BG / EN / ES
ехооо - споделете с насразширено търсенеВашите данниfenk - рекламанаши приятели
ехооо - споделете с нас
sidepanel
sidepanel
15:57, Събота
23 Септември 2017г.

EXOOO -> ФилософияОтговори по темата

Има любов...Ще я срещна ли и аз?!

erika|жена|18-25||
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Вто Юни 13, 2006 7:49 pm

Има любов...Ще я срещна ли и аз?!

Има любов, която не забелязваш, защото тя толкова леко докосва студенината на ежедневието, че не би могла да го промени ако някой не й подаде ръка.

Има любов, която връхлита като торнадо и след нея остават само разбити мечти и остатъци съществуване.

Има любов, която чакаш с дни, месеци, седмици и години, а тя все не идва и не идва, обречена на несъществуване...

Има любов, която се колебае дали да премине прага на настоящето и понякога го прави, а друг път просто си остава в бъдещето... много често завинаги...

Има обаче такава любов, която независимо дали ще се случи или не, променя съзнания, срива стени, върши чудо след чудо.

Тази любов понякога адски боли, а друг път те задъхва от щастие, понякога те води, а друг път е сляпа, понякога те убива, за да те възкреси или да те погуби завинаги.

Такава любов не можеш да предизвикаш, нито пък да търсиш или пренебрегнеш.

Не можеш да я пропуснеш край себе си незабелязано...

Когато се случи ти просто знаеш, че това е ТЯ ...

знаеш, че животът ти тръгва в нов коловоз ...

знаеш, че нищо няма да е както преди ...

знаеш, че дори самият ти няма да си вече точно същия ...


Това е ЛЮБОВТА

Тази, която остава дори евентуално да си отиде някой ден.

Остава в някои от пукнатините на сърцето и напомня за себе си с меланхоличния си ревматизъм.

Остава в погледа и влагата в очите,

остава в сънищата и спомените

Остава едновременно в миналото и бъдещето ...

Защото само тя умее това...

За тази любов си струва всяка саможертва, всяка възможна или невъзможна цена, всеки миг и всеки дъх от краткото ни и чупливо съществуване.

Дори ако тази любов опустоши сърцата ни завинаги...


Тази любов идва, за да остане и за да ни промени и от нас зависи дали ще ни възвиси или погуби.

Идва в косите на едно момиче и очите на едно момче, в сплетените им ръце, в една прегръдка или едни докоснати устни ...


Аз търся тези коси, които могат да ме накарат да забравя слънцето, вятъра, себе си и да копнея докосването им.

Търся това истинско усещане, което може да ме накара да живея истински. То може да е трудно, да изглежда невъзможно, да боли, но аз знам, че си струва, защото да избягаш от това е непростимо. Може да го чакам дълго, да го преследвам седмици и месеци, да ме обливат съмнения и колебания ... може дори да боли непоносимо, но ... аз знам, че това е ТЯ - усмивката на Любовта.

И вярвам, че любовта ражда любов...


Ще чакам онзи ден, в който ТЯ - ИСТИНСКАТА ЛЮБОВ ще се сгуши до мен и ... ще остане ...

Не зная къде и кога ще бъде това, не зная колко път ще сме извървели заедно или отделно.

Не зная дали ще мога да й се порадвам толкова, колкото ненаситната ми жажда за нежност и щастие би искала, но стига това да се случи преди последното ми издихание, значи е имало смисъл и не съм изживял живота си напразно.

Дори ако този последен дъх е цената, която трябва да платя за да го заслужа ...



medea|??|N/A|N/A|SOFIA
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Вто Юни 13, 2006 9:51 pm

...И аз харесвам Паулу Коелю, когото цитираш, но да се замислим и върху тези думи......
Любов и страх
дон Мигел Руиз


Любовта не задължава. Страхът е изпълнен със задължения. По пътя на страха, каквото и да правим, то е защото трябва да го направим и очакваме другите да направят нещо, защото трябва да го направят. Имаме задължението и веднага след като то се появи, ние започваме да му се съпротивляваме. Колкото повече съпротива оказваме, толкова повече страдаме. Рано или късно се опитваме да избягаме от задълженията. От друга страна, любовта не притежава съпротива. Каквото и да правим, то е защото искаме да го правим. То става удоволствие, то е подобно на игра и ние изпитваме удоволствие от него.

При любовта няма очаквания. Страхът е пълен с очаквания. Посредством страха ние правим нещата, защото трябва да ги направим и очакваме и другите да направят същото. Ето защо страхът наранява, а любовта не наранява. Ние очакваме нещо и ако то не се случи, се чувстваме наранени. Обвиняваме другите, че не изпълняват нашите очаквания. Когато обичаме, нямаме очаквания - правим нещо, защото така искаме и другите хора постъпват по определен начин по същата причина - защото така искат или не искат и в това няма нищо лично. Когато не очакваме нещо да се случи, ако нищо не се случи, това не е важно. Не се чувстваме наранени, защото всичко, което става е О.К. Ето защо почти нищо не ни наранява, когато обичаме. Ние не очакваме, че нашият любим трябва да направи нещо, и съответно нямаме задължения.

Любовта почива върху уважението. Страхът не уважава нищо, включително себе си. Ако аз съжалявам за вас, това означава, че не ви уважавам. Означава, че не можете да правите собствен избор. Когато трябва да правя изборите вместо вас, в тази позиция аз не ви уважавам. Ако не ви уважавам, тогава аз се опитвам да ви контролирам. През повечето време, когато казваме на децата си как да живеят техния си живот, това е защото не ги уважаваме. Съжаляваме ги и се опитваме да направим за тях това, което те самите трябва да направят за себе си. Когато не уважавам себе си, аз се съжалявам, струва ми се че не съм достатъчно добър за този живот. Как да разберете кога не уважавате себе си. Когато казвате: “Горкият аз, не съм достатъчно силен, достатъчно интелигентен, достатъчно красив, не мога да го направя.” Самосъжалението произтича от липсата на респект.

Любовта е безжалостна. Тя не изпитва съжаление към никой, но е състрадателна. Страхът е изпълнен със съжаление, той изпитва съжаление към всеки. Вие ме съжалявате, когато не ме уважавате, когато не смятате, че съм достатъчно силен за да се справя. От друга страна любовта респектира. Обичам те - зная, че можеш да се справиш. Зная, че си достатъчно силен, достатъчно добър и интелигентен, за да направиш свой собствен избор. Не е необходимо да правя избор вместо теб. Ти можеш да го направиш. Ако паднеш, аз ще ти подам своята ръка, мога да ти помогна да станеш. Мога да кажа: “Ти можеш, продължавай напред.” Това е състрадание, но то не е същото като да изпитваш съжаление. Състраданието произтича от уважението и любовта, а чувството на съжаление е резултат от страха и липсата на уважение.

Любовта е напълно отговорна. Страхът избягва отговорността, но това не означава, че няма отговорност. Като се опитваме да избегнем отговорността, ние правим една от най-големите грешки, защото всяко действие има последствие. Всичко, което мислим, всичко, което правим, има последствия. Когато правим избор, ние имаме резултат или реакция. Ако не направим избор, пак имаме резултат или реакция. Ние ще преживеем последствията от нашите действия по един или друг начин. Ето защо всяко човешко същество е напълно отговорно за своите действия, дори и да не иска да носи тази отговорност. Другите хора може да се опитват да платят за вашите грешки, но вие така или иначе ще си платите за грешките и тогава като цяло плащате двойно. Когато другите се опитват да поемат вашата отговорност, това само създава по-голяма драма.

Любовта винаги е мила, страхът не е. Поради страха ние сме изпълнени със задължения и очаквания, не проявяваме респект, избягваме отговорността и изпитваме съжаление. Как да се почувстваме добре, когато толкова ни е страх. Чувстваме се жертва на всичко. Чувстваме се ядосани, тъжни, ревниви или предадени.

Гневът не е нищо друго освен страх с маска. Тъгата, също е страх с маска, ревността също. С всички тези емоции, идващи от страха и предизвикващи страдание, ние само претендираме, че сме мили. Ние не сме мили, защото не се чувстваме добре, не сме щастливи. Ако вие сте на пътя на любовта, нямате задължения, нямате очаквания. Не съжалявате себе си или партньора си. Всичко върви добре за вас и затова усмивката е винаги на лицето ви. Чувствате се добре със себе си, и тъй като сте щастлив, вие сте мил. Любовта винаги е добра и тази доброта ви прави щедър и отваря всички врати. Страхът е егоистичен - това е само за мен. Егоизмът затваря всички врати.

Любовта е безусловна. Страхът изобилства от условия. На пътя на страха, аз ще те обичам, ако ми позволиш да те контролирам, ако си добър към мен, ако подхождаш на образа, който съм си изградил за теб. И понеже ти никога няма да постигнеш този образ, аз те осъждам за това и те обявявам за виновен. Много пъти аз дори се срамувам от теб, защото не си това, което искам. Ако не подхождаш на този образ, ти ме смущаваш, дразниш ме, не мога да проявявам никакво търпение към теб. Аз просто претендирам за доброта. На пътя на любовта няма ако, няма условия. Обичам те без причина, без никакви оправдания. Обичам те такъв какъвто си и ти давам свободата да бъдеш такъв. Ако не те обичам такъв, тогава по-добре да бъда с някой друг, който отговаря на моите изисквания. Нямаме право да променяме, когото и да било и никой няма право да променя нас. Ако решим да се променяме, това трябва да е защото ние така искаме, защото не желаем повече да страдаме.

Повечето хора изживяват целия си живот, вървейки по пътя на страха. Те се обвързват, защото чувстват че трябва да бъдат обвързани. В тази връзка проявяват всички свои очаквания към партньора си и към себе си. Цялата тази драма и страдание съществуват, защото ние използваме канали за комуникация, които са съществували още преди да се родим. Хората съдят и стават жертви, клюкарстват се взаимно, клюкарят с приятели, клюкарят в бара. Карат членовете на семейството да се мразят един друг. Натрупват емоционална отрова и я предават и на децата си. “ Виж баща си – какво ми направи. Не бъди като него. Всички мъже са такива, всички жени са такива.” Ето какво правим с хората, които обичаме толкова много – със собствените си деца, приятели и партньори.

На пътя на страха имаме толкова много условия, очаквания и задължения, че създаваме безброй правила да защитим себе си от емоционалната мъка. А истината е, че не бива да има никакви правила. Тези правила повлияват върху качеството на каналите за комуникация между нас, защото когато се страхуваме, ние лъжем. Ако ти имаш очаквания какъв да бъда, тогава аз се чувствам длъжен да бъда такъв. Истината е, че не съм това, което искаш. Когато съм честен и съм това, което съм, ти се чувстваш наранен, ти се ядосваш. Тогава аз те лъжа, защото се страхувам от твоята присъда. Страхувам се, че ще ме обвиниш, че ще ме осъдиш и ще ме накажеш. И всеки път, когато си спомниш, ти ме наказваш отново и отново за същата грешка.


На пътя на любовта има справедливост. Ако направите грешка, плащате само веднъж за нея и ако вие истински обичате себе си, вие се учите от тази грешка. На пътя на страха няма справедливост. Карате себе си да плащате хиляди пъти за една и съща грешка. Карате приятеля или партньора си да плаща хиляди пъти за същата грешка. Това създава чувство за несправедливост и отваря много емоционални рани. След това, разбира се, смятате, че си сте се провалили. Хората драматизират всичко, дори съвсем прости и дребни неща. Виждаме тези драми в обичайните взаимоотношения..., защото те са на пътя на страха...

Ето какво се случва, когато изхождаме от пътя на страха. Тъй като не те уважавам, аз действам сякаш ти не си достатъчно интелигентен, за да видиш какво е добро и какво не за теб. Допускам, че не си достатъчно силен да влезеш в определени ситуации и да се грижиш за себе си. Аз трябва да те контролирам и казвам: “Нека го направя вместо теб” или “Не прави това”. Опитвам се да потискам твоята половина от връзката и поемам контрола за всичко. Ако аз контролирам цялата връзка, тогава къде е твоята част? Тя не работи....

По пътя на любовта, вие давате повече отколкото взимате. И разбира се, обичате себе си достатъчно, че да позволявате на егоистични хора да се възползват от вас. Вие няма да си отмъщавате, но сте наясно във вашите общувания. Може да кажете: “Не харесвам, когато се опитваш да се възползваш от мен, когато не ме уважаваш, когато не си добър с мен. Не се нуждая от някой, който да злоупотребява с мен с думи, емоционално или физически. Нямам нужда да чувам ругатните ти през цялото време. И не, защото съм по-добър от теб, а защото обичам красотата. Обичам да се смея, обичам да се забавлявам, обичам да обичам. И не защото съм егоист, аз просто не искам голяма жертва край мен. Това не означава, че не те обичам, но аз не мога да поема отговорност за твоя сън. Ако имаш взаимоотношения с мен, ще бъде твърде тежко за твоя паразит, защото няма да реагирам на твоя боклук въобще.” Това не е егоизъм; това е любов към себе си. Егоизмът, контролът и страхът ще разрушат почти всяка връзка. Великодушието, свободата и любовта ще създадат най-красивата връзка: продължаваща любовна история....

Накрая, ако вие разберете, че никой друг не може да ви направи щастливи, и че щастието е резултат на любовта, която извира от вас, тогава сте овладели великото майсторство... Изкуството на Любовта...

Можем да говорим за любовта и да изпишем хиляди книги за нея, но любовта ще е различна за всеки от нас, защото трябва лично да я преживеем. Любовта няма нищо общо с представите, тя е свързана с действието. Любовта в действие може да донесе само щастие. Страхът в действие може да предизвика само страдания.

Единственият начин да овладеете любовта е да я практикувате. Не е необходимо да оправдавате любовта си, да я обяснявате, необходимо е само да се упражнявате в любов. Майсторството се изгражда с практика.



erika|жена|18-25||
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Сря Юни 14, 2006 12:36 am

за теб

Добри слова.Но човек най-качествено и правилно се учи от коварните удари,които му поднася съдбата,от болката,разочарованието и сълзите.Книгите,философията,максимите не могат да повлияят така силно и ярко на човешкото съзнание,както болката,която те "калява"и те кара да се осъзнаеш ,че си жив.
Поста ми така добре обрисува чувствата и завладялите ме емоции;това беше един отчаян ВИК към него,към човека,който ми се изплъзва.Проспах времето,в което можех да бъда истински щастлива и доволна от себе си.Защо не те оцених още тогава?Защо толкова години ти беше до мен,а аз те пренебрегвах;а се запилявах с някакви нещастници.Съжалявам късно се събудих и осъзнах че държа на теб.Твърде късно разбрах колко много държа на теб-чак сега когато започна да ми се изплъзваш.Бях щастлива,за краткото време прекарано с теб.Но неискам да си отиваш-можеше да се бориш,да останеш на поста си,а ти отхвърли всичко.И сега трябва да си тръгнеш..Мислиш ли,че мога да дойда при теб,в твоя град?НЕ,знаеш че не мога.Нищо не ти липсваше тук,малко хора могат да се похвалят с властта ,която имаше ти и с любовта,но ти не го оцени.Уж държеше на мен,а бягаш..Уверяваше ме ,че няма да ме нараниш,но сгреши.Когато ти дадох сърцето си,ти избра да пишеш шибаната си книга!Оправданието,че вече си уморен е само извинение.Зная че не съм те наранила с нищо.Можеше да ме изчакаш още 2-3 години и тогава заедно да решим за живота си.
Не искам да те загубя,намеквах ти,но ти не ме разбра или не искаше да ме разбереш.Писна ми да страдам.За малкото щастие,което получавам,заплащам прекалено скъпо.Заслужавах да ми кажеш,че толкова бързо ще бъдеш сменен,не да мина оттам и вместо твоето име да прочета друго.Не разбирам поведението ти.Уморих се от сълзите,но знай,че пред теб никога,никога няма да заплача.Мислех,че поне заради теб нямаше да лея сълзи-сгреших.Сега ме оставяш сама.Знаеш хората там.В момента в който ми даде сили да възстана така гласно,ти си тръгваш.Толкова неща правехме заедно,в толкова нелепи ситуации сме изпадали.Чувствам се на 50години.За години си съм видяла толкова много..
Не искам това,върни се,моля те.Знам че искаш това.Какво те промени,защо така изведнъж.Ти беше щастлив с мен,аз ти показах нещо различно от това на което беше свикнал ти,и в замяна какво получих?
Искам да съм кукла,да не чувствам как боли,да не плача с истински сълзи
Моля те докато се ровиш в нета попадни на това.Моля те , не искам да те спирам,ще уважа всяко твое решение,но разбери не ми проваляш живота.Ако го мислеше наистина,защо всичките тези години ме гледаше така,стараеше се да бъдеш до мен да ме докосваш,да се радваш на усмивката ми.
Какво ще стане с онези два дни,в края на месеца,които така разгорещено обсъждахме и имахме планове?Оо човече имам нужда от тях!Не ме разочаровай,а ми ги дай
дано го прочетеш някога,никога няма да го изразя така гласно пред теб.Разбрах-ОБИЧАМ ТЕ по свой си начин,но



Lord_pain|Мъж|18-25|несемейна|plovdiv
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Сря Юни 14, 2006 9:26 am

Оффф!



eva_gogova|жена|25-35|семейна|
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Сря Юни 14, 2006 10:25 am

До Ерика

Ерика, мила, гордостта не ти ли е в повече. Може да греша, но так ми изглежда.



erika|жена|18-25||
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Сря Юни 14, 2006 11:31 am

И гордостта,и съвестта и срама...Късно разбрах как го приемам този човек,а той е бил така близко.Остави.Исках да го напиша някъде,за да ми олекне.Избрах това място,защото вие ми дадохте нещо,което не мислех,че тук ще го намеря.Никой не може да ми помогне,ако не се реша сама .Искам темата да отиде на дълбоко във форума!!По-лесно е за мен да чета написаното и да реша какво да правя.
Лорд Пейн не съжалявам,че го написах.Повярвай-стана ми по-добре.Осмислям,че на повечето въобще няма да им се четат моите глупости и да си развалят настроението.Написано е в единствено число.Но не е и задължително,нали? Wink Пуснах първия пост и мислех,че втори няма да последва,но с втория .....Не мисля,че съм запълнила форума чак толкова.



ALF|мъж|25-35|undefined|BG/US
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Нед Юни 21, 2009 2:43 am

Ще я срещнеш, само не спирай да я търсиш... любовта

Здравейте, нещо случайно се зачетох в сайта и ето ме… и аз да изразя мнение… доста ме впечатли написаното от “ Ерика “ . Да така е всяка секунда си струва… когато се споделя от любовта ни ! И след време за миг се връщаш в тази секунда, заключена в съзнанието ти… с толкова реален образ… Да нищо не може да прегрупира така здраво сплетените клетки на съзнанието ти … пазейки образите, спомените, чувствата, та дори и аромата… на тази обич ! Няма как, дори и времето е безсилно пред това до последният ти дъх… В началото питаш себе си дали ще се върне обратно… след време питаш себе си дали ще се повтори отново… след години питаш себе си защо не е същото… И така… има нещо което може да промени всичко… да любовта, или по-точно нови спомени, чувства … ново филмче… Всеки би искал да остарее с любовта на живота си… “мозъкът, съзнанието ни има страхотен потенциал, имаме повече нервни клетки отколкото слънца в нашата вселена, всички тези клетки чакат да бъдат сплетени в нови и нови връзки между тях докато цялата структура се изменя и изменя, и така до последният ни дъх…” любовта … не можеш да гледаш едно филмче, една любов и с това да задоволиш жаждата на тези хиляди,милиони,милиарди… клетки, за познание, емоции, чувства… колкото повече, толкова по-голям става жаждата им… Много учени си задават вековния въпрос какъв е смисълът на живота ни … и отговорът им е прост - нещото, което никога не спира да се изменя, тези връзки,клетки и структура на съзнанието ни… или това сме ние самите… това е смисълът, мисълта ни, интелекта ни … до последният ни дъх, след който това спира и …. нищо вече няма смисъл… Любовта, ще бъде толкова … колкото си успял да сплетеш клетките в съзнанието си, както казва мечо Пух колкото повече, толкова повече… целта ни не е любовта и за това я губим и намираме и губим и намираме… просто един живот не е достатъчен да сплете и задоволи гладът и жаждата, на съзнанието си …
Дори и да успеем да го постигнем трябва да намерим правилният човек за да го споделим с него и тогава идва любовта… този процес е като ядрена реакция … веднъж започнал няма спиране, така че който мисли, че е готов да обича и не е успял да намери правилният човек може да се усмихне и да продължи смело напред, да търси… такива неща не падат от небето, нито пък ги праща феята на любовта … ти сам избираш това което търсиш, и сам трябва да търсиш това което ще избереш…. защото знаеш, че това ще е любовта ти ….



ALF|мъж|25-35|undefined|BG/US
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Съб Яну 09, 2010 7:52 pm

Когато я срещнеш ... обичта, любовта...

Мисълта за изгубените дни и нощи носи нетърпението да я видя отново, чакам нейното обаждане мога ли да и кажа не се обръщай обратно, обратно към стената от самотата ми… липсваш ми остани до мен, остани със мен, кажи че всичко е наред, излъжи ме дори, защото аз не мога да поема повече самотата без теб… тази обич, това мое чувство, това ли е обичта която търся, която сънувам, това чувство ме държи и мисълта за нея не отихва… не мога да спра чувствата си, но с нея всичко е чудесно… така чувствам обичта си към нея все по-силна ден след ден както чувството, че искам да я видя отново, да я прегърна силно…



ALF|мъж|25-35|undefined|BG/US
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Пон Яну 11, 2010 3:12 pm

Когато…

Когато обичаш някого желаеш най-доброто за него…
Когато го осъзнаеш си готов да пожелаеш същото и за себе си…



law.associate.borissova|??|18-25|N/A|Благоевград
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Пон Яну 11, 2010 3:50 pm

:)

Страхотни постове, Г-н Алф!!! Поздравления! Very Happy




Иди на страница 1, 2  Следваща

 
 
НАПРАВЕТЕ ЕХООО СТАРТОВА
ГЛАСУВАЙТЕ И ДНЕС ЗА НАС
СТАРАТА ВЕРСИЯ НА ЕХООО
ВХОД

В СЛУЧАЙ НА ЗАБРАВЕНА ПАРОЛА, МОЖЕТЕ ДА Я ВЪЗСТАНОВИТЕ ОТ ТУК. А АКО НЕ СТЕ РЕГИСТРИРАН/А, НАПРАВЕТЕ ГО ТУК.
ГОРЕЩИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ
ПОСЕТЕТЕ
СПИСАНИЕ ЗА МЪЖКА МОДА И ЛАЙФСТАЙЛ
КЛЮКИ, СЕКС, ПИКАНТНО
ГОРЕЩИ СНИМКИ, ГОРЕЩИ НОВИНИ
СЪНОВНИК, ХОРОСКОП, ГАДАЕНЕ
СВАТБЕН ПОРТАЛ
ВСИЧКО ЗА ВАРНЕНСКИТЕ БЕБЕТА
ОРЕШАКА-СГЛОБЯЕМИ ДЪРВЕНИ КЪЩИ
ARTDEVISER - webdesign | internet solutions | multimedia