очаквай неочакваното

Незнам дали имам нужда от съвет или просто да споделя.Случи се неочакваното за мен.Наскоро боледувах и се наложи да остана у дома за няколко дни.Убивах времето в нета и там попаднах на личната страница на един моторист.Див и шеметно красив.Писах на шега и получих отговор.Накратко последва кафе и веднага след това среща и после...всеки ден и всяка вечер.Излизах с него и приятелите му и от първия миг си казах..да ..той е..Ние сме страшно различни.Аз не пуша,не пия не обичам дискотеките и се притеснявах.Той каза, че ми дава време колкото искам.Така бяхме една седмица, но аз го чувствах вече част от мен.Вечерта когато ме изпрати до вкащи ме даржа в преградките си, а на въпроса дали ще се видим утре отговора беше" ти как мислиш".Нямаше утре.

Вечерта когато ме изпрати бях страшно щастлива.Той казваше, че ме харесва, че вече няма момичета като мен на 26 год., а така невинни и му харесваше това, че съм нежна и плаха.От него получих смс, с който ми съобщи решението си.Потърсих го за разговор и той ми каза, че е решил така понеже изведнаж е усетил вътрешен страх,че ще ме нарани каза, че не е готов за сериозна връзка и ,че не приличем а момичетата с които е бил.Каза, че никоя не го е гледала така както аз.Живота за него били приятелите му, които май не ме харесаха особенно.Кажете ми моля ви как да се боря.Искам.Но не и да го преследвам.Как да го провокирам.Не казвайте, че няма смисъл.Искам.Дори и за приятелство, но той не ме търси как да го накарам да ме поиска да съжалява за решението си.

Трудно ми е да се изразя, за първи път ми се случва да пиша.Искам да знам дали мога да се боря за него.Искам да ме види в друга светлина.Защото аз съм тиха и спокойна, но духа ми....той иска приключение.Готова съм да променя живота си за да съм с човек като него.Искам да го изненадам, но не и да досаждам.Незнам дали той ме харесва знам само, че ми го казваше.И незнам как да стигна до него.Ние се разделихме съвсем приятелски с прегръдка дори.Мога ли да го потърся за кафе или той ще ми откаже.Мога ли да се надявам.

За съжаление, за мен това е "causa perduta"- загубена кауза. Най-вероятно е искрен, че не иска да те нарани, явно начина му на живот се различава много от твоя. Мотористите и/или рокерите обикновено се събират в групи, така че мнението на приятелите му също мож да е оказало голямо значение. Не си струва да се бориш. само ще те боли още повече. Не се опитвай да го забравиш веднага а постепенно,с времето.Излизай с приятели, плачи, самосъжалявай се.Изживей една от несподелените любови, които животът е приготвил за теб....Мило, нещастно момиче....

Съвет и от мен-с рокер си немай работа..Имах една приятелка която се ожени за такъв, голяма борба беше докато се кротне тоз човек, роди им си бебче голяма радост и за двамата и кво след три месеца той пак на мотора с приятели. Та на такав тип хора не им трябва жена и връзка.Тяхната жена е мотора.Добре е направил че не те е прекарал за една нощ,явно наистина си свястно и добро момиче щом го е оценил но няма смисъл да се бориш за нещо което никога няма да е твое, или го забрави или си го остави като приятел
а ти продължавай напред - живота е пълн с изненади

Искам да си го оставя като приятел, но как да стане?Какво да направя, че да ме потърси и пожелае приятелство.По принцип той не е човек, който ще ми звъни.А когато се разделихме беше с приятелска прегръдка.А искам да съм с него, защото го харесвам и съм готова да променя живота си и дори да знам, че няма да сме заедно през цялото време.Иска ми се да споделя доста неща и вярвам, че ако той пожелае може да се получи нещо хубаво между нас.Просто се страхува!А иначе постъпи доста мъжки.Остава съмнението, че не ме харесва достатъчно, но той си знае.Как да действам сега.Мога ли да му звънна за кафенце поне???

За приятелството е нужно да си иска и от двете страни, ако той иска няма лошо по-кафе
Вие говорили ли сте за приятелство?

Първо, всяка жена има вътрешна интуиция и знае дали дадените отношения са или не са истински и може ли да има нещо повече.
Второ, днес си на 20, утре на 40, а други ден?....
Ще се обърнеш тогава след много години и ще си кажеш, защо не се пробвах да се боря.....времето назад не може да се върне, ако силно и истински вярваш в нещо трябва да се бориш и ако наистина го искаш ще ти бъде дадено.
Сложи си срок три месеца, пет месеца, но ако смяташ, че има смисъл се бори!!!
Тактика? Няма универсална тактика, само едно мога да кажа, този човек щом е рокер е свикнал на свобода, "на вятър в косите", значи и отношеняита ви трябва да са свободни.......просто му показвай че значи за теб, независимо от обстоятелствата, независимо какво се случва той трябва да знае, че твоите чувства са искрени и няма да се променят току така.......първо се изгражда чистото, платонично приятелство месеци наред, с виждане по веднъж седмично най-много, за по час два без неговите приятели, все ще се измисли начин как да стане......нека говори за себе си и интересите си, твоята задача е да се усмихваш и да го гледаш в очите, но да не загубваш себе си и само той да дърдори, прекъсвай първа срещата, покажи му, че ти не искаш да задълбаваш, а не той!.........Просто му бъди прителка, и нека времето покаже дали той ще преодолее страховете си, прекалено е рано за да може един мъж да прецени дали това приятелство си струва или не, жените са по бързи в това отношение........един смс "мисля за теб" и нищо повече за цяла седмица е начин да му покажеш, че значи за теб, но искаш да не му взимаш свободата.
Едно много важно нещо:!!!!!! Не се променяй, бъди точно такава каквато си, той точно такава те е харесал, не се променяй, не се чуди как да се харесаш на приятелите му, бъди себе си, не се загубвай, защото тогава наистина ще го загубиш.
И последно:Ако обичаш някого, остави го да си тръгне, защото ако се върне завинаги ще бъде твой. Ако не се върне, означава, че никога не е бил твой.

Благодаря ти "раздвоеа".Точно това имах нужда да чуя.Когато се запознах с този човек в нета той ми написа, че 70%от същтността му са моторите останалите 30% би отдал на някоя жена.При последната ни среща, когато аз го потърсих, за да поговорим просто , а не да му искам обяснение за решението, така внезапно взето му казах, че не искам нито 10 нито 100% от него.А само да сме заедно, когато и както може.Просто да бъда част от неговия живот.Казах, че няма да му попреча да живее както ими нужда.също му казах, че не искам да се подминаваме като непознати по улиците, а да сме приятели и когато му се обадя за кафе да можем да се видим.На раздяла му казах, че ще му звънна за кафенце.Той ме погледна и попита"ще се изненадаш ли ако приема"и ме прегърна.Обаче проблема е, че аз искам, а не знам дали при него е така.А ако го приеме като натрапване.Как да подходя.И всички ми казват да го забравя и изобщо да не го търся, защото смятат, че се е подиграл с мен и ме е излъгал.Истината е , че не съм спала с него излизахме само седмица, но усетих, че той е човека от който имам нужда.Вечерта преди да ми прати смса за раздяла ми каза, че чувствата му не са силни както моите,а че просто много ме харесва.После каза, че не съм като момичетата, които познава и не иска да ме нарани.Каза, че никоя не го е гледала така като аз, както всеки мъж заслужава!Незнам какви точно са чувствата му.

Защо ти трябва да си задаваш въпроси за чувствата му на този етап? Ако го притиснеш, може да избяга, а е очевидно, че и той те харесва. Може би носи в себе си минали неуспешни връзки, стари рани и обиди, трудно му е да се довери... Изчакай, не насилвай нещата! Щом приема да излизате заедно, значи и той иска да е с теб. Доверявай се повече на фактите, не на емоциите.