещ. В свят от ребуси.
Да ги разгадаваш. Влюбен до забрава.
Завинаги. Да бъдеш себе си.

Но още търся те във чуждите очи.
Лица. Усмивки. В непознатите съмнения.
А вярвах, че си всичко ти.
Навсякъде. Завинаги. Последния.



Аделина Григорова

Ади, поздравления за блестящия стих!
Мога ли да го заема това стихотворение за да го препратя на един човек, който познаваш?... щото време е да призная на себе си - магията си е отишла...

Всичко може за тебе.
То никога не е ясно кое си е отишло и къде е отишло Дали то си ходи, дали ти му бягаш. Дали се е скрило и си играе на жмичка с тебе... с години... векове... хиляди животи

То това е старо, ама го изрових, радвам се, че ти харесва "по-стария" период, хехе

Успех, и пиши на ЛС , че отдавна не сме бъбрили с тебе

Адислава,как е студентския живот

Адитуу, ти с никого не си лафилла от доста време!

Ееее, не лафя, щото не мога от толкоз пийнйе да мисля, камо ли да лафя :Д Дай некое друо въпросче :Д хехехе Ама ше се поправя Поне за лафенето, па другото... ))))

Наздраве!

Обичам те напук на себе си.
Без някаква причина.
Напук на всички основания.

И търся те във всичко заобикалящо.
Липсва ми мотив.
Но правя го напук на времето.

И моля се безмълвно пред иконата
Аз пак да те намеря.
В този свят от безпорядъци.

Да те намеря някъде.
И въпреки забравата.
И безразличието.
Омразата.
И безхаберието.
Ей така…
Напук на времето.
Напук на себе си.
Да те обичам.

Аделина Григорова

поздравления за умението да напишеш това което чустваш,