БОЛКАТА СИ ОСТАНА....ЧАКАМ ВАШИТЕ МНЕНИЯ

Здравейте!Трудно ми е да започна,но ще направя всичко възможно ,трябва да споделя иначе ще се пръсна.Та значи преди 6 месеца си смених работата,където срещнах един млад мъж по който полудях.Аз съм 43 годишна,но според всички около мен годините никак не ми личат,а той на 25г.Трябва да отбележа ,че имам прекрасно семейство и не съм си и помисляля,че може да го предам.Но аз започнах да мисля само за това как ще го видя,как ще го докосна,това беше по силно от мен.Хем се чувствах като предателка спрямо моите хора,хем търсех погледа на моя колега.Така около 2 месеца,бях и на седмото небе и в ада.Той се държеше много добре с мен ,но даже и не подозираше колко много съм хлътнала по него.На Коледния банкет седяхме един до друг и той ми каза ,че ме обича като колежка,тъй като съм била много готин човек.Тогава си дадох сметка ,че влюбената съм само и единствено аз.Ами сега накъде си казах аз,и реших "да скоча",желанието към този мъж беше страхотно и непреодолимо.Също така наистина никога не съм била решителна в този живот,и сега исках да бъда различна,да бъда предизвикателна,да бъда смела...Като танцувах с него дъха ми спираше,толкова бях впечатлена и развълнувана...Тръгвайки от ресторанта към друго заведение,той ме хвана през кръста и ме подхвърли във въздуха,и точно тогава аз реших да му кажа истината.Прегърнах го и нежно му прошепнах ,че тази вечер не желая да ме пуска,и че той е човека който искам сега да е до мен.Той също ме прегърна и попита давам ли си сметка какво правя.Аз казах че да,и че искам да ми покаже дали той ме желае и харесва, а също така дали го притеснява разликата в годините.За желанието каза че е на лице,и че ме харесва ,а за годините малко само го притеснявали.Тогава бях с него цялата нощ,повярвайте ми не съм се водела от желанието за секс,просто исках да го милвам, да му говоря колко ми е миличък и колко е значим за мен/не зная дали ми вярвате,но съм напълно искренна с вас,а и имайте впредвид че не пия алкохол ,та да не знам какво правя/.За мене бяхяа върховни мигове,но не мисля ,че и за него.Започна да ми обяснява колко е учуден ,че точно него съм си харесала,че е кофти че съм семейна,и че ако разбере мъжа ми какво ще стане и т.н и т.н От тогава поддържаме само служебни отношения,аз страдам,защото го виждам всеки ден,все така ми е симпатичен и миличък и незная как да се справя.Зная ,че е глупаво,че нямам никаква переспектива,ама хайде де...вълнува ме този човек и това си е.Трудно ми е да се предпазвам,за да не ме разберат в работата,плача си тайничко и това си е...Приемам критики и разбиране ,но това наистина ме връхлетя със страшна сила...

Това ми се случи преди преди 3 години, и реших да го побликувам пак, защото имам нужда да се върна назад във времето...болката наистина си остана.Чакам да ми пишете приятели !

ами да ти кажа аз бих ти ударил една убийствена критика.но сега няма да го направя.това което ти се е случило се случва всеки ден всеки час.напълно нормално е.поне аз го приемам така.и понеже зная за тези неща аз се пазя не ми трябва женене нито деца нито искам 'спинт' да хвана.ти ще си 'легнеш на греха' дето се вика.живота е един и трябва да се живее.трябва да си правиш кефа и туй то.аз ето като познавам жените си живея много щастливо.и занапред ще е така.представям си колко ти е скучно в брака с мъжа ти.всичко се свежда в един момент до 'изпра ли' 'сготви ли' и разни такива.рутина няма тръпка.ясна работа.пък и изкушенията дебнат на всеки ъгъл и ако не им се отдадеш после съжаляваш за пропуснатото.именно затуй дойдоха и хубавите времена сегашните.ако иска мъжа да е щастлив то той трябва да знае и то не много.а именно -никога да не се жени,никакви деца,да знае за курветинти,да знае и за спинта.

Снощи пак гледах Яж Моли се и Обичай... там имаше много готина сцена, и между другото и аз това преди 2 години го изживях по точно същия начин, по който го описаха и те, беше нещо от сорта на:
–Но аз още го обичам..
–Ами обичай го
–Но той ми липсва толкова много
–So miss him (няма деятелен залог в българския; един вид, отдай се на чувството, че ти липсва, не се съпротивлявай и не се опитвай да го отричаш само защото се преживява болезнено
Всеки път, когато мислиш за него, изпращай своята любов мислено към него, и после я пусни

и наистина, точно и само така преди 2 години успях да преодолея една много голяма, за съжаление несподелена любов от моя страна, чувства, които не бях изпитвала никога в живота си по този начин... примирих се с мисълта, че няма да го имам, примирих се и с това, че аз ще имам чувства, дори и той да няма, и спрях да отричам и потискам болката, спрях да се опитвам да я "лекувам", като се разсейвам с неща, които ме карат да се чувствам добре, просто я изживях, изпращах му мислено любов, и я "пусках", както хартиените фенери, да полетят във въздуха и вятъра да ги занесе произволно някъде...

ехххх

:(

"изпращах му мислено любов, и я "пусках", както хартиените фенери, да полетят във въздуха и вятъра да ги занесе произволно някъде..."....е тези редове ме разтърсиха !

мда, колкото и да звучи като лирическо отклонение, баш така си беше, true story, питайте мен, ако не вярвате

еххх любов ли бе да я опишеш.

Голяма.

Уф, ама какви сме патки влюбчиви и объркани.