BG / EN / ES
ехооо - споделете с насразширено търсенеВашите данниfenk - рекламанаши приятели
ехооо - споделете с нас
sidepanel
sidepanel
10:25, Вторник
26 Септември 2017г.

EXOOO -> СтатииОтговори по темата

Любовта, която убива

Юлияна|жена|18-25|несемейна|София
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Вто Авг 16, 2005 8:47 pm

Любовта, която убива

ЛЮБОВ И НАСИЛИЕ – не мислите ли, че има нещо смущаващо в тази комбинация? В началото на миналия век в сексологията се е смятало, че мъжът намира удоволствие в болката, която причинява на жената по време на секс, и че жената приема тази болка безрезервно. В една от най-популярните книги в САЩ (Ideal Marriage), претърпяла 55 издания за периода 1930–1965 г. и определила сексуалния живот на поколения средностатистически американци, сексологът Ван де Велде пише: „Това, което мъжът и жената искат да усетят по време на сексуалния акт, е мъжествеността, изразяваща се в насилственост и абсолютно притежание на жената.” Авторът допълва, че същинското лице на мъжествеността са агресията и доминантността. Към тези теории може да се прибави и разбирането за враждебността между интимните партньори, приемани като врагове. Колкото и абсурдно да звучи, антагонизмът между тях се дефинира като любов. Противопоставянето мъжко–женско Робърт Блай открива в танца фламенко: „защитаващият се и атакуващият…, при
вличащият и отблъскващият, жената и мъжът…всеки от тях е воин, наслаждаващ се на разпалването на екстравагантна страст.”
През 70-те години на 20-и век психолозите правят множество опити да обяснят ефектите на агресията. Те вярвали, че малко насилие, примесено със секс, не вреди. Свободното изразяване на гнева също се толерирало. При терапевтите било пълно с гневни пациенти, крещящи и атакуващи възглавници с бухалки. Днес експерименталната психология доказва, че хората, които са склонни да дават израз на гнева си, стават по-гневни, а не обратното.
Според З. Фройд агресията е базова за човека. Въпреки това тя се възприема по различен начин в зависимост от контекста, културата, пола. Когато говорим за агресия, жестокост и гняв, по-често ги свързваме с образа на мъжа. Затова те попадат в границите на разбирането ни за „нормално”, докато агресията при жените се смята за сериозен проблем. Денис Гамаш отбелязва, че културните норми рефлектират във всички сфери на живота ни и по този начин насилието в известна степен се подкрепя и толерира. Гамаш дава следните примери: „Някои духовници все още проповядват, че жените са подчинени на съпрузите си; съдиите се провалят при спазването на закона срещу насилниците, които не се отказват да измъчват своите жертви; цветнокожите насилници са арестувани по-често от останалите” и т.н. Авторката посочва уязвимостта на разведените жени с деца, както и по-ниското социално възнаграждение на жените в сравнение с това на мъжете. Няма съмнение, че по този начин се работи срещу специфичните жертви на насилие.
Друг обезпокояващ факт е, че съвременният свят е залят от насилие и агресия. Те са в новините по телевизията, във филмите, на първите страници на вестниците, в рекламите на джинси и парфюми, в текстовете на песни. Друга важна съставка, която продава всеки продукт, е сексът. С нея става възможно създаването на „свят на секси насилие или насилствен секс”, твърди Ан Джоунс. Модерната приказка за жената е добре познатата стара история: красива девойка открива своя герой – малко арогантен, но излъчващ сила и способен да обича. Докато жените подсмърчат над сапунените сериали, мъжете се наслаждават на сценарии с насилие, в които правят каквото си поискат на останалите, както в порнографията. Социологът Майкъл Кимел описва порнографската индустрия така: „Мъже произвеждат образи за мъжка консумация.” Според него порнографията е един от най-сериозните източници на сексуална информация за младите мъже и централен механизъм, около който е конструирана нашата сексуалност. Може би не е случайно, че жени – жертви на побой, изнасилване, инцест – описват партньорите си като порнопотребители, които в повечето случаи ги заставят да изиграят конкретни филмови сцени.
Комбинацията от секс, любов и насилие се оказва много полезна за „агресивните” мъже. Тя играе ролята на извинение. Престъпленията от любов не съществуват само в книгите, филмите и театралните постановки. Те не са фикция, а част от реалността. Когато на последната страница във вестника попаднем на определения като: любовно обсебване, убийство от страст, патологична ревност, „лудост” от любов и т.н., най-добре е да четем между редовете. Не е трудно да осъзнаем, че насилието не е серия от изолирани прояви. То е процес, в който насилникът налага своята воля над жертвата. Насилието не е изпускане на нервите или просто спонтанна реакция, провокирана от нещо, което жертвата вече е направила. Ан Джоунс смята, че насилникът има предначертан план. С него той затруднява жената при вземане на решение какво да направи или да прецени какво ще се случи по-нататък. Малтретираните жени споделят, че се страхуват да не полудеят.
С примери от разкази на насилвани жени Джоунс представя нивата на принудата, публикувани от Амнести Интернешънъл през 1973 г. Методите не се различават особено от тактиките, използвани от нацистите в лагерите на смъртта.
Впечатление прави фактът, че посочените примери на принудата не включват физическо насилие. Пречупването на волята се осъществява и без него. Въпреки това насилниците използват всякакъв вид телесни наранявания, стигайки до сексуален садизъм.
В началото жената е шокирана и се опитва да спре насилието, като се превърне в „по-добър” човек, но изрядното домакинство, грижата за децата не я спасяват от гнева на съпруга є. Насилникът иска нещата да следват неговата воля и налагайки контрол върху жертвата, постепенно разрушава независимостта и самоуважението є, за да не съществува алтернатива за нея извън тези отношения. Под заплаха от насилие жената може да се откаже от своите привилегии, от своето мнение, от работата си, от приятелите си, от сексуалната автономия. Може да се научи да лъже или да пази истината за себе си. vНасилникът от своя страна не приема поведението си като борба за налагане на мъжко господство. Неговите разочарования са индивидуални и специфични. Чрез насилието той си осигурява определена изгода. Пример за това са сложената вечеря на масата, изстудената бира, сексуалните претенции, чистите чорапи – все неща, с които мъжете се чувстват „естествено” свързани.

...

По материали от книгата „Next time she`ll be dead” на Ан Джоунс и сборника „Dating violence – young women in danger”.




 
 
НАПРАВЕТЕ ЕХООО СТАРТОВА
ГЛАСУВАЙТЕ И ДНЕС ЗА НАС
СТАРАТА ВЕРСИЯ НА ЕХООО
ВХОД

В СЛУЧАЙ НА ЗАБРАВЕНА ПАРОЛА, МОЖЕТЕ ДА Я ВЪЗСТАНОВИТЕ ОТ ТУК. А АКО НЕ СТЕ РЕГИСТРИРАН/А, НАПРАВЕТЕ ГО ТУК.
ГОРЕЩИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ
ПОСЕТЕТЕ
СПИСАНИЕ ЗА МЪЖКА МОДА И ЛАЙФСТАЙЛ
КЛЮКИ, СЕКС, ПИКАНТНО
ГОРЕЩИ СНИМКИ, ГОРЕЩИ НОВИНИ
СЪНОВНИК, ХОРОСКОП, ГАДАЕНЕ
СВАТБЕН ПОРТАЛ
ВСИЧКО ЗА ВАРНЕНСКИТЕ БЕБЕТА
ОРЕШАКА-СГЛОБЯЕМИ ДЪРВЕНИ КЪЩИ
ARTDEVISER - webdesign | internet solutions | multimedia