Защо е толкова трудно да задържиш приятел

Или по-точно приятелка.
Не съм писала отдавна или поне не ефективно както преди, затова съжалявам!
Но ми се искаше да намеря отговор точно на този въпрос.
Имам приятелка с която сме заедно то училище. Бяхме неразделни. Завършихме , всяка пое в собствена посока, учихме в различни градове, но поддържахме връзка някак си. Тя се омъжи първа и то в града, в който аз живеех. Бях на 7то небе. Бяхме отново заедно, мъжът й беше невероятен, любовта им искрена,но.... Чувствах, че нещата м/у нас се променят. Тя вече не изпитваше такава нужда да споделя с мен, да се интересува от моите проблеми, беше все по-заета с новото си семейство. Аз го приех - все пак тя вече е омъжена жена и приоритетите и бяха други. Роди им се невероятен син, за когото ми е поверявала грижите не веднъж. Да бъда пак част от живота й за мен беше страхотно, имах довереник, рамо на което да се опра в трудности, но....винаги внимавах да не отнемам прекалено вниманието й от нея и нейния живот.
След време и аз се омъжих, родих и животът все повече и повече ни разделяше. Живеем в един град, имаме си тел. номера, скайп, фейс.....абе вс, но не и комуникация. Аз й се обаждах няколко пъти - виждахме се, говорихме си уж както преди, но не....

Какво толкова се случва в живота на хората, че без да се карат прекъсват взаимоотношенията си? И още по важното - ако с времето приятелството избледнее, приятелство ли е това?

Приятелството за което говориш е малко като с гаджетата - в началото човека ти е страшно интересен и забавен, уж гледате по един и същи начин на живота и бъдещето, а после изведнъж ти доскучава, вижда ти се прекалено обикновен и безинтересен, че даже и не намирате общи теми за разговор. В по-голямата част от времето прекарвате в мълчание. Та с приятелството е нещо подобно. Ако преди сте имали еднакви интереси за които да говорите, то сега може би са се появили някакви различия. Или все още да имате еднакви интереси и теми за разговор, но те да се до болка предъвкани от което на една от двете да и доскучава.

А има и нещо друго. Не мога да говоря от името на всички жени, но моите наблюдения са следните: жените са енергийни вампири. Ние непрекъснато се желаваме от нещо, било то от работата, било то от мъжа и децата, което натоварва психически приятелите. На нас до голяма степен са ни необходими, така наречените душевни кошчета. При мъжете е малко по-различно. Те могат да поддържат едни прекрасни взаимоотношения с някого от дълги години без да си омръзнат и това да се случва достатъчно често. Защо? Защото тяхното споделяне не е точно като нашето. Те много по-рядко от нас търсят емоционални съвети. Съветват се за техника, коментират някое ново заведение, разказват си весели изтории и пътешествия, а ние в голяма степен само драматизирама. Плюс това и клюките ни са с негативен привкус. Често си завиждаме една на друга (все се намира за какво) и често се конкурираме когато сме сред мъже.
Та с две думи - причините на някой да му омръзне от мен, или от теб са много. Но най-същественото е, че водим горе-долу едни и същи разговори с едни и същи приятелки на които им писва от нас.
От друга старана пък ако ти е приятелка, то не е задължително да се поддържа някаква непрекъсната връзка, за да не си отиде приятелството.