Страхотна тема !
Дупето ме разсмя, но истината е, че изобщо не е смешно. Всички сме били на тази възраст (в лудите години) преди да станем сериозни възрастни. Лошото е,че ние сме живели в друго време, когато по принцип си бяхме защитени. Малко бяха беладжиите в училище и чрез оценките за поведение и самия морал тогава се опитваха да ги карат да се срамуват. Това чувство в днешно време може да се каже, че трябва да го запишем в книгата на изчезващите видове. Истината е, че децата бързат да станат възрастни, да се почувстват такива ито от малки. Само, че набират смелост, когато прескочат 10 год. Вярно, малки са, но вече по-смели и се опитват да го доказват. В този период и учители и родители трябва да са заедно. Не за да нападат детето, а да му покажат, какво точно не е така както си го мисли растящия човек или пък да ги поощряват в идеите, които наистина си струват. Проблема е, че ние сме решили, че със сила и заповеди трябва да налагаме. Понякога това е необходимо, но трябва да се внимава да не се прекалява. Най-добрия начин е да станеш приятел на детето и да се опитваш да виждаш нещата през неговите очи. ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да му обясниш, че и ти не си бил цвете на тия години, а ако се наложи направете някоя детинщина заедно. Важното е да не унижаваш и назидаваш детето си. Сопата помага, но само във вид на шамари до 5 годишна възраст и то само като ги показваш без да ги използваш или си пошляпнал 1-2 пъти, за да е ясно какво е това.
А колкото до секса, жалко е, но това което пише moeto dupe е точно така. Повечето от момичетата на тази възраст започват. Говорим си, че не е добре за тях, но любопитството и това да са вече големи е по-силно. Няма рецепта за добър родител, но е от полза детето да знае, че когато сгреши ще получи помощ от родителите. Няма да му натякват грешките и да го карат да плаща за тях. Това със сигурност не е добра стратегия. Не забравяйте, че имаме страхотни деца въпреки грешките и лудориите им! Успех!
|
н
