Вечните философски въпроси са ей факин’ уейст ъф тайм. Няма по-загубено време от участието в разговор (не дай Боже – спор) на тема: „Какъв е смисълът на живота?”. Е, да, такива диспути възникват рано сутрин, след осмата ракия, когато времето ти и без това не струва нищо, но дори тогава не си заслужава да го прахосваш за глупости.
Защото, ако животът имаше някакъв строго определен и специфичен смисъл, все някой по-умен от теб и от пияния ти събеседник щеше да го е открил през последните 5000 години. И щеше да е написал дефиницията. Нямаше да се налага точно ти да търсиш решение на една задача без отговор. В пет сутринта.
Свикнали сме, когато четем книга или гледаме филм, историята да има някакъв смисъл: очакваме завръзка, кулминация, развръзка, някаква поука дори. И в това ни е грешката. Защото филмите и книгите ги пишат писатели и сценаристи, които нарочно са се погрижили да има смисъл. За да ти вземат петте лева. Докато животът е лишен от сценарий. Освен това, той е безплатен. Идвайки на тази планета, ти не дължиш нищо на никого. Поне в началото. На всичкото отгоре получаваш главната роля. Можеш да участваш във „филма”, а не само да ядеш пуканки и да зяпаш отстрани. Защото животът не е филм. Той започва изненадващо и неочкавано - за теб самият, но твърде често и за твоите създатели, протича хаотично, твърде нелогичен и непоследователен е и по всяко време може да свърши също така абсурдно, както е започнал. Без развръзка и без поука.
Обаче аз не искам да твърдя, че животът е безсмислен. Той е точно толкова смислен, колкото празният лист хартия или белият екран. На него можеш да поставиш всичко. От тебе зависи. И това му е хубавото.
Всеки от шестте милиарда души на тази планета мечтае да е роден с някакво специално поръчение (да промени света, например). Всеки мечтае животът му да има някакъв смисъл. Уви, малцина са тези, които откриват за какво точно са родени, но дори и те прекарват голяма част от живота си в безцелно лутане.
„Но защо аз съм тук? Трябва да има някаква причина!”
Защото баща ти не е знаел за съществуването на презервативите, примерно. Ето една добра причина. И сега ти, в качеството си на последствие, имаш волята да решаваш какъв точно ще бъде смисълът на твоя собствен живот.
Бидейки хедонист, аз лично откривам смисъла във всички удоволствия, които съм изпитал, изпитвам и ми предстои да изпитам, докато съм жив. Заради сутрешната ерекция, заради силния аромат на кафето, заради добрия коз, “изигран” с приятели, заради загадъчната усмивка на момичето от бара снощи, заради удоволствието да сготвиш „Гюведжета по Тишански” и да си стъкмиш наргиле, заради еуфорията от едно пътуване, заради свободата да боравиш с думите както намериш за добре, заради любовта, която намираш, но после губиш, повторно намираш и повторно губиш, заради любовта, която отново ще намериш някой ден, само за да я изгубиш след това, както и заради един милиард дребни и големи удоволствия, животът ти определено има смисъл.
Колко изгрева видя през изминалото лято? Колко пъти се остави на емоциите да управляват разума, на течението да те носи, на вятъра да милва бузите ти? Колко пъти се усмихна и го направи то сърце? Колко пъти каза: „Благодаря, че съм жив, защото е яко!” Ето толкова пъти животът ти имаше смисъл през изминалото лято. А можеше да има смисъл всеки ден...
източник: тук |
н
