BG / EN / ES
ехооо - споделете с насразширено търсенеВашите данниfenk - рекламанаши приятели
ехооо - споделете с нас
sidepanel
sidepanel
2:24, Понеделник
20 Ноември 2017г.

EXOOO -> СтатииОтговори по темата

ТЕЛЕМАНИЯТА

Юлияна|жена|18-25|несемейна|София
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Сря Сеп 28, 2005 3:39 pm

ТЕЛЕМАНИЯТА

Laughing В стремежа си да задоволят насъщните си потребности живите същества често рискуват своя живот, излагат се на смъртна опасност. Рибата лакомо поглъща стръвта и в следващия миг увисва на кукичката. Привлечена от миризмата на сиренето, мишката попада в капана. В това е и парадоксът на борбата за оцеляване. Поведението на различните представители на пъстрия животински свят е физиологически обусловено. И само постъпките на човека нямат разумно оправдание. Не в името на оцеляването той се отдава на погубващи го съблазни и пороци. Дори пряката заплаха за здравето и живота му не могат да го разколебаят. Изкушението понякога е по-силно от аргументите на разума. Да разбереш и навреме да спреш - ето един от най-важните проблеми в съществуването на homo sapiens.

Прекомерното влечение към нещо невинаги е физиологически оправдано. Хазартът може да превърне човека в страстен играч, сексът - да стане натрапчива идея... Сред многото и различни аспекти на човешката дейност най-популярно обаче е гледането на телевизия. Много хора определят отношението си към нея с антитезата "любов - омраза", а гледането на телевизия наричат "забавление за глупаци". Въпреки това те обичат да се настаняват удобно в креслото или на дивана с дистанционно в ръка. Родителите сърдито мърморят, че децата им с часове са пред телевизора, но самите те премълчават собствените си телепристрастия.

От десетилетия учените изследват въздействието на телевизията върху човека. Внимателно изучават връзката между сцените на насилие на синия екран и проявите на жестокост в реалната действителност. Опитват се да обяснят защо телевизията е предпочитана пред вестниците и списанията като източник на информация.

Терминът "телевизионна зависимост" не е съвсем точен, но все пак отразява същността на феномена. Формално психолозите и психиатрите характеризират патологическата зависимост от нещо или от някого като разстройство (отклонение), при което се проявяват типичните признаци на неадекватна реакция на дразнителя: отделяне твърде много време на обекта на зависимост; по-честото му използване; стремеж (или многократни и неуспешни опити) за ограничаване на контактите с него ; пренебрегване на социалните, семейните и професионалните задължения; самоизолиране и затваряне в себе си при прекратяване на контактите с обекта на зависимост. Всички тези признаци са характерни и за телелюбителите.
Това не означава, че да се гледа телевизия, е вредно. Електронната медия има и своите предимства - тя обучава, разширява познанията, развлича, отпуска, отдалечава от потискащата действителност. Но макар да съзнаваме, че трябва да оставаме по-малко време пред телевизионния екран, повечето от нас не успяват да се преборят със своята страст. За да е успешна битката ни с телеманията, трябва да знаем как всъщност ни въздейства телевизията.

УСЕЩАНЕТО ЗА РЕЛАКСАЦИЯ Е ПРИВИДНО

Времето, което отделяме за гледане на телевизия, направо ужасява по своето количество. Жителите на големите градове са пред телевизора средно по три часа всеки ден. А това е равно на половината от цялото свободно време (без да се смята спането и дребната домакинска работа). Така че, достигайки 75-годишна възраст, ние вече сме отдали на телевизията цели 9 години от своя живот. Някои обясняват това с огромната телевизионна любов. Но защо тогава много хора са обезпокоени от нея? Според направените през 1992 и 1999 г. изследвания на института "Галъп" двама на всеки пет възрастни и седем на всеки десет подрастващи са на мнение, че остават твърде дълго пред телевизионния екран. Оказва се, че за телемани се считат приблизително 10% от възрастното население.

Реакциите на организма под въздействието на телевизията са предмет на голям научен интерес. С помощта на електроенцефалограф е проведен мониторинг на вълните на главния мозък. Учените са установили промени в електрическото съпротивление на кожата и в честотата на сърцебиене по време, преди и след гледане на телевизионни предавания. Експериментите са се провеждали както в лаборатории, така и в естествената среда на живеене. Прилагал се е методът на експерименталното моделиране. Телеманът не само се излежавал вкъщи на любимия си диван пред телевизора, но и се хранел, пиел, работел, спял. Специално устройство, прикрепено към него, приемало звуковите сигнали през седмицата от 6 до 8 пъти в денонощие. Едновременно с това участващият в експеримента записвал непрекъснато какво прави в дадения момент и как се чувства.

Гледащият телевизия бил отпуснат, пасивен. По време на телевизионните предавания енцефалограмата показвала и от-
слабване на менталната дейност (което не се наблюдава при четене!). Но най-странното било, че с изключването на телевизора чувството за релаксация изчезвало, а усещането за апатия и пасивност оставало. Изследваните потвърждавали, че телевизията поема тяхната енергия и че се чувстват изтощени от нея (пак за разлика от четенето).
Телелюбителите твърдят, че щом включат телевизора, веднага се отпускат. Затова обикновено гледането на телевизия се свързва с почиване и намаляване на напрежението. При това усещането за релаксация се запазва по време на гледането. С изключването на телевизора обаче става връщане към действителността и проблемите.

По подобен начин действат и наркотиците. Транквилантът, от който организмът се освобождава твърде бързо, предизвиква повече зависимост, отколкото този, който остава по-дълго време в него. Затова и зрителят не изключва телевизора - подсъзнателно той разбира, че ако го направи, усещането му за релаксация ще намалее. Колкото по-често и по-дълго гледаш, толкова повече ти се иска да гледаш...
Парадоксът е в това, че хората гледат телевизия много повече, отколкото планират, въпреки че дългото гледане е по-малко ефективно. Резултатите от опитите, направени по метода на есперименталното моделиране в естествената среда на живеене, показват, че колкото по-дълго хората остават пред телевизионния екран, толкова по-малко радост изпитват от това. Телезависимите участници в изследването, които гледат телевизия повече от четири часа в денонощие, получават по-малко удовлетворение от тези, които отделят за телевизионните програми по-малко от два часа. Много често удоволствието от гледането на телевизия е помрачено от безпокойство и чувство на вина поради непълноценно използваното време. Учени от Япония, Великобритания и Съединените щати са установили, че представителите на средната класа в такива случаи изпитват по-често чувство на вина в сравнение с елитната част от населението.

ЗАЩО ТЕЛЕВИЗИЯТА ТОЛКОВА НИ ПРИВЛИЧА?

Това донякъде се дължи на биологическия ни ориентировъчен рефлекс. За първи път понятието е описано от физиолога Иван Павлов през 1927 г. Ориентировъчният рефлекс е инстинктивната ни визуална или слухова реакция на неочакван или неизвестен за нас дразнител. Това е вродената ни чувствителност към потенциалната заплаха. Типичните прояви на рефлекса са: насочване на погледа към дразнителя, разширяване на кръвоносните съдове на мозъка, забавяне на сърдечната дейност и съкращаване на кръвоносните съдове в основните групи мускули. За няколко секунди алфа-вълните блокират, след това отново се връщат към нормалния си ритъм (това се определя от степента на менталното дразнене). Мозъкът се настройва за възприемане на голямо количество информация, а тялото се намира в състояние на покой.

През 1986 г. Байрон Рийвз от Станфордския университет, Естер Торсън от Мисурийския университет и техни колеги започнали да изучават влиянието на обичайните телевизионни похвати върху активизирането на ориентировъчния рефлекс. Те искали да установят увеличава ли се зрителският интерес вследствие на бързата смяна на кадрите, оригиналния монтаж и неочакваните звукови ефекти? Наблюдавайки мозъчната дейност на зрителите, учените дошли до извода, че телевизионните похвати могат да предизвикат непроизволни реакции и да увеличат зрителския интерес. От значение се оказва не съдържанието, а начинът на поднасяне на информацията.
Ориентировъчният рефлекс донякъде обяснява изказванията на телевизионните зрители: "ако телевизорът работи, не мога да откъсна поглед от екрана му", "телевизорът просто ме хипнотизира". След като Рийвз и Торсън публикували резултатите от изследванията, учените продължили своите търсения. Изследванията на Ани Ланг и нейни колеги от университета в Индиана показват, че след въздействието на неочакван дразнител сърдечната дейност се забавя с 4-6 секунди. Натоварването на рекламните и музикалните клипове с твърде много стилистически похвати оказва силно и постоянно въздействие върху ориентировъчния рефлекс. Номиналната честота на тези похвати е единица в секунда.

Влияят ли аудиовизуалните образи върху паметта? Запомнят ли зрителите онова, което са гледали? Този проблем също е бил обект на проучване от Ани Ланг и колегите є. Участниците в изследването гледали телевизионно предаване, а след това отговаряли на въпроси. Оказало се, че особеният начин на снимане (с няколко камери едновременно и от различни места) и монтажът влияят върху информационната памет, привличайки вниманието на зрителите към екрана. Подобен е ефектът и от честата смяна на кадрите. Но ако показателят за честотата е по-голям от 10 единици за 2 минути, ефектът на запомняне рязко намалява.
Режисьорите на образователни програми за деца забелязали, че телевизионните похвати и методи помагат много при обучението. Но прекалено бързата смяна на кадрите пренатоварва мозъка. Основната цел на музикалните и рекламните клипове, в които се използва рязката смяна на несвързани помежду си сцени, е задържането на зрителското внимание. Може да се запомни например името на туристическата агенция, а на останалите допълнителни елементи от рекламата є изобщо да не се обърне внимание. Ориентировъчният рефлекс постепенно отслабва. Зрителите са вперили поглед в екрана, но започват да усещат умора, без да получават психологическо удовлетворение. Приложението на експерименталното моделиране в изследванията дава същите резултати.
Понякога и самото наименование на рекламирания продукт трудно се запомня. Днес в клиповете (повечето с интересен сюжет) обектът на реклама се споменава сякаш между другото, косвено. По-късно зрителят не може да си спомни какво въобще е било рекламирано. Въпреки всичко рекламодателите са уверени, че ако са успели да привлекат вниманието на зрителя, то, влизайки в магазина, той непременно ще избере тяхната стока. Подсъзнанието ще напомни на подложения на информационна атака зрител, че някъде вече е чувал това наименование.

СИМПТОМИ НА АБСТИНЕНЦИЯ

Учените не твърдят, че изобщо не трябва да се гледа телевизия. Но те се опитват да предпазят от възможните проблеми телеманите, които просто не се отделят от екрана.
Методът на експерименталното моделиране позволява да се изследват практически всички области на човешкия живот - работа, хранене, четене, общуване, спортуване и др. Интересно за учените било да установят и как се отнасят телеманите към живота? Нямат ли трудности при общуването? Не се ли чувстват безразлични към работата си? Резултатите били поразителни. Ревностните телемани (независимо от своята възраст) изпитвали безпокойство и тревога; чувствали се по-нещастни, отколкото умерените телезрители, когато скучаели и най-вече когато оставали сами.
Впоследствие Робърт Д. Макилрет от университета в Манитоба задълбочено изучавал телевизионните наркомани. Той забелязал, че те по-често са тъжни или разсеяни, по-трудно им е да се съсредоточат в сравнение с обикновените телевизионни зрители. Пристрастието си към телевизията обяснявали с желанието си да се освободят от неприятните мисли и да запълнят свободното си време. Други изследвания показали, че теленаркоманите по-рядко участват в обществени мероприятия или в спортни състезания; по-често страдат от затлъстяване.

Възниква въпросът дали хората се посвещават на телевизията от тъга и самота или продължителното гледане на телевизия става причина за тях? По-голямата част от учените са на мнение, че втората теза е по-близо до истината. Джером Л. и Дороти Сингер от Йелския университет считат, че прекаленото увличане по телевизионните програми пречи на концентрацията на човека, намалява самоконтрола му, увеличава чувството на нетърпимост към обикновените житейски проблеми. Преди повече от 25 години психологът Тенис М. Макбет Уилямс от университета в Британска Колумбия изследвал населението във високопланинско селище. Отначало местните жители нямали телевизия. С появата на кабелната телевизия и при възрастните, и при децата започнало да се наблюдава понижаване на креативния подход при разрешаване на всекидневните проблеми, отслабвало желанието им за постигане на набелязаната цел.
Някои учени правят паралел между телевизията и наркотиците: откъснати от любимия екран, страстните телемани проявяват симптомите на абстиненция при наркоманите. Преди около четирийсет години Гари Ф. Стайнер от Чикагския университет успял да събере интересни спомени на хора, чийто телевизор бил повреден: "Беше ужасно. Нищо не правехме - нито аз, нито мъжът ми. Само разговаряхме..."; "През цялото време плачех. Нервите ми бяха изопнати до краен предел. Децата ме дразнеха. Опитвах се да играя с тях, за да им отвлека вниманието, но напразно."
Провеждани били и експерименти със семейства, на които предлагали временно (за седмица или за месец) да не гледат телевизор. Много от тези, които отначало били дали съгласието си, не можели да издържат и се отказвали. Някои настоявали да им върнат телевизорите. Разбира се, твърде сложно е хора, привикнали повечето време да бъдат пред телевизионния екран, да променят своите навици. В края на изследването Чарлз Виник от университета в Ню Йорк прави следното заключение: "Най-трудни за участниците в експеримента бяха първите три - четири дни, дори за тези семействата, които отделяха за телевизия най-малко време. В по-голямата част от случаите възникваха трудности при запълването на свободното време, наблюдаваха се прояви на безпокойство и агресия... Несемейните хора чувстваха раздразнение. Към началото на втората седмица вече се проявяваше тенденция към адаптиране."

Няма статистика на аналогични случаи. Независимо от това, че при много телезрители се наблюдава зависимост от продължителното гледане на телевизия, не всички учени определят този навик като пагубен. През 1998 г. Робърт Д. Макилрет казва, че "пренебрегването на другите видове дейности в полза на телевизионните програми е социално значимо явление, но не е сериозно клинично отклонение". Според него не трябва да се говори за "телезависимост", ако семената на телеманията намират плодородна почва, например, ако човек е страдал от депресии или социални фобии.
Милиони хора в цял свят непрекъснато чувстват, че не успяват да контролират времето, през което са пред телевизора. И ако увлечението от телевизията пречи на човек да води активен начин на живот, значи се е създала телевизионна зависимост. И освобождаването от нея няма да бъде лесно.




 
 
НАПРАВЕТЕ ЕХООО СТАРТОВА
ГЛАСУВАЙТЕ И ДНЕС ЗА НАС
СТАРАТА ВЕРСИЯ НА ЕХООО
ВХОД

В СЛУЧАЙ НА ЗАБРАВЕНА ПАРОЛА, МОЖЕТЕ ДА Я ВЪЗСТАНОВИТЕ ОТ ТУК. А АКО НЕ СТЕ РЕГИСТРИРАН/А, НАПРАВЕТЕ ГО ТУК.
ГОРЕЩИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ
ПОСЕТЕТЕ
СПИСАНИЕ ЗА МЪЖКА МОДА И ЛАЙФСТАЙЛ
КЛЮКИ, СЕКС, ПИКАНТНО
ГОРЕЩИ СНИМКИ, ГОРЕЩИ НОВИНИ
СЪНОВНИК, ХОРОСКОП, ГАДАЕНЕ
СВАТБЕН ПОРТАЛ
ВСИЧКО ЗА ВАРНЕНСКИТЕ БЕБЕТА
ОРЕШАКА-СГЛОБЯЕМИ ДЪРВЕНИ КЪЩИ
ARTDEVISER - webdesign | internet solutions | multimedia