BG / EN / ES
ехооо - споделете с насразширено търсенеВашите данниfenk - рекламанаши приятели
ехооо - споделете с нас
sidepanel
sidepanel
8:16, Събота
24 Юни 2017г.

EXOOO -> СтатииОтговори по темата

Парите- ароматът на епохата

Юлияна|жена|18-25|несемейна|София
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Вто Сеп 06, 2005 12:50 pm

Парите- ароматът на епохата

ВСЕКИ Е БИЛ УЧАСТНИК или поне слушател в спора кое е по-важно: парите или любовта, приятелството или нещо друго – един от битовите варианти на основния философски въпрос. Понякога ни се струва, че целият свят се върти около парите. Друг път те са последното нещо, което може да ни развълнува. Подобно на закона на Мърфи, че изгубеният чорап се появява веднага след изхвърлянето на еша му, животът незабавно ни опровергава, ако решим да заемем твърда позиция. Достатъчно ли е да познаваме Марксовата теория за парите и петте им функции, за да ни стане ясно защо хората се самоубиват или убиват заради пари? Просякът на кръстовището отдавна не е оня мил образ от „Принцът и просякът”, а представител на организирана и рентабилна бизнесгрупа. Корупцията отдавна вече не просто насилва законите, но ги и създава по свой образ и подобие. В известната формула „пари – стока – пари прим” и парите вече не са същите, и стоките.

Всеки добросъвестен подход към темата за парите поражда недоумение от оскъдната научна литература по въпроса, въпреки пребогатата практика. Над темата за парите като че ли тегне някакво табу, което ни кара да мислим, че те крият твърде много от тайните на нашите общества, за да се пише открито за тях. Теорията на френския социален психолог Серж Московичи се основава на задълбочен анализ на научното наследство на немския социолог Г. Зимел (Психология на парите, 1889; Философия на парите, 1900). Защо днес все по-често ни се налага да се обръщаме към мислителите на 19-и век? Дали защото ускореният ритъм на живот не ни оставя много време за размисъл, или защото почти всичко, което ни се поднася с днешна дата, е поръчано, платено и предназначено да формира у нас определено поведение? Московичи доразвива идеите на Зимел и ги обогатява с близо едновековната практика на хората в паричното обращение. Неговата теория се възприема в контекста на феномена „аз това го знаех”, което е характерно за възприемането на социалната психология въобще. По думите на американския психолог проф. д-р Д. Майерс социалната психология е синоним на здравия разум. Но ние се опираме на него едва след като ни се представят фактите: събитията стават очевидни и предсказуеми едва след като са се случили, а не преди това. Една от критичните забележки към социалната психология е, че тя е опасна, тъй като нейните открития могат да бъдат използвани за манипулиране на хората.

В резултат на емпиричното си познание ние приемаме, че вън и независимо от обичайното състояние на нашето съзнание светът съществува като съвкупност от явления, предмети, движение. От мига, в който към този свят се добави „the thing I am” (Шекспир) – човешко възприятие, същият този свят става различен. Прост пример – куче. Неговите биологични, физиологични и други полезни и безполезни качества или свойства не корелират по никакъв начин с това, което е то в човешкото въображение, нито с жертвата, на която човек се съгласява, за да го има. Ако за едни кучето е скимтящ досадник или хапещ хищник, то друг е съгласен да заплати 1000 долара, при това за екземпляр, омаломощен чрез изкуствен подбор. Но щом стойността отразява желание или потребност от нещо, независимо от неговото действително съдържание или от разходите за неговата направа, то следователно тя е не само социално, но и психично явление. Друг пример. През 1635–1636 г., по време на обхваналата цяла Холандия мания по лалетата, на един от постоянно действащите в големите градове на страната пазари за лалета една-единствена луковица от редкия сорт лале „Вице-клал” е била разменена за следните стоки: 2 ласта пшеница (58 хектолитра), 4 ласта ръж (116 хектолитра), 4 бика, 8 прасета, 12 овци, 2 хоксхеда вино (476 литра), 4 бъчви бира, 2 бъчви масло, 1000 фунта сирене (453 килограма), легло със завивка, мъжки костюм и сребърна чаша – на обща стойност 2500 флорина. Непосветените в холандската страст по онова време често попадали в трагикомични ситуации: един нищо неподозиращ английски учен ботаник разрязал луковица, заинтригуван от необичайната й форма и бил осъден да заплати 4000 флорина на собственика й; моряк, гостуващ на холандец, изял по погрешка ценна луковица, за което полежал няколко месеца в затвора. Каква магия е превърнала това обикновено цвете, непревъзхождащо с аромат, красота или трайност другите цветя, в свръхценност за такъв иначе разумен и пестелив народ като холандците? Желанието да притежават нещо, което е олицетворявало изтънчен вкус, богатство и престиж. В преследването на подобни ефекти днес рекламата се опира на последните научни и технически постижения. В процеса на обективизиране на стойността – превръщането й в пари, според Московичи участват четири взаимносвързани компонента. На първо място е желанието – то може да направи предмета уникален; следва оценката – предметът се съпоставя на скалата на желанията; търсенето – включително и като синоним на предлагането – изкуствено създаденото търсене отдавна вече не учудва никого; размяната – възникнала първоначално като размяна на стоки, тя постепенно обхваща всички човешки дейности, а днес дори и идеите се вливат в пазарния океан. Докато икономистите разглеждат размяната като отношения на даване и получаване, на продажба и покупка на стоки, то Московичи я разглежда като процес на връзка между индивидите въобще и като процес, в който всяка една от операциите е едновременно причина и следствие. За Московичи всяко взаимодействие между хората е размяна, в това число и интелектуалните отношения, например оратор и аудитория, пациент и лекар, мъж и жена. Всички дават нещо заради общуването и установяването на контакт. Когато разменяме – тогава сме общество. В противен случай – просто индивиди. В този смисъл той нарича размяната sui generis. Икономическите теории поставят в основата на стойността усилията и труда, изразходвани за обекта, неговата полезност или възможността да се използва, факта, че много хора го искат. Но могат да се посочат примери за обекти, които не отговарят на нито едно от тези предположения. И никой не може да твърди, че мъките на глада за един са по-силни от страданието, че не може да види Париж, за друг. Общото според Московичи е това, че се отказваме от нещо и преодоляваме препятствия, за да получим друго, т.е. правим жертва. Икономиката на размяна е всъщност икономика на жертвата. Жертвата, от една страна, отдалечава обектите, създадени с цел да бъдат предложени на желаещите, а от друга – сближава индивидите, създава отношение между тях.




 
 
НАПРАВЕТЕ ЕХООО СТАРТОВА
ГЛАСУВАЙТЕ И ДНЕС ЗА НАС
СТАРАТА ВЕРСИЯ НА ЕХООО
ВХОД

В СЛУЧАЙ НА ЗАБРАВЕНА ПАРОЛА, МОЖЕТЕ ДА Я ВЪЗСТАНОВИТЕ ОТ ТУК. А АКО НЕ СТЕ РЕГИСТРИРАН/А, НАПРАВЕТЕ ГО ТУК.
ГОРЕЩИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ
ПОСЕТЕТЕ
СПИСАНИЕ ЗА МЪЖКА МОДА И ЛАЙФСТАЙЛ
КЛЮКИ, СЕКС, ПИКАНТНО
ГОРЕЩИ СНИМКИ, ГОРЕЩИ НОВИНИ
СЪНОВНИК, ХОРОСКОП, ГАДАЕНЕ
СВАТБЕН ПОРТАЛ
ВСИЧКО ЗА ВАРНЕНСКИТЕ БЕБЕТА
ОРЕШАКА-СГЛОБЯЕМИ ДЪРВЕНИ КЪЩИ
ARTDEVISER - webdesign | internet solutions | multimedia