Глава от бъдещата ми книга

Прибрах се към 3 през нощта. Когато заключих входната врата се огледах наоколо, апартамента беше празен. Това рядко се случваше особенно в събота вечер. Седнах на широката спалня, предназначена за жарки удоволствия, точно по това време на нощта. Замислих се за това, колко мъже са потъркали кожата си в сатенените ми чаршафи, колко от тях са пили от порцелановите ми чаши, колко са използвали банята ми, за колко от тях съм палила ароматните си свещи... Въртейки лентата в главата си се плашех. Ако някой стриктен моралист, свещенник или монахиня разберат всичко това, то със сигурност щях да съм линчувана. И въпреки това не съжалявах, напротив това ме караше да се чувствам жива. Може би съм като елементарен пъзел за много от вас, но ако започнете да нареждате частите, ще се уверите че разгадаването на моята личност е като задача с повишена трудност.
Сексът беше моя най-добър приятел, защото той зареждаше тялото ми, беше съвършенството, което пасваше идеално на несъвършенната ми натура, той беше моята храна за душата... и преди всичко от него не болеше! Той се появяваше под каквито форми го създадем, той беше нашето творение. Когато се чувстваш най-непотребен, нежелан, самотен... той идва, без да пита какъв си, каква заплата получаваш, от какво семейство си или каква е религията ти. Затова го обичах толкова много, затова изучавах историята му толкова дълго и я допълвах чрез опита си. Всяко едно изживяване с различен мъж ми показваше една нова непозната страна, даваше ми шанс да преоткрия усещания, които не съм си представяла че могат да съществуват. Освен да задоволи тялото, тази близост ме научи и да разгадавам мъжете и преди всичко да влизам под кожата им. Може би моите истории за вас са като поредната автобиография на компаньонка, но в тях се съдържа времето и неговите пороци. Жена, която може да се задоволи с един мъж не е лека, а любознателна. Наивно би било да вървиш по правила, с които не си съгласна. Глупаво би било да говориш за секс, ако си опитала само с един мъж. Правенето на секс и правенето на любов са несходни понятия. Пошло е и да хулиш тези, които се наслаждават на секса и черпят от него с пълни шепи, ако ти поне веднъж не си правил секс.
Винаги когато съм си лягала с различен мъж не съм мислила за бройката, по-скоро съм го приемала като ново предизвикателство, като нещо което ще разкрие нови хоризонти пред мен. Не съм използвала никого за да задоволя нуждите си, защото хората не са вещи... либидото също. Всеки е устроен по различен начин и прави различен избор. Едни предпочитат правенето на любов, други се пазят цял живот, а трети искат да видят всикчо, което живота предлага. Вписвам се в третата графа с гордост, защото от една толкова проста думичка, която описва интимност между двама души, аз успях да сътворя нещо повече – успях да изградя себе си! От едно едно наивно дете, което сляпо вярваше на приказките завършващи със щастлив край се превърнах в трезво мислеща жена, която знае какво иска и как да го поиска. Която не може да се задоволи с малкото и има воля за намиране на триумфалното. Но всеки тръгва от някъде, нали?! Не си мислете, че всички се раждат научени или със заложени дарби. Не подръжавам на тази теория, защото е прекалено проста, а е всеизвестно, че лесни и прости неща не съществуват.
Не можеш да се родиш с каменно сърце, не може чувството ти за влюбчивост да бъде притъпено по рождение, не може да обичаш секса, преди да си го опитал... Всичко трябва да притежава някакво логично обяснение. Моят живот обаче беше лишен от логика, защото всяко логично действие си има своето противодействие... Аз не приемах противодействията, защото не допусках те да играят роля в съществуването ми и в младостта ми.
Разсъжденията ми продължиха дълго, докато телефона не извъня краткотрайно. Бях получила смс със следното съдържание:
„Съжалявам за късният час, надявам се да не съм те събудил. Просто те видях тази вечер, а реших, че ще е нахално да те посетя, при такава компания”
Съобщението беше от човек, който познавах от много време ... и спокойно ... не бях спала с него. Доста се двоумих дали да отговоря, но нямах нужда от сън, а и все нещо трябваше да ме разсея от дълбоко философските ми съждения по никое време.
”Спокойно, не си ме събудил. Знаеш, че съм нощтна птица. Защо не си се обадил, като си в града?”
Минута по-късно:
„Защото беше непредсказуемо пътуването ми, а ти вече щеше да си направила плановете си. Не би било добре да ги разваляш заради мен”.
Аз: „Отново извинения, скоро ще спра да ги приемам”
Той: „Ще се реванширам, още утре ако си свободна”
Аз: „По кое време?”
Той: ”Кога можеш?”
Аз : „Нямам ангажименти целият ден... „
Той: „Към 15:00 часа?”
Аз: „Идеално Къде?”
Той: „Ще ти звънна да се доразберем!”
Разбира се, че нямаше да звънне...

***

гледай да я издадеш по скоро.ще пожъне успех.особено сред жените.

Станало е мн.добре.Надявам се скоро да има продължение?¿

Разбира се, че нямаше да звънне...

Защо няма да звънне?
Бре! Виж ти какви житейски предизвикателства преодоляват младите жени в наше време!
Кога ще издаваш тази книга?

не знам дали наистина ти се е случило... Ако е така.. не е добре, но иначе си го пресъздала много добре, хареса ми! ) Дерзай!

Сладолед,
надявам се до половин година да успея.

А може ли да ни постнеш още нещо от тази книга?

Разбира се, щом имате интерес, ще ви постна още една глава, останалото след като излезе