Децата научават това, което са изпитали, Как живеят вашите

Ако децата получават несправедливи упреци, те се научават да презират.
Ако децата са заобиколени с враждебност, те се научават да се бият.
Ако децата растат в страх, те се научават да се тревожат.
Ако към децата изпитвате съжаление, те се научават да се самосъжаляват.
Ако към децата се отнасяте с присмех, те се научават да се срамуват.
Ако децата се измъчват от ревност, те научават какво е завист.
Ако децата живеят с чувство за срам, те се научават да се чувстват виновни.
Ако проявявате към децата толерантност, те се научават да бъдат търпеливи.
Ако вдъхвате на децата кураж, те се научават да бъдат уверени.
Ако децата получават похвала, те научават какво е благодарност.
Ако децата срещат одобрение, те се научават да харесват себе си.
Ако се отнасяте с децата с благосклонност, те се научават да търсят любовта в света.
Ако децата получават признание, те се научават да следват целите си.
Ако обграждате децата с разбиране, те се научават да бъдат щедри.
Ако децата живеят сред честност и почтеност, те научават какво е истина и справедливост.
Ако децата живеят в сигурност, те се научават да вярват в себе си и в хората.
Ако децата опознаят приятелството, те научават, че светът е хубаво място за живеене.
Ако децата живеят в спокойствие, те постигат хармонията на Духа.
Дороти Л. Нолт

Добре е да знаеш това за своите деца и да имаш искреното желание да го приложиш. Жалко, че не можеш да избираш родителите си, и че твърде късно разбираш колко са грешали, когато са те учили колко е страшен светът и колко са лоши хората и когато си им вярвал безрезервно...

Съобщението, което всеки възрастен трябва да прочете, защото децата наблюдават и правят това, което ти правиш, а не това, което казваш:

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях, че закачи първата ми картина на хладилника и веднага поисках да нарисувам друга.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как нахрани изгубено коте и научих, че е добре да си мил с животните.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как направи любимата ми торта за мен и научих, че малките неща могат да бъдат най-специалните неща в живота.

Когато мислеше, че не те гледам, аз чух как каза една молитва и аз знаех, че някъде има Бог, с когото винаги мога да говоря и се научих да вярвам в Господ.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как приготви храна и я занесе на приятел, който беше болен и научих, че ние всички трябва да си помагаме грижейки се един за друг.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как отдели от времето и парите си, за да помогнеш на хора, които нямат нищо и научих, че тези които имат нещо трябва да дават на тези, които нямат.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се грижиш за нашата къща и всеки в нея и научих, че трябва да се грижим за това, което ни е дадено.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се справяш с отговорностите си, дори когато не се чувстваш добре и научих, че би трябвало да бъда отговорен когато порастна.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях сълзите в очите ти и научих, че понякога биваш наранен, но няма нищо страшно в това да поплачеш дори.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се безпокоиш и исках да бъда всичко онова, което бих могъл да съм.

Когато мислеше, че не те гледам, аз научих най-много от уроците на живота, които трябва да знам, за да бъда един добър и творчески човек, когато порастна.

Когато мислеше, че не те гледам, аз те погледнах и исках да ти кажа “Благодаря!” за всички онези неща, които видях, когато ти си мислеше, че не те гледам.

Изпращам това на всички онези хора, които зная, че правят толкова много за другите като си мислят, че никой не ги вижда.

Всеки от нас, родител, дядо и баба, роднина или приятел, оказва влияние в живота на едно дете. Днес казах една молитва за теб. Как ще докоснеш нечий живот днес? Просто чрез изпращането на това до някой друг може би ще ги накараш поне да помислят за тяхното въздействие върху другите.

невероятни и наистина много вярни

СКЪПИ ХОРА ПО ЦЕЛИЯ СВЯТ,

ДНЕС СИНЪТ МИ СТАВА НА ДЕСЕТ!ВЕЧЕ Е ГОЛЯМ!ДО ТОЗИ МОМЕНТ АЗ БЯХ ВИНАГИ КРАЙ НЕГО,ЗА ДА СЕ ПОГРИЖА ЗА РАНИТЕ МУ ИЛИ ДА ГО УТЕША!

НО... СЕГА НЕЩАТА ЩЕ СЕ ПРОМЕНЯТ!

ТОЙ ВЕЧЕ ЗАПОЧНА СВОЕТО ГОЛЯМО ПРИКЛЮЧЕНИЕ,КОЕТО ВЕРОЯТНО ЩЕ ВКЛЮЧВА ВОЙНИ,ТРАГЕДИИ И СТРАДАНИЯ.

ЗА ДА ЖИВЕЕ В ТОЗИ СВЯТ, ЩЕ МУ ТРЯБВАТ ВЯРА, ОБИЧ И СМЕЛОСТ!

ЗАТОВА МИЛИ ХОРА, ИСКА МИ СЕ ДА ГО ХВАНЕТЕ ЗА РЪКА И ДА ГО НАУЧИТЕ НА НЕЩАТА, КОИТО СМЯТАТЕ, ЧЕ ТРЯБВА ДА ЗНАЕ. НАУЧЕТЕ ГО, НО АКО МОЖЕ ТОВА ДА СТАНЕ С ГРИЖА И ЛЮБОВ!

НАУЧЕТЕ ГО...
ЧЕ НА ВСЕКИ МОШЕННИК СЕ ПАДА ПО ЕДИН ГЕРОЙ,
ЧЕ НА ВСЕКИ НЕДОСТОЕН ПОЛИТИК СЕ ПАДА И ПО ЕДИН ВСЕОТДАЕН ВОДАЧ,
ЧЕ НА ВСЕКИ ВРАГ СЕ ПАДА ПО ЕДИН ПРИЯТЕЛ!

НАУЧЕТЕ ГО НА ЧУДЕСАТА НА КНИГИТЕ.
ДАЙТЕ МУ ДОСТАТЪЧНО ВРЕМЕ, ЗА ДА РАЗМИШЛЯВА НА СПОКОЙСТВИЕ НАД ВЕЧНАТА ЗАГАДКА НА ПТИЦИТЕ В НЕБЕТО, ЦВЕТОВЕТЕТЕ В СЛЪНЧЕВАТА СВЕТЛИНА, ЦВЕТЯТА ПО ЗЕЛЕНИТЕ СКЛОНОВЕ...

НАУЧЕТЕ ГО, ЧЕ Е МНОГО ПО-ДОСТОЙНО ДА ЗАГУБИШ, ОТКОЛКОТО ДА ИЗМАМИШ!

НАУЧЕТЕ ГО, ДА ИМА ВЯРА В ИДЕИТЕ СИ, ДОРИ АКО ВСИЧКИ ТВЪРДЯТ, ЧЕ НЕ Е ПРАВ!

НАУЧЕТЕ ГО, ДА ПРОДАВА МУСКУЛИТЕ И УМА СИ НА НАЙ-ВИСОКАТА ЦЕНА, НО НИКОГА ДА НЕ ПРОДАВА ДУШАТА И СЪРЦЕТО СИ!

НАУЧЕТЕ ГО, ДА ЗАПУШВА УШИ ПРИ ОСВИРКВАНИЯТА НА ТЪЛПАТА... НО ДА СЕ ИЗПРАВЯ И ДА СЕ БИЕ, АКО СМЯТА, ЧЕ Е ПРАВ!

НАУЧЕТЕ ГО НА НЕЖНОСТ, НО БЕЗ ДА ГО РАЗГЛЕЗВАТЕ, ЗАЩОТО ЧИСТАТА СТОМАНА СЕ ЗАКАЛЯВА САМО В ОГЪНЯ!

МОЛБАТА МИ Е ГОЛЯМА, ЗНАМ ЧЕ НЕ Е НИКАК ЛЕСНО, НО ВИЖТЕ КАКВО МОЖЕТЕ ДА НАПРАВИТЕ...

ТОЙ Е ТОЛКОВА МИЛО ХЛАПЕ!!!

Татко забравя
У. Ливингстън Ларнд

Слушай, синко: казвам това, докато ти спиш, едната ти ръчичка е свита под бузата, а русите къдрици са залепнали на влажното ти челце. Промъкнах се крадешком в стаята ти. Само преди няколко минути си седях и си четях вестника в библиотеката и изведнъж ме споходи чувство за вина. Разкаян, дохдох при леглото ти.
Ето какво си мислех, сине. Бях лош към теб. Скарах ти се, когато се обличаше за училище, само защото си позабърса лицето с кърпата. Скарах ти се, че не си си лъснал обувките. Креснах ти ядосано, задето беше захвърлил някакви свои неща на пода.
На закуска също намерих за какво да ти се скарам. Разливаше ту това, ту онова, ядеше лакомо, без да сдъвкваш добре, слагаше лактите на масата. Намаза си прекалено много масло на филията. Когато тръгна да си играеш, а аз – да хвана влака, ти се обърна, помаха ми и ми извика: “Довиждане, татко!”. А аз се намръщих и отвърнах: “Какво си се прегърбил!”
Следобед всичко започна отначало. Още като идвах по пътя те видях да играеш на топчета, коленичил на земята. Беше си скъсал чорапите. Засрамих те пред приятелите ти, като те подкарах пред себе си към къщи. Казах ти, че чорапите струват пари и ако трябва сам да ги купуваш, ще внимаваш повече. Представяш ли си сине, един баща да каже такова нещо!
Спомняш ли си, по-късно, докато четях в библиотеката, ти влезе плахо с някаква болка в погледа? Аз те изгледах над вестника, недоволен, че си ме прекъснал, и ти спря на вратата. “Какво искаш?” – кисело попитах аз.
Ти нищо не каза, но се втурна през стаята, обви ръце около врата ми и ме целуна. Малките ти ръчички ме прегърнаха с обич, която Бог е запалил в сърцето ти и която дори пренебрежението ми не може да угаси. А после избяга нагоре по стълбите.
Синко, малко след това вестникът се изплъзна от ръцете ми и ме обхвана ужасен, сковаващ страх. Какво е направил с мен навикът? Навикът да търся недостатъци, да упреквам – това бе моята награда за теб като дете. Не че не те обичам, просто очаквам прекалено много от теб. Меря те с аршина на собствените си години.
Твоят характер е белязан с толкова доброта, проницателност и преданост. Сърчицето ти е великодушно и чисто като изгрева над планините. Затова се върна спонтанно да ме целунеш за лека нощ. Всичко друга загуби за мен значение тази вечер, сине. Дойдох при леглото ти в тъмното и коленичих засрамен тук!
Това е жалка компенсация. Знам, че не би разбрал тези неща, ако ти ги кажа, когато си буден. Но утре ще бъда истински татко! Ще бъдем приятели, ще страдам, когато ти страдаш, ще се смея, когато ти се смееш. Ще прехапвам език, когато думите напират нетърпеливи. Ще си повтарям като в ритуал: “Той е само дете – едно малко дете!”
Страхувам се, че си мислех за теб като за голям човек. А като те гледам сега, синко, сгушил се в креватчето, виждам, че си още съвсем мъничък. До вчера майка ти те носеше на ръце и ти отпускаше главичка на рамото й. Прекалено много исках от теб, прекалено много.

Вместо да съдим хората, да се опитаме да ги разберем. Да се опитаме да си представим защо постъпват по един или друг начин. Това е много по-полезно и по-интересно от критиката. Освен това поражда съчувствие, търпимост и доброта. “Да знаеш всичко означава да прощаваш всичко”.

Не ме разглезвайте. Зная много добре, че не мога да получа всичко, което искам. Аз само ви изпитвам.

Не се страхувайте да сте строги с мене. Аз го предпочитам. Това ще ми позволи да разбера къде ми е мястото.

Не ме насилвайте. Това ще ме научи, че силата е всичко. Аз ще откликна по-лесно, ако ме убеждавате.

Не бъдете непоследователни. Това ме обърква и ме кара да се измъквам по какъвто начин мога.

Не ми обещавайте. Вие може да не сте в състояние да изпълните обещанието си. Това ще ме накара да не ви вярвам.

Не се разстройвайте много, когато ви кажа “Мразя ви”. Аз не искам да кажа това, а само да ви накарам да съжалявате за онова, което сте ми сторили.

Не вършете вместо мен нещата, които мога да си свърша сам. Това ще ме накара да се чувствам като бебе и мога да продължа да ви използвам.

Не ме критикувайте пред други хора. Аз ще възприема по-добре, ако разговаряте с мен спокойно и насаме.

Не ме предпазвайте от последиците. Аз имам нужда от опит.

Не се опитвайте да обсъждате моето поведение в разгара на кавгата. По някакви причини слухът ми в този момент е нарушен, а способността ми за контактуване – още повече. Правилно е нещата да са такива, каквито се изискват, но по-добре да поговорим за това по-късно.

Не избягвайте отговорите на честите ми въпроси. Ако го правите, скоро ще разберете, че съм спрял да ви питам и търся информация някъде другаде.

Никога не се представяйте за идеални и безгрешни. Ще ми бъде трудно да ви следвам.

Не се притеснявайте, че прекарваме малко време заедно. По-важно е как го прекарваме.

Не позволявайте страховете ми да предизвикат безпокойството ви. Иначе ще се страхувам повече. Вдъхнете ми смелост.

Не поставяйте твърде многО на изпитание честността ми. Лесно мога да се изплаша и да ви излъжа.

Не ме карайте да чувствам грешките си като грехове. Аз трябва да се науча да правя грешки, без да чувствам, че не съм добър.

Отнасяйте се с мен, както се отнасяте към приятелите си и аз ще бъда също ваш приятел. Запомнете, че е по-лесно да се науча от модел, а не от критик.

Не забравяйте, че не мога да се справя без вашето разбиране и насърчение. Макар и често заслужени, понякога забравяте похвалите и одобрението. Изглежда, само гълчането не го забравяте.

И още нещо………
АЗ ВИ ОБИЧАМ МНОГО .
МОЛЯ ВИ, ОБИЧАЙТЕ МЕ И ВИЕ!...

Благодарности и на двамата за споделените мъдри слова.Все ни се струва, че ги знаем и ги прилагаме с децата си, а когато ги видиш така ,осъзнаваш, че и опитвайки се да дадеш най-доброто от себе си, не винаги се получава и допускаме най-много грешки точно към тези най-обични ни същества.

Щях най-напред да се погрижа да има самочувствие,
а след това дом.

Щях повече да рисувам с пръсти
и по-малко да соча с пръст.

Щях да отделям по-малко внимание на грешките
и повече на близостта.

Щях да гледам по-малко часа
и час по час да си отварям очите.

Щях да искам по-малко да знам
и повече да обичам.

Щях да ходя повече на екскурзии
и повече да пускам хвърчила.

Щях да престана да си играя на сериозна
и сериозно да играя.

Щях повече да тичам през полята
и да зяпам звездите.

Щях повече да гушкам
и по-малко да дърпам и тегля.

Щях по-честичко да виждам дъба в жълъдчето.

Щях по-рядко да съм твърда
и да утвърждавам по-често.

Щях по-малко да ратувам за любовта към силата.
И да се грижа повече за силата на любовта...

/Из "Пилешка супа за душата-2"/

Само .....Ако можех да отгледам детето си отново...бих използвала тези съвети.
Благодаря Мел страхотна си!