Беше чернокос, добре сложен, с изписани черти и атлетично тяло. Да, определено беше доста предизвикателен. За мен чарът обаче се криеше в нещо савсем друго – именно в погледа, в посланията, който той доставя, в цвета и в топлината му. Всеизвестно е, че очите говорят, когато думите липсват.
Е, за жалост не можех да се съзерцая в тези очи и да разгадая посланието им, защото мъжът до мен спеше все още. Намирах се в уютна стая, със стилна маса от бамбуково дърво, голям, кожен стол, красиви лапми, кафеникаво-червени стени и просторна, но неудобна спалня. Завивките, с които плътта ми бе закрита бяха копринени с цвят на карамел. Около нас имаше наполовина изгорели свещи и капчици восък по скъпата мебелировка. (чак се чудя как не сме се подпалили) В краката ни се търкаляха небрежно няколко червени хартийки от шоколадови бонбони. Бельото ми окрасяваше цялата стая. Определено е имало солидна доза страст в нашите отношения. Но защо е била цялата тази романтика... та тя нямаше място на фона на случайното ни запознанство, мръснишките реплики, които разменяхме и неубозданото ни поведение, когато останахме сами. Още по-странно е защо стаята беше окрасена така изкусно. Явно господин „Красавец” си е правел планове, че ще улови дивеч тази вечер и ще се възползва от това. Но как е бил толкова сигурен в успеха си?! Аз също планирах това, обнадеждена и вярваща във възможностите си. Въпреки това не аз съм човекът вървящ по даден график, а доминиращия.
Е, ще се наложи да преглътна тази загуба, макар че ще е трудно! По-трудно обаче ми беше да разгадая заветната цел на мъжа, чиито очи не помня. Щом е отишъл да търси случаен секс в нощен клуб, защо ще дава излюзии на случайна жена, с която предварително с един жест е уточнил неангажираните си отношения. Или по-скоро го е направил, защото аз не съм му допаднала?! Нима, ако беше друга жена нямаше да има предсексуални споразумения? Въпроси, много въпроси се въртяха в главата ми онази сутрин.
Нямах много спомени от предишната нощ. Никога алкохола не е опиянявал паметта ми, но явно никога не съм му позвлявала до такава степен...Хубавото беше, че малките и може би незначителни детайли са ми обегнали.
Беше Събота. Уикенда не предлагаше много алтернативи. Приятелките ми бяха заети и женската вечер, която замисляхме по-рано през седмицата отпадна. Не исках да гледам филм и да тъпча сладолед цяла нощ, сама. Затова сложих черното дантелено бельо, което правеше тялото ми доста предизвикателно, а отгоре облякох черната си, изрязана рокля, която очертаваше перфектно извивките ми, оправих косата си, сложих тежкия грим и обух високите токчета. Екипирана добре, потеглих на средношно пътешествие. Всъщност маршута не беше много претоварен, защото в дупката... т.е. града, в който живея няма много места за забавления. Въпреки това не бях отчаяна, защото вярвах в силата на магнетизма си. Тази игра я мога, защото бях структурирала изкусно правилата й, за да затрудня конкуренцията си.
Влязох в така да се каже най-приемливият клуб в града. Похотливо се усмихнах на музкулестия гард и спестих малко пари от входа. Както винаги седнах на бара, поръчах чаша от любимото си Мерло и запалих цигара. Там срещнах една позната, която също като мен имаше несериозна компания. Заедно решихме да прекараме остатъка от вечерта, ала многобройните познати не ни даваха шанс да поговорим и поне малко да даваме вид, че сме заедно. След по-малко от час, подвивах тяло под благозвучието и ритъма на клубната музика, чашата отпечатана с червило бе наполовина празна, кутията с цигари също. Около мен ехтяха гласовете на пияни мъже:
- Извини ме, ъъъъ... ти проститутка ли си?
- Толкова красива проститутка виждал ли си?- отговорих невъзмутимо.
Селският манталитет на хората, съдържаше следната философия. Щом жена е сама в бар, нощен клуб или кафене, то това задължително означава, че сотеньора й я е пуснал свободно по течението на нощния живот.
Слава Богу, че от време на време се намираха свестни мъже, които предвидливо ме закачаха.
- Здравей, как я караш? – попита ме мъж със спортно тяло и грубо лице.
- Добре, благодаря! - отговарях с усмивка.
- С какво да те почерпя? – продължи той.
- Синьо Джони, благодаря.
Е, веднага след това изречения този мъж, както и още 15 други се изнизваха виновно. Вярно е, че това си беше скъпо удоволствие, но си струваше. По този начин се опитвах да експерементирам с мъжката психика. Докъде биха стигнали за да докарат една жена до леглото си и да запазят достойнството на егото си.
След още четири чаши Мерло, започнах да се отегчавам от вечерта, която олицетворяваше позьорството и простотата, които изглеждаха доста смешни събрани заедно. Точно в този момент към мен се приближи мъж. Беше чернокос, добре сложен, с изписани черти и атлетично тяло, покрито с ужасно красива сива риза. Убийте ме, но не мога да си спомня какъв беше цвета на очите му, а те са основното нещо у човек, което може да ме впечатли или отблъсне.
- Добър вечер, как е настроението? – нежен и същевременно толова властен беше гласът му.
- Добре, благодаря! А, вашето?
- Чувствам се отлично – отговори мъжа – Имаш ли нужда от нещо?
Усмихнах се, имах нужда от обилна доза секс.
- Не, благодаря. – отказах учтиво.
- Нека те почерпя - настоя той.
- Е, щом искаш... пия Синьо Джони!
Мъжа се усмихна.
- Виждам чаша червено вино до теб, което ме кара да мисля, че не пиеш точно това. Може и да се бъркам, но червилото останало по чашата доста съвпада с това на устните ти. И все пак, едно Синьо Джони за дамата и едно червено за мен- провикна се на бармана.
- Ужасно много се учудих от реакцията му, но по никакъв начин не се издадох.
- Благодаря! – отвърнах палаво на бармана, който сервира скъпата напитка.
Чернокосият мъж седна до мен и започна да ме сваля. Не беше натрапник. Той просто приемаше сигналите, които му изпращах и се възползваше умело от тях. Аромата на парфюма му беше неустоим и му прилягаше страхотно. Това ме възбуждаше, още повече.
Седяхме още половин час, но високата музика помръчаваше сладкодумието ни.
- Нека да тръгваме, прекалено шумно е тук – предложи той.
- Къде предлагаш да отидем? – попитах
- У дома или у вас? – репна се.
- Хмм, значи ще изпуснем сладкарницата зад ъгъла, където можем да се опознаем поне още малко и направо ще се гмурнем в действие?! Храесва ми. Нека да отидем у вас.
По изражението му, разчетох, че му допада избора ми. Хванахме такси и стигнахме до страхотна сграда ( ново стротелство) на седем етажа. Нашата „ дестинация” беше на петия. Когато влязохме в асансьора, той наведе глава към мен и докосна устните ми, нежно и чувствено. Побиха ме тръпки, желаех този мъж прекалено много. Леко започнах да галя тялото му, за да предизвикам либидото му. Тогава обаче стигнахме до етажа. Той избърза да излезе за да оключи апартамента. Когато влязохме, започна бавно да ме осипва с целувки и да разгорещява тялото ми. И за миг не съжалих, че съм се запознала с този мъж. Съблече дрехите ми и всякаш започна да ме изучава с поглед, макар че това беше трудно, защото беше тъмно. Явно с въпросителното си изражение съм издала любопитството си.
- Обичам да гледам тялото и всички негови извивки, но обичам и загадъчния мрак, който да ме измъчва и същевременно възбужда още повече. Ще запаля свещи, нещо против?
- Разбира се, че не – отвърнах, без дори да асимилирам въпроса. Нямах време за това. След като и полседната свещ вече гореше, ние се отдадохме на страстта, изкушението и тръпката... или на кратко на най-страхотният секс! Не само, че имаше зашеметяващ размер, но и ръцете му знаеха как да си вършат работата. Целуваше цялото ми тяло и го въртеше във всевъзможни пози, които ме водеха до нови усещания.
След час бяхме изхабили до минимум енергията си. Уморени, но много доволни от свършената работа се усмихнахме едновременно.
- Беше великолепно – възкликна той.
- Знам – отвърнах.
- Обожавам да хапвам сладко, след толкова добър секс.
- Аз пък обичам да пуша. Може ли да запаля? – попитах, шепнейки му на ухо.
- По принцип не съм любител на цигарите, но щом това е твоят начин за отпускане, моля запали.
Усмихнах се. Дърпайки от цигарата, усетих колко е безценно чувството на удовлетвореност. Няма по-възвишен момент от този, в който тялото и душата ти са в перфектна съвместимост, най-после открили хармонията помежду си. И въпреки, че моментът, трепета в сърцето и усмивката ти са кратки, спомена остава завинаги.
След като изгасих цигарата, опитах от бонбоните, които красивия мъж бе оставил между нас. Вкуса им беше толкова специфичен...мек и същевременно натрапчив.
- Не е ли странно – казах, докато отхапвах от шоколадовото изкушение – и давамата споделихме телата си, а не знаем дори имената си.
- За миг помислих, че няма да попиташ – смеейки се, отвърна той.
- А, аз за миг помислих, че не искаш да споделяш тази информация с мен.
- Не, не искам! Поне не днес...
- Какво? Защо? Ти да не си престъпник, че не искаш да си кажеш името?
- Ако може да се каже, че е престъпление да се възползваш от такава жена, значи съм!
Винаги съм мразила този философско сладникав хумор. Нищо повече не казах. Мислех да си събера нещата и просто да си тръгна, но какъв беше смисъла от театрални постановки в 5 през ноща? Обърнах се царски на другата страна и заспах.
И ето 6 часа по-късно се будя до мъж, без име и се чудя как да постъпя. Повечето момичета на мое място ще го изчакат да се събуди за да поговорят, да разменят номерата си... или може би щяха да му направят закуска. Аз обаче не бях сигурна, че той иска номера ми, името ми, адреса ми, закуската ми... За него бях поредната. Въпреки всичко не се чувствах използвана, защото нямах очаквания и надежди. Та, аз дори очите му не помня!! Романтиката е била репертуар за по-наивни момичета, вероятно нови в бранша „Секс за една нощ”, а парите с които разполага са или на богатите му родители или взети на заем. Ако не обичах толкова много живота и удоволствията, които той предлага, вероятно бих се отвратила от „Г-н Безимен”. В случая не чувствах нищо, освен едно огромно любопитство какво ще кажат очите му, как ще ме погледнат и възприемат на трезва глава, пред свършен факт? Там обаче се криеше и другата клопка – способна съм да се влюбя в погледа на даден мъж, още повече след като се е доказал и в други сфери, най-вече сексуални. Обичах риска и динамиката във взаимоотношенията, но в случая не ми се рискуваше, защото се пазех от любовта. Не, че не искам да влезе в живота ми, просто предпочитам това да се случи по друго време в далечното бъдеще. Станах, облякох се и тръгнах към вратата. Точно преди да я затворя същия онзи нежен, но мъжествен и властен глас ме попита:
- Това ли беше всичко?
Спрях на място, вцепенена. Този глас... побъркваше ме! Пожелах отново да опитам тялото на този мъж, този път на светло, когато всичко се виждаше перфектно, когато съседите са будни и определено ще чуят бесните ни стенания...
- Да, това беше всичко! –отвърнах и тръшнах вратата.
Така и така не видях очите му. Ами ако бяха най-красивите, искренни и чисти очи на света? |
н
Приятно четене.
Ще я изиам с кориците 