BG / EN / ES
ехооо - споделете с насразширено търсенеВашите данниfenk - рекламанаши приятели
ехооо - споделете с нас
sidepanel
sidepanel
8:31, Вторник
21 Ноември 2017г.

EXOOO -> Сближаваме сеОтговори по темата

Болката убива ли способността ни да обичаме?

Tonita|жена|18-25|несемейна|София
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Пет Юли 07, 2006 7:44 pm

Болката убива ли способността ни да обичаме?

Представи си: Излизаш с някого, малко по малко ти става симпатичен, после повече от симпатичен, после изведнъж усещаш нещо близко до удар в корема - и хоп - разбираш, че вече няма да е същото, защото си се влюбил до ушите, независимо дали си го искал или не. После си щастлив, летиш на розови крила, смееш се както никога, откриваш, че живота може да бъде много хубав. Но както често се случва, това приключва, нещо се обърква и изпадаш в жестока депресия. Нищо не ти се прави. Плачеш и спиш, хапваш по малко, после пак спиш, а когато не спиш - плачеш... После се взимаш в ръце, пак се учиш да се усмихваш и да живееш, убеждаваш се, че можеш и без другия да си щастлив, пък и времето помага - не заличава напълно, но помага. И в един хубав ден, най-неочаквано - пак си влюбен и имаш нови надежди. Ами ако пак бъдеш разочарован? Може би историята ще се повтори, а ти един ден пак ще обичаш. И колко пъти така? Безкрайно ли можем да се възстановяваме или след няколко горчиви опита, сърцето отказва вече да се отвори и да рискува да бъде наранявано още? Не изстива ли способността да обичаме - като някакъв защитен механизъм на тялото ни срещу болката? Може ли един ден, когато все пак срещнеш истинското нещо, да откриеш, че вече не си същият и вече не можеш да летиш?
Как мислите? Някой откри ли отговора за себе си?



Tonita|жена|18-25|несемейна|София
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Пет Юли 07, 2006 9:02 pm

Никой не смее да отговаря. Хей, спокойно - малко философстване или пък опит. Не сте ли се замисляли? Аз бях така наранена веднъж... и се съвзех. Мисля си, че ако всичко веднага се нареждаше и беше като приказка, всичко щеше да е някак скучно. Малко болка е добре - дава вдъхновение, повод за размисъл - стига болката да не идва твърде много пъти, да не пресече някоя тъничка граница.



deana|жена|18-25|N/A|varna
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Пет Юли 07, 2006 9:13 pm

Здравеи Тонита!Ами искам да ти кажа,че сам била наранявана доста честичко от момчетата в живота ми,но това не ми пречи отново и отново да обичам да,давам всичко от себе си.Не мислиш ли че когато се влюбиш едва ли можеш да забраниш на сърцето си да обича,да може да си по резервиран но до кога? Rolling Eyes Наи важното е да не губим вяра,когато ни разочароват да не се предаваме и да гледаме напред с усмивка да търсим следващия и когао го намерим да го обичаме още повече от миналия Laughing



Rozichka|жена|25-35|N/A|sofia
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Пет Юли 07, 2006 9:13 pm

Тонита,
и аз си задавах този въпрос преди доста време ... Преживях нещо подобно на това, което описваш ... Дълго време се съвземах, дълго време живях с болката, но ... установих, че лошото бързо се забравя. Като с училище - докато ходиш на училище, проблемите, грижите и всичко негативно е много силно, но когато вече не си ученик, си спомняш същите тези проблеми от към смешната им страна Smile - Странно !!!
Смятам, че това е част от живота. Всеки минава по този път и се научава да обича Smile...
Следващата любов е още по-силна и по-мъдра Smile...



Master|мъж|18-25||Sofia
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Пет Юли 07, 2006 9:36 pm

ами според мен ако те нарани човек в който си лудо влюбен,може и да "спрещ да обичащ",може за малко...но може и за по дълго!
аз бях така преди 2 години и половина,бях влюбен в едно момиче ходихме 6 месеца и си мислех че всичко е супер...летях в облаците..но един ден ей така като на шега скъсахме,или по точно тя ме скъса, и бях в депресия дълго време...но е страно че в този предиод от 2 години и половина аз не съм се влюбвал,не съм обичал изобщо.имал съм краткотряйно връзки за по месец-два но так и не се получаваше "магията"......но ето че доиде времето и пак се влюбих Rolling Eyes така,че не знам но едва ли може човек да спре да обича за винаги,така да се каже Wink



Rozichka|жена|25-35|N/A|sofia
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Пет Юли 07, 2006 10:12 pm

А и ... сега се сещам за думите на Ницше - Т"ова, което не ни убива, ни прави по-силни" Smile)



Tonita|жена|18-25|несемейна|София
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Пет Юли 07, 2006 10:22 pm

Благодаря, че все пак вече има осмелили се да пишат по темата. Деанна, аз нямам предвид да спреш да обичаш волево, а просто да не можеш вече, да се изхабиш емоционално. Аз в началото бях малко озлобена - и срещу него и срещу всички. После имам чувството, че станах по-чувствителна - сякаш търсех място, където да излея любовта си. Имах чувството, че ще взема да хлътна по някой учител - ей така, защото е проявил внимателно отношение към мен и ще си създам още неприятности. Не стана, де.
Но пък нали има много хора, които си сменят често партньорите, въртят ги на пръста си. Дали е от изхабеност или просто от комплекси?



deana|жена|18-25|N/A|varna
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Пет Юли 07, 2006 10:27 pm

to4no tova imah vpredvid 4e vapreki vsi4ko pak 6te imame sili da obi4ame,da kazva6 si nemoga pove4e do kato ne mine vreme do kato ne sabere6 sili i ne se vlubi6 otnovo i samata misal 4e go obi4a6 6te ti dade sili da mu dade6 vsi4ko.



moro|жена|25-35|N/A|
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Съб Юли 08, 2006 2:23 am

аз пък си мисля,че точно когато нещо се е случило и ти вече не си обичан или си наранен,имаш най голяма нужда от обич.ако за дълго след това останеш сам това може да се превърне в навик или е просто вътрешно желание...или страх да не се повтори.при всички положения обаче след подобноо нещо можеш да обичаш още по силно от преди.не мога да разбера как един човек с когото само си ходил може толкова да ти влезе под кожата,че ти до края на живота си да не погледнеш друг.друга е например ако сте били 10 год женени и сте имали общи цели и т.н.



ЧерешовЦвят|жена|25-35||Бургас
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Съб Юли 08, 2006 7:51 pm

Абсолютно съм сигурна че Болката нараненото сърце ни кара да ставаме по силни по разумни по мислещи ,по-порастнали,по-по-по-по.Всяко нараняване всяка грешка,всяка неправилна крачка ни кара да се замислим за доста неща ,и в следващия подобен момент да не постъпим по грешния начин а да го направим по добре и да няма грешка.А има и друга нежелателна страна не бива да се затваря човек в себе си ,и да се втелява в мислите си /не казвам че неможе и не трябва да има такъв момент напротив/в началото винаги е нормално да ти е адски свинско.Гадно смачкано и тн.Но не бива да се оставя човек в това състояние .Всячески трябва да се търсят силички и да не позволяваш да те завладее това състояние за дълго време.Нормални хора сме все пак, и нищо човешко не ни е чуждо.




Иди на страница 1, 2, 3  Следваща

 
 
НАПРАВЕТЕ ЕХООО СТАРТОВА
ГЛАСУВАЙТЕ И ДНЕС ЗА НАС
СТАРАТА ВЕРСИЯ НА ЕХООО
ВХОД

В СЛУЧАЙ НА ЗАБРАВЕНА ПАРОЛА, МОЖЕТЕ ДА Я ВЪЗСТАНОВИТЕ ОТ ТУК. А АКО НЕ СТЕ РЕГИСТРИРАН/А, НАПРАВЕТЕ ГО ТУК.
ГОРЕЩИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ
ПОСЕТЕТЕ
СПИСАНИЕ ЗА МЪЖКА МОДА И ЛАЙФСТАЙЛ
КЛЮКИ, СЕКС, ПИКАНТНО
ГОРЕЩИ СНИМКИ, ГОРЕЩИ НОВИНИ
СЪНОВНИК, ХОРОСКОП, ГАДАЕНЕ
СВАТБЕН ПОРТАЛ
ВСИЧКО ЗА ВАРНЕНСКИТЕ БЕБЕТА
ОРЕШАКА-СГЛОБЯЕМИ ДЪРВЕНИ КЪЩИ
ARTDEVISER - webdesign | internet solutions | multimedia