На 19 още нищо не си знаела за живота,била си влюбена и си се подвела..

Да, но в крайна сметка нещата ни се предлагат, за да се изживеят. Дори и да е грешка за бъдещето, то за настоящето е прекрасен миг, прекрасна любов и невероятно изживяване. Хората правят много грешки и от тях се учат как да живеят. Аз съм "ЗА" и с двете ръце родителите да кажат какво мислят, да кажат, че не са съгласни, но не и да се стигат до разни циркаджийски истории. В крайна сметка всеки си има лично пространство и личен живот и всеки сам взема решенията за себе си, а дали ще са грешни - бъдещето ще покаже. И не на последно място искам да кажа, че никой не е длъжен на никого в този живот и че решенията и мненията на другите хора трябва да се уважават, ако ли не - тогава се стига до такива фатални последствия.

По принцип нямам нищо против смесени междуетнически и междунационални бракове, имам много близки такива, при баба ми живеят едно турско семейство под наем, които са най-сърдечните хора, които познавам, и са ни като роднини. Обаче наистина забелязвам, че много български момичета, много много, се събират с момчета от турски произход. Да не кажа, че вече 80% от познатите ми. Значи едната част от познатите ми ходят с турци, другата част са хомосексуални... Та по тази логика, свършиха ли се българските мъже, къде са, има ли ги... какви мъже има за българката??

Аз имам предположение защо се получава така. Понеже малцинствата и като цяло различните етноси са силно дискриминирани навсякъде, то хората в тях се възпитават от деца, че трябва да държат едни на други и да са сплотени. Както знаете, религията при повечето им налага духовните ценности и живота им се гради около изграждането на семейство. В съвременното общество, либерализма дава свободата на всеки да прави каквото си поиска, като тази свобода е малко криворазбрана според мен и е в разрез с човешките идеали. Всеки разбира свободата по различен начин, но масово схващане е: свобода = разнообразие от партнъори. Чисто психически всяка жена търси сигурност, дори да е подсъзнателно. И понеже днешните мъже масово са "неподходящи" за постоянни връзки, дамите са принудени да търсят емоционално убежище у по-консервативни личности. Интересното е, че жените са наясно с недостатъците на ограниченията, които биха им наложили, но ги предпочитат пред една несигурна връзка с един непостоянен партнъор, който днес е тук - утре го няма. По природа мъжете са полигамни, а жените моногамни, от където произлизат множеството търкания. За да се контролират тези примитивни инстинкти, обществото е наложило религиозни схващания кои от кои по-жестоки, но с тази цел да се цивилизова до някъде човешката раса. Аз лично мисля, че всеки трябва да има избор и да гради собствени идеали и да строи собствена ценностна система, но малко хора го правят, защото нямат право на избор. Правото на избор е малко като войната и мира - всички искат мир, но правят войни.
Колкото до жените, които предпочитат мъже от други етноси, може този избор да е породен от желанието за експеримент, но ако не е, то избора е подсъзнателен на чувството за сигурност.

Целта на темата ми не беше "Защо момичетата (най-често) се влюбват в момчета от други етноси?", а Защо хората (имам предвид родителите)са толкова против... Може би в образа на децата си искат да изживеят нещата, които не са успели да изживеят в техния живот? Защо родителите си мислят (по-голямата част), че щом са те отгледали имат пълно право да решават вместо теб...?
На Запад, когато станеш пълнолетен, започваш да се оправяш сам.. Уж тук сме демократи, уж не харесваме нравите на Изтока, а по един или друг начин сме като тях.. Консервативни и главния семеен модел е патриархалният (в повечето случаи).
Между другото познавам много хора от други етноси, които имат много либерален поглед над нещата от живота. Почти цялото ми обкражение е от хора, главно от турски произход и мога да кажа, че са много коректни. Между момичетата някак си я няма тази злоба или поне аз не съм видяла такова нещо!

Дупе,няма кво да се чудиш,всичко е в историята ни,а именно-турското робство.И аз съм чувала изказвания по повод момиче,омъжено за момче от турски произход–500 години бяхме под турско робство,тая пак отива да се пороби...Тъжно,но факт е,че сме зкърмени с омраза към всичко турско.А ограничените мозъци не могат или не искат да приемат,че историята е едно,а днешния живот и реалността в която живее–съвсем друго.Щото ако една българка се вземе с американец от мюсулмански произход,нещата са съвсем други,ама ако момчето е българин от турски произход–Не става!
Т а по повод темата-имам братовчед,който е женен за едно момиче,тя е с цигански произход,като малка обаче е била осиновена и отгледана от българи.Женени са повече от 10години,хубаво семейство са,разбират се,имат си 2 страхотни деца,тя е супер домакиня,много приятен и весел човек,но леля ми и свако ми не искат да я приемат...Все караници,интриги..простотии.Вместо да се радват,че сина им е намерил свестен човек до себе си,с когото е щатлив и живее добре,постоянно чувам–Свършиха ли българките,та тая циганка взе?!

Еми в крайна сметка ти не можеш да заповядваш на сърцето кой да обича дори и да е от друг произход.

Щом се ОБИЧАТ хората, да се вземат, а бъдещето ще покаже дали връзката е била успешна. Все пак да ти се гръмне детето е доста висока цена за някои глупави съвети и ултиматоми!

Да добавя, доста връзки в началото изглеждат перспективни, а във времето се оказва, че не са били такива. Който дава съвети отстрани трябва много да внимава какви рискове поема, защото драми като "Татул", "Ромео и Жулиета" и др. такива не са нужни на никого, особено в 21 век.

В много семейства отсъства връзката дете - родител. Повечето деца живеят в страх от родителите си, които от своя страна провокират този страх с много забрани и заплахи за нещата, които искат децата. Едно дете трябва да среща подкрепа от страна на родителите си, а не постоянно да бъде в страх заради действията си и как би реагирало родителското тяло. Драмата не е заради това, че са били влюбени, а в забраната на по-възрастните, които стават черногледи, когато става въпрос за бъдещето на детето им. В много случаи родителите искат децата да живеят техния живот и да правят нещата, които самите те не са могли да направят за себе си. Децата не са продължение на нашият живот...чисто биологически - да, но те са отделни индивиди и решенията, които вземат определят тяхното бъдеще. В този случай, ако двамата не бяха срещнали забрана и неодобрение, изобщо нямаше да се стига до фатален край. Заслепени от чувства, хората правят непоправими грешки понякога, но е по-добре така, от колкото да оставят най-хубавото да им се изплъзне.