невъзможната любов

здравей те!искам и аз да разкажа моята история и да ме посъветвате.миналата година на 1 април,къде на шега,къде наистина се обвързах с един мъж.в началото всичко вървеше добре,в смисъл бях ме неразделни,най го тормозеше че исках през но6та да ме прибира,и един ден ми каза край идваш при мени така заживях ме на семейни начала.но февруари замина на пловдивския панаир ,нямаше го седмица след като се върна той бе друг човек.аз вече не бях на първо място.много трепери над шефката си.твърди,че нямат връзка,но не може тя е болна той ме остава и е при нея,трябвало и нещо той и го осигурява,имала проблеми той и помага,а аз сама.един пат си тръгнах,но се върнах и същата вечер той не се прибра пак бе по работа някъде,а града ни е малък и всичко се знае.на следващата вечер реши да се прибере и казва ми че бил объркана,обичал ме,в което колкото и смешно да прозвучи му вярвам,но не издържал да го питам защото закъснява вечер,и да не вярвам че е много ангажиран,не съм го разбирала и т.н.месеци наред се мъчех и не знаех какво да сторя,каквото и да предприемах нямаше разбиране от отсрещната страна.така му казах че той решава борим се за нас или се разделяме и той избра раздялата,още работата и другата.разболях се от анорексия,последната вечер му каза,тайно се надявах да промени отношението си ,но не остави ме сама с ужасната болест,сама и без грам самочувствие.седмица по късно ме потърси и така вече месец,поне се възстанових,без него бях по зле,но сега съвсем не му вярвам и сам много объркана.какво ще ме посъветвате?

Мисля, че добре усещате какво става и сте взела решение. Сега остава да сте последователна и да го изпълните.

ЗАРЕЖИ ГО НА ВСЯКА ЦЕНА! СТЪПИ НА КРАКАТА СИ И ПРОДЪЛЖИ НАПРЕД БЕЗ НЕГО! МОЖЕШ! САМО ТРЯБВА ДА НЕ СЕ КРИЕШ ОТ ИСТИНАТА И ЩЕ УСПЕЕШ, СИГУРНА СЪМ!