Главоблъсканицата с цифри е измислена в САЩ, получава името си в Япония, но стана играта на 2005-а благодарение на британската преса.
"Водоравно: Наша рокгрупа с три букви. Отвесно: монголски скотовъд." Ако вече сте научили наизуст всички възможни условия на сканди-кръстословиците, може да посветите времето си за губене на най-новата мания.
В края на лято 2005 в българската преса навлязоха стремително две ключови забавления: судоку и DVD филмите. Дисковете се прилагат дори към изданията с кръстословици, които явно усетиха, че залезът им наближава и читателите имат друг любимец.
Думата судоку е японска и понякога се пише отделно - Su Doku, защото означава нещо като "по едно число". В САЩ, където са го измислили за първи път, му казват още "Number Place" ("постави числото на мястото му").
В Япония главоблъсканицата е популярна от 20 г. насам, но в световен мащаб се налага като алтернатива на кръстословиците едва от година.
Огромната й популярност се дължи на факта, че условията на играта са прости, но достигането до правилно решение невинаги е толкова лесно, колкото изглежда. Това прави от судоку чудесна гимнастика за ума, която тренира математическите способности у децата, но предизвиква и техните родители.
Макар че звучи изненадващо, броят на неизвестните цифри не е непременно свързан с нивото на трудност. Освен това може да се използват не само цифри, но и букви, геометрични фигури, цветове.
Според изчисления възможните комбинации са 6 670 903 752 021 072 936 960! Някои варианти са компютърно генерирани чрез софтуер, който можете да си купите срещу скромна сума за свое лично забавление.
Японската фирма "Nikoli", която държи правата върху името "судоку" в Страната на изгряващото слънце, обаче уверява, че всяка главоблъсканица си има автор, а известните цифри в решетката се подреждат симетрично.
Така твърди и британският в. "Гардиън", според който "човешката намеса" в съставянето на главоблъсканицата води до вмъкването на уловки и предизвикателството - а оттам и удоволствието от играта - нараства.
За първи автор на судоку се смята един от сътрудниците на издателството "Dell Magazines", специализирано в кръстословици, ребуси и други подобни.
В края на 70-те Хауърд Гарнс работел на свободна практика и се занимавал именно с това - съчинява логически задачи. Новото му творение било публикувано през 1979 г. в Ню Йорк от специализираното сп. "Dell Pencil Puzzles and Word Games".
Пет години по-късно, през 1984 г., японците започват поместването на такива главоблъсканици в месечния вестник на издателство "Николи" - "Nikolist", под заглавие "Suji wa dokushin ni kagiru", което се превежда приблизително като "Числата трябва да не се повтарят".
Името на играта е измислено от Каджи Маки, президент на "Николи", а по-късно го съкращават на "судоку" (su = номер, число, doku = единствено).
Същинската популярност в медиите обаче тръгва от Великобритания.
Историята в общи линии е следната:
През 1997 г. пенсионираният хонконгски съдия Уейн Гулд (59 г.), новозеландец по рождение, видял наполовина попълнена главоблъсканиаца в една японска книжарница. Запалил се и за шест години разработил компютърна програма за произволно генериране на такива пъзели.
Понеже бил наясно, че британските вестници обичат да публикуват такива задачки, предложил играта на в. "Таймс" и първото судоку било отпечатано в броя от 12 ноември 2004 г. с марката на софтуерната му фирма "Pappocom". Три дни по-късно таблоидът "Дейли мейл" също започнал да публикува главоблъсканицата, но под името "Codenumber".
"Дейли телеграф" пуска първото судоку на 19 януари т.г., като авторът този път бил друг. Останалите вестници на същия издател - например австралийския "Телеграф" - постепенно възприемат новата идея.
Оттогава насам медиите започват да наричат судоку "Рубик-кубчето на XXI век".
Едва на 23 февруари, когато "Дейли телеграф" започва да публикува главоблъсканицата във всеки брой и анонсира това на първата си страница, сериозен интерес проявяват и другите национални всекидневници.
Дотогава "Таймс" не вдига много шум за огромния интерес, който предизвиква всекидневния им конкурс за решаване на судоку.
Появяват се и сборници със задачи и инструкции за решаването им. (В момента у нас се продават 10-ина подобни книги, като първите бяха пуснати от детското издателство "Егмонт България".)
През април и май манията обхваща "Индипендънт", "Гардиън", "Дейли мирър" и "Сън" (които правят игра на думи с името си и наричат своето судоку Sun-doku).
"Дейли мейл" изоставят своето заглавие "Codenumber" и също възприемат името "судоку". |
н
