Приятели ли са това???

Здравейте!Много често се чудя и сега искам да разбера и Вашето мнение по въпроса.Винаги много ме е обиждало когато само аз звъня да чуя приятелите си или да ги поканя на кафе,за да се видим.Вярно е,че сред тях има вече майки с деца,та на тях май им е простено,или...как мислите Вие майки?Остава ли Ви време да звъннете на приятелката,с която едно време сте делили и хляба и постелята...или тя остава някъде на най-заден план,забравена...Не знам.Все още не съм семейна и нямам деца и не знам какво е.Но все си мисля,че ако човек има желание винаги ще намери време за 1 мин. разговор.Много ме боли от цялата ситуация.Вече спирам да търся тези,които не ми се обаждат да видят жива ли съм,не съм ли.Само така ще разбера,кои всъщност са моите приятели!

Ох и аз съм на това дередже, само че моите приятели не са семейни и нямат оправдание да не се обаждат, всички учим и работим И така, особено както самотно го давам напоследък - живея сама (с котьо) и общо взето социалният ми живот се реализира на работа и на лекции... За всичко останало - ако не се обаждам аз, все едно не съществувам Винаги съм искала и аз да съм от тези хора, на които телефонът им звъни по 100 пъти на ден и се оплакват, че им пречи, а пък на мен направо ми е излишен този GSM..

Нормално е когато вече имаш семейство и дете особено да не ти остава толкова време за приятелки и за кафенета. Семейството ти е на първо място и първата ти работа е след като се прибереш да сготвиш, да прибереш разтуреното от вечерта, да измиеш чиниите...Посрещаш мъжа си, приказвате си кой какво прави и как е минал денят...А ако имаш дете то си е един постоянен кръговрат - хранене, пране, къпане, смяна на пелени...и така това се повтаря доста пъти на ден.И когато се освободиш малко...вече си толкова изморен, че не ти се и излиза.Мислиш как утре отново си на работа.
Всеки си има своите интереси и ангажименти - едни са захванали някакъв курс, други спортуват, трети са си намерили любовник Не се сърди на никой. Приятелството не значи да се виждате всеки ден.Имам приятелки, с които се виждам много рядко, но са ми приятелки и винаги ще си останем близки. Да ти кажа аз винаги приемам хората такива, каквито са...имам една приятелка, която има много тежка и отговорна работа и тя не ми се обажда...аз я търся и я питам кога ще е първа смяна да се видим....и тя ми казва примерно да я търся след 10-то число на другия месец...така и правя. Виждаме се и все едно сме се виждали всеки ден, винаги ни е хубаво.
Не се сърди за глупости И на мен така ми се сърдеха, че не излизам често с тях, но аз им казах истината и тя е проста. Че след работа вечеряме с мъжа ми, обръщаме си внимание, спортувам и че няма кога. Друг път пък искам да мързелувам пред телевизора или пък си уча....Трети път им казвам да ми звъннат като ще ходях на кръчмичка и така
Истинските приятели не се сърдят , а ти влизат в положението. Поне аз така мисля

Ot drugata sedmica sym svoboden i na koito mu e sku4no da si dade telefona i po4vam da mu zvynq redovno:). Ina4e po princip az sym ot zaetite na koito im zvynqt i se 4udi kyde da gi vmesti vyv vremeto

всеки ден се чувам с най-добрата ми приятелка,но се виждаме рядко защото съм семейна

днес се замислих, че с моите приятелки почти всяка знае къде е и какво прави другата в даден момент.С този Скайп...Зная коя кога е на работа,на лекции,коя кога яде,кога ляга да спи...За мен който има желание винаги намира начин да общува с даден човек, а ако този човек му се пише приятел...Другото са просто оправдания,поради липса на желание.

пак си по добре отколкото да те търсят само като си нужна.мен поне така ме търсят.в някой моменти и семейството ми така прави.най гадно е когато мойте празници ги забравят а аз винаги звъня.но какво да се прави всеки днес е зает.може би утре.

И моят телефон е от тези които звънят рядко /служебно,семейно и двама приятели/ Но никога не съм го смятала за проблем. По скоро аз съм го свела до този кръг. С годините разбираш, че някои контакти те натоварват отколкото разтоварват и просто се дистанцирам. Живота промени повечето ми познати /предполагам и мен/ и в един момент разбираш че няма какво повече да си кажеш с тях. И най вече на повечето им се изпариха усмивките и чувството за хумор. Да живота е тежък, но пък би бил още по тежък ако не можем да му се надсмеем.

бях пускал наскоро една подобна тема за ПРИЯТЕЛИТЕ и "приятелите" след като и аз се замислих като теб за това дали са верни думите на Публилий Сур , че “Интересуваме се от другите, когато те се интересуват от нас.” Какво се променя в човек, за да промени отношението си към приятелите си? Дали са на първо място приоритетите или е нещо в самия приятел?
Ако все още не си я прочела виж тук:

http://exooo.com/viewtopic.php?t=1383

Ивчо,на скоро в друга тема видях линк към тази тема и много ми хареса.
Мисля си, че в приятелството няма значение кой на кого звъни и колко пъти и ако имаш някъкви съмнения, те са предизвикани от нещо друго. А да се оправдаваме с това, че сме семейни, това е меко казано обида към приятелите ни.