Художникът Хадон Сънблом използвал за първообраз бивш търговски пътник, който бил негов приятел.
Пълничкият и весел Дядо Коледа с червен костюм и шапка, широк черен колан, тъмни ботуши, румени бузи, блестящи очи и изкрящо бели зъби е рекламен продукт, създаден по поръчка на "Кока-кола" през 1930 г.
Основният замисъл на кампанията бил да насърчи продажбите на газираната напитка през студените зимни месеци.
До началото на ХХ век белобрадият старец бил изобразяван с черно-бели или зелено-бели дрехи. Пръв с идеята за дядото, пиещ кола, излязъл Хадон Сънблом, който облякъл Коледа в цветовете на напитката - червено и бяло.
Малко предистория
През 1804 г. в Ню Йорк се създало Дружество на историците, които избрали за свой патрон Свети Никола. Неговите членове съживяват холандския образ на Свети Николас като човек, раздаващ подаръци.
Ежегодните вечерни тържества в деня на Св. Никола включвали гравюри с традиционния образ на светеца - висок с дълга роба.
През 1821 г. печатарят Уилям Гилей публикувал стихотворение за "Сантеклаус", който бил облечен целия в кожа и карал шейна, водена от северен елен.
На Коледната вечер през 1822 г. друг нюйоркчанин - Клемънт Кларк Мур, написал и прочел на своите деца поема, публикувана година по-късно под името "Посещение на Св. Никола" (сега по-известна като "Нощта преди Коледа"). Мур дал на Св. Никола осем елена, кръстил всеки тях и измислил известното влизане през комина.
Междуврeменно в Европа...
В някои части на Стария континент, например Германия, Никола, който раздава подаръци, бил заменен с изображение на младенеца Христос (детето Исус, или "Christkinderlein"). Младенецът бил придружаван от Св. Никола (но с други имена - напр. Пер Ноел във Франция) или от джудже, което му помагало.
Версията за човешкия вид на Коледа започва да преобладава около 1841 г., когато Дж. Паркинсон, продавач от Филаделфия, наел един мъж да се облече в дрехи като Дядо Коледа и да се покатери по комина от външната страна на магазина му.
Първите рисунки
През 1863 г. карикатуристът на "Харпърс уикли" Томас Наст започнал да разработва собствената си представа за Дядо Коледа, като му сложил "дълги мустаци" и го облякъл "целия в кожа, от главата до петите". Монтажите на Наст от 1866 г., озаглавени като "Дядо Коледа и неговите произведения", превърнали стареца в създател на играчки.
През 1869 г. излязла едноименна книга с новите рисунки на художника и стихотворение от Джордж П. Уебстър, според която домът на Дядо Коледа е Северния полюс. Въпреки че Наст не определил ръста на Дядо Коледа (той варира от елф до нормален човек), неговата рисунка "Веселият стар Дядо Коледа" от 1881 г. била много близо до съвременния образ.
В края на XIX век образът на Дядо Коледа се срещал навсякъде. Рисували го и едър, и дребничък, обикновено закръглен, а понякога - нормален или слаб. Облеклото му било от кожа или костюм с червен, син, зелен или лилав цвят.
Луис Пранг, печатар от Бостън, пренесъл английския обичай за изпращане на коледни картички в САЩ и през 1885 г. отпечатал картичка с облечения в червено Дядо Коледа.
Рекламно лице
В началото на 30-те на ХХ век разрастващата се компания "Кока-кола" все още търсела начин да пласира своите продукти през зимата, когато безалкохолните напитки се продавали по-трудно.
Фирмата се обърнала към чикагския художник Хадон Сънблом, който използвал за първообраз на Дядо Коледа бивш търговски пътник, който бил негов приятел.
След това художникът в продължение на 35 години рисувал портрети на Дядо Коледа, които са били използвани в реклами за списания и плакати. |
н
