Обидите у нас имат няколко особени аспекта, които са неповторими в социологичен план. Българите са лоши хора - казва ми млад, ляво ориентиран хомосексуалист от Холандия това лято. Опитах се да разбера защо. Не е защото псуваме - проблемът е друг. У нас, ако някой напсува някого на майка, всички отиват при напсувания и му вменяват вина. Тебе, казват българите на напсувания, те обидиха. Обидата дали е истина?! Майка ти наистина ли така и така прави?! А напсуваният, не стига че е напсуван, ами и трябва да се оправдава - което го вкарва в категорична гузност и вина.
В нормалното общество и по каноните на нормалното възпитание хората би трябвало да поискат от псуващия просто да се извини, да търсят контрата в него - най-малко защото с ругатни проблеми не се решават. Но у нас хората не искат да търсят контрата в псуващия, защото със сигурност ще бъдат напсувани. Реално обществото подхваща подигравката и обидата и я превръща в статукво - къде тънко и с финес, къде грубо.
При политическата обида обаче има един положителен фактор - тя ни помага да разберем, че има проблем. Ако Сидеров не беше нарекъл Ф.Д. "отявлен хомосексуалист", обществото дори нямаше да разбере, че вече не само парламентът ще има право да ипраща наши войски в чужбина. Сидеров си играе добре ролята - той знае, че няма как да бие по друг начин камбаната - покрай сексуалния скандал поправките в закона станаха явни и на светло излязоха хората, които защитават американските интереси у нас - примерно Агов и отново Ф.Д.
Сидеров е прав за американските бази, огромно количество българи му симпатизират, нека си го кажем - той е адекватен в емоцията си. Но в обидата си не е. Какво тук значи "отявлен хомосексуалист"? Какво е "неотявлен хомосексуалист"? Това, че някой е хомосексуалист, не е важно - важно е, че същият този хомосексуалист предава интересите на България (или поне не оставя на парламента едно от най-важните решения на бъдещата ни политика, обвързва я с политиката на САЩ)
Но Сидеров знае, че "предател" у нас отдавна не е силна дума, не е силната ругатня. Педераст е по-силната. За да му обърнат внимание (на него и тезата му), Сидеров използва "педераст", а не "предател". Добра стратегия наистина и дори смятам, че е полезна, защото това е единственият начин да разберем какво става в народното представителство. Ако в парламента някой не напсува някого, там тихичко утре ще решат, че жените са общи и дори журналистите ще се стреснат чак на второто четене.
Срещу Сидеров се изправиха едни лелки и му се накрещяха, че това е "парламент" и къде се намира той. Именно защото е парламент, ние предпочитаме там да се говори, а не да се мишкува. Докато там се говори силно и интересно, нещата ще са на показ и ще са поправими.
Другият аспект на обидата на Сидеров обаче е по-страшен. Хомосексуалист не трябва и не може вече да е официална обида. Не се прави така. "Гей" е начин на мислене и ако обиждаш някой на сексуалната му ориентация, то това означава примерно да го обиждаш заради цвета на косата му или заради телесни качества. Масовото озлобяване у нас се изразява в обиди за ориентация и с телесно значение - грозен, мазен, дебел. Това е целият арсенал и на тиражните "жълти" вестници. Те не разказват истории, а дават квалификации. Абстрактните качества на човека не са от значение дори при обидите - да си "тъп" е начин на мислене, докато да си дебел е едва ли не проклятие. В същото време това е още един наш парадокс - на телесни качества и напълняване се обижда една нация, която 90% е с наднормено тегло, освен това се облича не просто неглиже, а от лошо по лошо. Но никой не казва като обида - ти не си облечен добре (освен гейовете) - а всички се обиждат на "дебел" и "педераст".
Малко българи знаят, че това е подсъдно в много страни на планетата, и в тези, на които искаме да приличаме. Гей е просто съществително. Наднормените килограми са болест или личен избор. Това не може да е обида. Всеки, който обижда на "педераст", трябва да бъде санкциониран от обществото. И понеже това няма да стане - тогава ще трябва да сменим значението на думата "педераст", респ. "хомосексуалист" - примерно трябва й придадем значение на "лош шофьор".
На всеки му идва да обижда другите на полова принадлежност и телесни недостатъци, но трябва да спрем. Това е любимият ни хайдушки разговор, от който светът не става по-ясен, камо ли по-добър. А има къде-къде по изтънчени обиди и начин да унижиш съперника си.
Третият аспект е също опасен - думите "фашист" и "комунист" нямат ореол на обиди, напротив, тяхната харизма е полугеройска у нас (може би защото и фашисти, и комунисти са имали нещо против педерастите и затова ние им симпатизираме). Значи квалификацията за хора, които хвърлят други хора в лагери, не е толкова неприятна, отколкото две момчета, които се целуват на улицата. Обичат се. Педерасти са. Но след като няма какво да направим, то значи че и няма какво да кажем.
Трябват ни ясни правила по отношение на "твърдите думи" у нас. Американското общество настръхва, когато чуе думата "нига" - и бели, и черни могат да те изолират с дни от общественото внимание и разговорите между хората - иди обяснявай, че в България негър е дума, лишена от злокобна семиотика. Млади леви хомосексуалисти от западен тип протестират у нас непрекъснато заради дискриминацията на думите у нас - а тя е жестока.
Ако влезем още по навътре в проблема, ще видите, че най-плачевно е вербалното отношение към жените у нас. Извън литературните подмятания, където езикът трябва да е категорично освободен, на улицата и дори сред децата в училище думи като "кучка", "курва" и още други вулгарни медицинизми са не просто на мода, не просто проявено чрезвичайно невъзпитание, а единственият начин на общуване. Далеч, далеч от нормите на общуване се задава едно поколение, което не знае какво е етикет и флиртува помежду си само чрез обмен на вулгаризми. Пак повтарям - вулгаризмите са неотделима и с нищо различаваща се част на езика от другите негови части - но когато една огромна общност от хора общуват само чрез тази част на езика, нещата не са наред.
Хората у нас нямат думи за "мерцедес" като германците. Ако ние решим на обясним вербално технологичността, сложността на мерцедеса в неговата съставност от многобройни детайли, ще влезем в палиативни обяснения за "джаджа", "пиниз", "онази работа", "оня начин", като единствената ни по-точна българска дума ще бъде "детайл". Но когато стане дума да изразим негативна емоция - тогава сме точни. Когато искаме да изразим позитивна емоция - това е по-сложно за нас дори и от мерцедес.
Обидността на общуването у нас не е проблем, ако имаше обратна страна - една естрадна музика, в която със силно сопрано се пее "обичам те, обичам те, обичам те" (I love you, I love you, I love you!). Няма такъв изказ и няма такъв хит. Но затова пък има хит "Умри! Аз без тебе мога!" (Азис, 2001-ва). Всъщност ние сме богати на обиди, защото нямаме алтернатива - добри сме в това, което сме - лоши хора.
Мартин Карбовски
www.novinar.net |
н
