BG / EN / ES
ехооо - споделете с насразширено търсенеВашите данниfenk - рекламанаши приятели
ехооо - споделете с нас
sidepanel
sidepanel
10:26, Вторник
26 Септември 2017г.

EXOOO -> СтатииОтговори по темата

Лесно ли е да си мъж?

Юлияна|жена|18-25|несемейна|София
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Чет Сеп 01, 2005 8:27 pm

Лесно ли е да си мъж?

Опитите ви да разговаряте с жени по този въпрос неизменно предизвикват макар и различни, но по същество негативни реакции. Тези умни, знаещи, можещи жени бяха изпитали или съпреживели по един или друг начин различни несправедливости заради привилегиите на традиционната мъжка роля, наложени в нашето общество. Поели отговорността за себе си, за децата си, за семействата си съвсем в стила на българския вариант на еманципация, който великодушно им позволява „и да работят, ако искат”, тези жени не само не изглеждаха смачкани или нещастни, но и проявяваха свежо чувство за хумор: „Това ли е най-новият виц?”.
„Да си го кажем направо: мъжете са задници” – такова е заглавието на книгата на Бари Дънкан и Джоузеф Рок, превърнало се в често споменавана сентенция сред жените. Тя обаче се отнася по-скоро до дефиниране на опонента в конфликтната интимна връзка, без значение минала или настояща, но ако става въпрос за любимия мъж, съпруг, син, брат, баща или приятел, простата констатация на този факт не може да помогне. Консенсусът на жените по въпроса за „мъжките грехове” – от безобидната готованщина вкъщи и алкохолните табиети до безотговорността и физическото насилие – освен че създава винаги актуална тема за разговор и чувство на солидарност, също не допринася особено за разбирането на подобно отношение.
Повечето феминистки са на мнение, че да се изучават ограниченията, налагани от традиционната мъжка роля, е напълно излишно. Според тях тези ограничения са тривиални и да им се обръща специално внимание, означава да се измества фокусът от главния проблем – неравноправното и унизено положение на жените. „По какъв начин мъките на неколцина пострадали мъже могат да компенсират в очите на обществото страданията на неизброимо много жени?”, пита Лети К. Погребин (1993). Поради тясната взаимовръзка между мъжката и женската джендър роля обаче да се извършат желани промени само в едната роля, е невъзможно.
Опитвах се да разговарям с мъже за неравенството в заплащането на труда на мъжете и жените, за разпределянето на домашните задължения и др. Те най-често отклоняваха прекия отговор на въпроса: лично те не са създавали това положение, нито социалните норми, които го поддържат. Да признаят съществуването на неравенство, би означавало да се съгласят да разделят по-справедливо домашните задължения с жените си. Но кой, било то мъж или жена, ще поиска да пере, чисти, готви и подрежда, ако има възможността да не го прави? Ще поиска ли да си създаде сам допълнителна конкуренция за работното място, в борбата за власт и статус, като същевременно се лиши от перфектен домашен помощник, който до вчера се е грижил за трапезата, дрехите, графика и развлеченията му? Подобни са причините, поради които мъжете се противопоставят на промените в традиционната мъжка роля. И ще продължават да го правят, освен ако не осъзнаят, че негативните последици за тях от придържането към тази роля са по-големи от цената на промените.
Изследователите на мъжката гендерна роля признават, че макар цялата съвременна психология да се основава на изследвания предимно върху мъже и изучаване на мъжкото поведение, на практика никога не са били изследвани специфичните преживявания на мъжете, свързани с тяхната джендър принадлежност. До 70-те години на 20. век в психологията се е приемала за неоспорима теорията за мъжката полово-ролева идентичност. Според тази теория мъжете, които не демонстрират съответстващи на пола им интереси, наклонности и модели на поведение, се нуждаят от лечение. Главната грижа на психолозите, споделящи тази позиция, е била как да се преодолеят опасностите по пътя на изграждането на полово-ролевата идентичност на мъжа – липсата на подходящи модели за подражание, феминизацията на училищното обучение, промените в женската роля и др. През втората половина на 20. век феминистките привличат вниманието на обществото върху проблемите на женската джендър роля, в резултат на което се появяват и съответни психологични изследвания. Научните изследвания на мъжката джендър роля са все още съвсем малко и са от последното десетилетие. Те обаче очертават една нова и перспективна област, принос към която вероятно би могла да има и родната психология с изследване на неоспоримия колорит на балканския мъжки нрав.
Новата парадигма, предложена от американския психолог Плек (1981) се основава на идеята за дисфункционалността и противоречията на традиционната мъжка роля. Той я нарича „напрежението на мъжката джендър роля”. Според тази теория вместо източник на идентичност за мъжа, мъжката джендър роля често се оказва причина за тревога и напрежение. Във всички ситуации, в които мъжът е затруднен да поддържа стандартите на мъжката роля или които изискват прояви на женски модели на поведение (например грижа и съпреживяване), поради липсата им в неговия репертоар или поради социалните забрани, възниква стрес. Айзлър (1988) нарича това мъжки джендър ролеви стрес. Стресът предизвиква повишени нива на тревожност и озлобление. Последващите експериментални изследвания са потвърдили тази зависимост: мъжете с високи показатели за стрес, предизвикан от ролята им, по-трудно проявяват чувствата си, отколкото мъжете с ниски показатели.
На милиони мъже мъжката социализация носи само вреда и накърнява качеството на взаимоотношенията им с хората, като ги лишава от базисна човешка потребност – интимност. Една от причините, които налагат изучаването на мъжката джендър роля, е че общувайки със силни жени, мъжете изпитват сериозни затруднения. Възпитани още от детска възраст, че мъжът трябва да бъде силен и властен, те възприемат силните жени като заплаха за мъжкото им начало. Но тъй като силните жени от ден на ден стават все повече, а слабите – все по-безинтересни, за мъжете ще е все по-трудно да установяват удовлетворяващи ги партньорства. Друга важна причина за изучаването на мъжката роля е установената зависимост от други социални проблеми като насилието над жени и деца, агресията въобще и др., корените на които отвеждат към традиционните представи за мъжественост.
Както социалните роли въобще, мъжката социална роля се изгражда чрез усилване (поощряване на определено поведение или наказване на друго по време на възпитателния процес), чрез наблюдение на модели и образци на мъжко поведение и чрез културните канали, например чрез средствата за масова информация. Носителите на съответните роли са под непрекъснат нормативен и информационен натиск. Един от изследователите на мъжката джендър роля, Кимъл (1994), пише: „Мъжката същност не изплува като мехур на повърхността на съзнанието от дълбините на телесната конструкция; мъжката същност се създава от културата.” Поведението на мъжете е следствие от представите за мъжественост, създадени от културата. Наборът от социални норми, които определят какъв трябва да бъде мъжът, включително какво трябва да мисли и чувства, формират мъжката джендър роля.




 
 
НАПРАВЕТЕ ЕХООО СТАРТОВА
ГЛАСУВАЙТЕ И ДНЕС ЗА НАС
СТАРАТА ВЕРСИЯ НА ЕХООО
ВХОД

В СЛУЧАЙ НА ЗАБРАВЕНА ПАРОЛА, МОЖЕТЕ ДА Я ВЪЗСТАНОВИТЕ ОТ ТУК. А АКО НЕ СТЕ РЕГИСТРИРАН/А, НАПРАВЕТЕ ГО ТУК.
ГОРЕЩИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ
ПОСЕТЕТЕ
СПИСАНИЕ ЗА МЪЖКА МОДА И ЛАЙФСТАЙЛ
КЛЮКИ, СЕКС, ПИКАНТНО
ГОРЕЩИ СНИМКИ, ГОРЕЩИ НОВИНИ
СЪНОВНИК, ХОРОСКОП, ГАДАЕНЕ
СВАТБЕН ПОРТАЛ
ВСИЧКО ЗА ВАРНЕНСКИТЕ БЕБЕТА
ОРЕШАКА-СГЛОБЯЕМИ ДЪРВЕНИ КЪЩИ
ARTDEVISER - webdesign | internet solutions | multimedia