последната книга, която прочетох

Ами аз не знам защо първо трябва да си залепя етикет, преди да посегна към книга :Р нали сме на този свят с идеята да опознаваме света, който когато до каквото узрее и както иска да го види...

Иначе аз съм съвсем начинаеща в историческата литература, понеже интересът ми към историята, при това конкретно историята за историческата личност Исус Христос, се зароди съвсем наскоро. Не че не съм гледала още преди години Шифърът на Леонардо.

А за Дон Мигел Руис... той пише много просто, нищо конкретно, но това, което описва... трябва да си го преживял, макар и за миг от живота си (като например седмици до няколко месеца) и когато си имал такъв период (защото малко хора на тази земя са в състояние да поддържат подобно състояние за постоянно) или усилено се интересуваш от философии, психология, духовно задълбочена хуманитаристика - тогава знаеш много, ама много добре той за какво ти говори - за онова нещо, което индийските философи наричат Мая (физическата и историческата реалност за съзнанието) и за отварянето за сетивата отвъд историчното. Когато за първи път постигнеш подобно състояние, става случайно и дори не знаеш как, дори самият Руис пише, че не го е постигнал отведнъж, сменяли са се периоди на пробуждане с връщане във виртуалното, отнема усилия, и когато веднъж си имал такъв момент, ти се струва адски обезсърчаващо всички тези усилия на търсене, не знаеш дали си на прав път, дори да се опитваш да откриваш стъпките отпреди и да ги повториш, нещо не е същото... И това не са езотерики - това са характеристиките на отсъствието на симптом дори според описанието на съвременната психоанализа - симптомът/неврозата е извънисторична, нещо в нея надхвърля реалните събития и не се повлиява от тях...

вместо да се отплесвам в теглене на локуми, ще постна един от любимите ми цитати от Дон Мигел Руис "Гласът на знанието" - красота:

Нощ в пустинята

"Друга възможност да проумея истината ми се удаде, докато изпълнявах обществения си дълг на лекар. Бях в малкото градче Алтар Сонора в Сонорската пустиня. Беше лято и поради горещината не можех да спя. Реших да изляза от клиниката и да се разходя в пустинята. Тази нощ имаше но¬волуние и небето бе осеяно с милиони звезди. Бях сам сред пустинята, заобиколен от толкова много красота. Видях вечността, безкрайното, необятното в тези звезди и зна¬ех без всякакво съмнение, че те са живи. Безкрайното, Майката Земя, цялото творение е живо. То е живо същество. Разбира се, бях виждал тези звезди много пъти, но никога по този начин, от тази гледна точка. Емоционална¬та ми реакция бе потресаваща. В сърцето си усещах сил¬на радост, примесена с най-изтънчения покой. Тогава се случи нещо невероятно. Усетих, че не съм сам в пустинята. Докато наблюдавах необятността на безкрая, безкраят наблюдаваше мен. Всичките онези милиони звезди бяха част от едно живо същество, което знае всичко и вижда всичко. Вселената знаеше за моето съществуване. Тогава се случи нещо още по-невероятно. Възприятие¬то ми се измести и за момент бях необятността на звез¬дите и наблюдавах безкрайността в моето физическо тяло. Виждах се сред пустинята. Виждах физическото си тяло, направено от милиарди мънички звезди, за които знаех, че са атоми, необятни като звездите в небето.
Онази нощ разбрах, че безкрайността вътре във физическото ми тяло е само продължение на безкрайността около мен. Аз съм част от тази безкрайност, същото важи за всеки обект на възприятието ми. Ние сме едно, за¬щото всичко е направено от светлина. Светлината се проявява чрез милиарди различни форми, за да създаде ма¬териалната Вселена. Нещо повече, разбрах, че съществува само една сила, която движи и преобразява всичко. Силата, която движи звездите, е същата сила, която движи ато¬мите в тялото ми. Аз я наричам Живот, а светлината е посланик или носител на живота, защото светлината пос¬тоянно изпраща информация до всичко съществуващо.
Беше невероятно да проумея, че светлината е жива. Светлината е живо същество, което съдържа цялата мъдрост на Вселената и изпълва всяко пространство. Между звездите няма празно пространство, точно както няма празно пространство между атомите в моето тяло. Пространството между звездите е изпълнено със светлина, то само изглежда празно, Когато няма обект, който да отразява светлината. Всеки обект, изпратен в пространството, ще отразява светлината, защото всяка материя отразява светлината, също като огледало.
Тогава потърсих в джоба си малкото огледалце, което като лекар винаги носех със себе си. В огледалцето видях точно копие на цялото творение, виртуална реалност, създадена от светлината. В този миг разбрах, че очите ми са като две огледала. Светлината проектира виртуална ре¬алност вътре в мозъка ми, точно както проектира Вирту¬ална реалност в огледалото. Беше очевидно, че всичко въз-приемано от мен е виртуална реалност, създадена от об¬разите на светлината. Единствената разлика между мои¬те очи и огледалото е, че зад очите има мозък. И този мозък ми позволява да анализирам, тълкувам и описвам вирту¬алната реалност, която възприемам във всеки момент.
Аз съм сътворец на Бога, на Живота. Бог създава реал¬ното, а аз създавам Виртуалната реалност вътре в ума си. Чрез светлината животът изпраща цялата информа¬ция в очите ми и аз създавам разказ за възприетото. Разказът е начинът, по който квалифицирам, оправдавам и обяснявам възприетото. Ако видя дърво, аз не просто виждам дърво; аз квалифицирам дървото, описвам го, имам мнение за него. Харесвам дървото или не го харес¬вам. Може да усещам, че дървото е красиво или не е, но гледната ми точка, мнението ми за дървото, е раказ, създаден от самия мен. След като изтълкувам, квалифи¬цирам или оценя възприетото, то вече не е реално; то е виртуален свят. Това толтеките наричат сънуване.
Сега всичко започна да придобива смисъл в ума ми. Най-после разбрах на какво толкова дълго се бяха опитвали да ме научат майка ми и дядо ми за древната философия на толтеките. Според толтеките хората живеят в сън. Сънят е илюзорен свят, създаден от образите на светли¬ната и умът сънува и когато мозъкът е заспал, и когато е буден...."

Симпатяга си ти Бодливке

Ако любота към книгата те тласка към етажерката не ти трябват никакви етикети... те са за тези, които искат да са интересни в компанията в която всъщност не са и се изтрепват да четат чичо ти Луиз, баджанак му Куелю и сие.

А иначе аз помислих че наистина се интересуваш от история. Но споменаването на въпросната сериозна, често манипулирана, наука в едно изречение с разни християнски пророци или направо божества, ме кара да мисля че търсиш нещо друго.

Колкото до Леонардовия шифър... има толкова изсипана гняз в нета, че напоследък се превърна в модерно течение да се хули въпросното произведение, вместо да се възхвалява. Тъй като аз избягвам да съм на гребена на теченията, ще си замълча, въпреки че мнението ми се опитва да ме разкъса и да изхвръкне изнутри като шопска салата в тоалетна след пиянска нощ...

Наздраве!

Я виж ти, дудето историк да, начинаеща съм в историята, но да не вземеш да си помислиш, че търся биографията на пророците съвсем други са ми подбудите - Шифърът ме подтикна да търся корените на това потискане и табуизиране на женското начало с появата на патриархалния свят - какъв интерес стои зад това. Тази тема се засяга и в психоанализата и юнгианството - за потискането на женското начало в съвременния свят и преекспонирането на мъжествеността.

Я дай съвет - хвърлила бях око на една книга Загадката на Граала на Лорънс Гарднър, би ли ми я препоръчал?

Nqkoi chel li e "Podsaznanieto moje vsichko"? Sorry no pisha ot telefona

Ако търсиш, изследваш или просто си любопитна от къде идва потискането на женското начало, защо си хванала християнството като отправна точка? Или по-конкретния въпрос - защо си хванала религията?

Аз бих тръгнал в друга посока сила->манипулация->доминиращ пол при различните народи. За огромно съжаление погледнато векове назад, жената е нарочена за одушевен предмет, бълващ поколенията.

Дали това ни е ограничило развитието или ни е спасило от масово унищожение (представете си студената война да се води от 2 лагера от незадоволени жени... ужасссТ!) не знам, но си давам ясна сметка, че нежният пол не се напъва достатъчно да промени това статукво.

Наздраве!

Иначе не съм никакъв историк... просто съм многознайко

ами защо, защото поради специализираното си тесногледство до скоро имах навика да търся причините за такова потискане на женското в психологически мотиви, а Дан Браун ме светна, че то било имало и политически и религиозен интерес от това... не е ли религията и най-вече Ватиканът основно отговорен за проповядването на забрана на контрол на раждаемостта, забрана за достъп на жени до определени храмове, забрана жените да имат права - за гласуване, да работят и т.н. и да им определят ролята на васална собственост барабар с добитъка и кокошките? те та затова. Иначе те жените се опитват, обаче опитите са бавни и сега бума на съвремието е да попаднат в капана на феминизма, който капан ги мами, че е по-добре да си припишат привилегии и качества на еднаквост с мъжете, вместо на равнопоставеност в качествата им именно на жени

аз не съм я чела Дупе