Аз бях любовница

Да. Аз бях любовница. Имам семейство от прекрасни хора и мъжа ми също. Нищо не ми е липсавало, но влюбих се. И той имаше семейство. Никой от нас двамата не е искал да си разваля вече изграденото семейство. Всичко вървеше прекрасно имахме си нашите вторници, но той почина. След като разговаряхме по телефона късничко вечерта и с уговорката на сутринта да се чуем него вече го нямаше. Направо ще се побъркам а имаше толкова неща да си кажем и да направим.Помогнете как да го преживея

хеиии лили какво ти се е случило много съжалявам...на мен и теб определено не ни варви по дяволите оф ....кво да ти кажа...горе главата....живота продължава...ти ми го беше казала нали?

Благодаря ти нети всичко това се случи нощеска и направо не съм на този свят

здравей, идея си нямам как да започна....всичко ти се е случило тази нощ и каквото и да ти каже човек, ще е безмислено. Сега можеш единствено да се отдадеш на мъката до дъно, да паднеш ако можеш до дъното и ако изобщо има такова, да те боли, да капе кръв вместо сълзи и един ден, след много време за съжаление, когато си готова да се изправиш сама и да започнеш да се катериш отново.

Единственото с което ние можем да ти помогнем е да говориш, да пишеш, всичко което ти се иска, от нас да бъдем до теб макар и виртуално, но ти да обещаеш, че няма да се предаваш и няма да правиш глупости!

когато човек е семейно обвързан, малко трудно може да се отдаде на мъка до дъно, за пред семейството си трябва да е все едно нищо не се е случило...

съжалявам за случилото се.

може да се отдаде на мъката си, дори да е семеен, и по такъв начин, че никой да не забележи. В това би се изразила силата й да не се предава!

Не зная какъв е начинът,за да се преживее подобно нещо,но когато на мен ми се случи миналата година в първият момент не исках да повярвам,че е истина и се надявах да е станала грешка и да не става въпрос за същия човек...уви,не беше грешка!
Плаках цяла нощ,много плаках,сълзи не ми останаха.И се чудех защо трябваше да си отива толкова млад,още не създал семейство и хиляди други въпроси,въпроси без отговор...Мъката си остава завинаги,просто няма друг начин,но човек се научава да живее с нея,трудно е!Поплачи си,не олеква особено,но поне няма да трупаш напрежението и мъката вътре в теб!

Искрено съжалявам за случилото се...

Ако имаш къде замини за няколко дена, за да можеш да излееш цялата си болка... В момента най-верояно имаш нужда точно от това. Намери начина да излееш емоцията си,не я дръж в себе си...Няма да ти стане по добре, но поне ще ти олекне , ако воъбще това е възможно...

Наистина съжалявам...

Много деликатна ситуация! Поне тук, в този форум те приемаме и разбираме в мъката ти. Влизай и пиши колкото искаш, ще бъдем с теб!
Завиждам ти за това, което си имала и вероятно винаги ще остане с добро в душата ти!

Много съжалявам за загубата ти.
Бъди силна и мъдра, това нито може да се преживее, нито болката да изчезне напълно, дано успееш да се научиш да живееш с нея и все някога общите ви щастливи моменти да будят у теб повече усмивки отколкото сълзи.