BG / EN / ES
ехооо - споделете с насразширено търсенеВашите данниfenk - рекламанаши приятели
ехооо - споделете с нас
sidepanel
sidepanel
7:50, Сряда
20 Август 2014г.

EXOOO -> ФилософияОтговори по темата

Какво е истинска любов? Да те боли и пак да обичаш?

Razdvoena|жена|25-35|разведена|???
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Съб Фев 16, 2008 8:21 pm

Какво е истинска любов? Да те боли и пак да обичаш?

Питали ли сте се какво всъщност е любовта! А чувствали ли сте я истински! Някои казват, че любовта е болка, която води до смъртта, други - че означава да имаш небето, а да искаш само една звезда, да имаш морето, а да искаш просто капка вода, да имаш целия свят, а да искаш само един човек. Трети твърдят, че любовта е чувството, което си почувствал, когато чувстваш чувството, което никога до сега не си чувствал. И всички те са прави, защото няма точно описание за нея, тя не е наука, която подробно да се изучава, не е предмет в училище.

Любовта е нещо много силно, което не можеш да разбереш, преди да почувстваш, а когато мислиш, че чувстваш нещо подобно, не знаеш какво е точно. Дали това е онази истинската? Тя е относителна, фантастична и неясна. Тя е чиста, натурална и много нелогична. Не е просто привличане, харесване, тя е близост, нежност, подкрепа, това да чувстваш болка, когато вдишваш, защото любимият човек не е до теб. Когато го погледнеш, да виждаш целия свят в очите му и нищо друго. Погледне ли те, да усещаш как около теб е празнота, мрак, а само той е звездата, светлината и пътеката към теб.

Любовта е отдаване и ако наистина обичаш някого, ти би направил всичко за него, дори да рискуваш собственото си щастие. Любовта е всичко и нищо на този свят, тя е болка и радост, мъка и щастие, тя може да те направи безумно щастлив, да те изпрати "на седмото небе", но може и да те накара да страдаш, да плачеш ден и нощ, да не усещаш вкуса на живота и да не знаеш защо. Тогава защо ни е нужна любовта, щом ни наранява? А може би го прави, за да се научим да обичаме истински и да бъдем силни, за да бъдем по-щастливи. Тя не може да ни убие, само ако се предадем напълно, но не се е появила за да убива, а за да ни прави по-силни и достойни да се борим, защото, както всичко останало в този живот, любовта е борба. Борба за щастие. А според вас защо сме дошли на този свят?

За да бъдем щастливи. И ако не можем ние, поне да направим някого другиго щастлив със своята любов. Защото истинската обич е способността да обичаш, дори и без да бъдеш обичан. А дали всъщност е така?



demon4e|N/A|25-35||gabrovo
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Съб Фев 16, 2008 9:02 pm

за любовта

за това което описваш явно ти наистина си срещала любовта защото аз усетих точно това което си написала и когато бях с обичания човек бях на седмото небе а после идва болката ужасяваща нетърпима а обичта е точно това д аискаш другия д ае щастлив дори и това да струва твоето щастие само за едно не съм съгласен че тази болка те учи да обичаш аз никога няма да обичам друга така както съм обичал тази жена



Sw3e7ka|жена|18-25|undefined|
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Съб Фев 16, 2008 9:05 pm

Свят или нещи подобно, мечти или съвкупност от илюзии, любов или нужда от чувства. Животът е нетраен, миг от безкрайността, миг красота. И всичко се повтаря, обичаш,целуваш, докосваш и мразиш, а винаги от реалността боли. Живеем в свой свят, мрачен и изпълнен с мечти, а след нас какво остава-спомена, който с годините избледнява.
Умеем да живеем, да обичаме, дори и когато не получаваме същото от другата страна!-странно,но факт.Но защо става винаги така (поне за мен) ... Обичам онзи,който не мога да имам. За мен това е въпрос с повишена трудност. Почти постоянно си го задавам и не намирам отговор!
Е,все пак любовта има няколко измерения-не е само радост, а и сълзи, и трудни моменти, и раздели.Има и много болка,но все пак трябва да сме силни,да я преодолявяме .... Това е едно от многото испитания ня живота-Истинската любов! Crying or Very sad Crying or Very sad Crying or Very sad Crying or Very sad Crying or Very sad Crying or Very sad Crying or Very sad



Razdvoena|жена|25-35|разведена|???
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Съб Фев 16, 2008 9:32 pm

демонче

Да, така е, срещнах я, обичам все още, защото когато обичаш силно и истински не може да ти мине просто ей така, но наистина съм и благодарна, защото се научих какво е да обичаш без да искаш да ти се дава, наистина просто да обичаш, на това се научих, защото мислех че не мога да обичам по този начин. Струва ми се, че такъв вид истинска любов е само веднъж, дано да успея все пак да се преборя и тя да оцелее, за да я имам и реално в живота си. Въпреки всичко ще запазя най-великолепните спомени от много дребни неща, като махане на снежинка от бузата, погалване по косата, събуждане с целувка сутрин и много такива дребни неща, които усещаш че ти липсват и точно те причиняват най-силната болка!



demon4e|N/A|25-35||gabrovo
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Съб Фев 16, 2008 9:53 pm

раздвоена

ужасно ме боли за това което пишеш за дребните неща за галенето за целувките за отмятането на косата за погледа които те кара да потъваш в него за гушкането за всичко което ти дава любимия и понеже не бях изпитвал такава болка досега не знам дали въобще минава някога



aditu|??|18-25|N/A|София
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Съб Фев 16, 2008 10:00 pm

Една любовна история

Богомолците затаиха дъх. Из храма витаеше някаква злокобна загадка. Наставаше нещо тържествено и небивало. Не говореше човек, а говореше човешкото сърце. И тоговореше за любовта, за любовта на бога. И също за човешката любов.
Всеки, който го слушаше, все едно потъваше в дълбините на духа, в недрата на неизповедното. Този глас пламтеше.
Говореше за любовта, която ни обгръща и направлява, когато смятаме, че сме най - далече от нея.
Казваше:
- Да чакаш любовта! Чака я само онзи, когото тя вече е споходила! Мислим, че прегръщаме нейната сянка, докато тя, любовта, невидима за нашите очи, ни прегръща и ни заробва. Когато мислим, че е умряла в нас, обикновено излиза, че ние сме умрели в нея. После тя се събужда, когато я повика болката. Защото може да се обича истински чак след като сърцето на обичащия се е смесило в хавана на мъката със сърцето на обичания. Любовта е споделено страдание, тя е състрадание, обща болка. Живеем в нея без да се досещаме за това, както не си даваме сметка, че живеем от въздуха, докато не започнем мъчително да се задушаваме. Да чакаш Любовта! Чака любовта само онзи, който я крие дълбоко в себе си, който, дори без да знае, живее от кръвта й. Тя е подпочвена вода, която побеждава сушата. Понякога виждаме палещи суши, както сушите в пустото и напукано от жажда поле, докато по него се търкалят на воля листата, попарени от летния зной, а в същото време в дълбините на самото това поле, изпод корените на погиналата му зеленина и по хранещата твърд, бълбука изворът с живителните небесни води. И шумът на тези дълбинни води се слива с шума на сухите листа. И настава миг, когато жадната и пресъхнала земя се разпуква и на повърхността й избликват досущ водоскок скритите води. Това е и любовта.
Но себичността, сестри и братя мои, е тъжно и жестоко човешко честолюбие, което ни заслепява, за да не видим Любовта, която ни прегръща и опасва, за да не я усетим. Искаме да откраднем нещо от нея, да не й се отдадем напълно, а Любовта ни иска и държи да бъдем нейни целите. Искаме тя да бъде наша, да се подчини на нашите налудничави желания - да търсим наш собствен блясък - а тя, Любовта, иска да бъдем нейни, напълно нейни и само нейни. А колко бързо се предаваме! Озовем ли се в подножието на склона! А защо се предаваме? Заради най - дребнави причини - да , причини! - жалки причини. От страх, може би, да не станем смешни! Не за нещо по - лошо! Колко глупав, колко себичен е човекът! Простете!...

Мигел де Унамуно


Това го обожавам, днес го намерих и не се сдържах да го постна! Very Happy



Razdvoena|жена|25-35|разведена|???
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Съб Фев 16, 2008 10:10 pm

не, не минава, нужно е да се научиш да живееш с нея, да съществуваш и да бъдеш пълноценен. Длъжен си!!!



demon4e|N/A|25-35||gabrovo
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Съб Фев 16, 2008 11:24 pm

раздвоена

не знам само дали може да се свикне да се живее така и не знам дали може да се нарече живот



melisa|??|25-35|N/A|
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Нед Фев 17, 2008 1:23 am



Razdvoena|жена|25-35|разведена|???
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Нед Фев 17, 2008 1:51 am

Мелиса...

Мерси, че си го намерила с музика, така става много по-въздействащо, но и много по - тъжно...особено в момент като моя, когато за пореден път си задавам въпроса, дали истински да обичаш означава да позволяваш да те тъпчат, за да проверят до къде се простират чувствата ти...или това е вид мазохизъм?




Иди на страница 1, 2  Следваща

 
 
НАПРАВЕТЕ ЕХООО СТАРТОВА
ГЛАСУВАЙТЕ И ДНЕС ЗА НАС
СТАРАТА ВЕРСИЯ НА ЕХООО
ВХОД

В СЛУЧАЙ НА ЗАБРАВЕНА ПАРОЛА, МОЖЕТЕ ДА Я ВЪЗСТАНОВИТЕ ОТ ТУК. А АКО НЕ СТЕ РЕГИСТРИРАН/А, НАПРАВЕТЕ ГО ТУК.
ГОРЕЩИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ
ПОСЕТЕТЕ
СПИСАНИЕ ЗА МЪЖКА МОДА И ЛАЙФСТАЙЛ
КЛЮКИ, СЕКС, ПИКАНТНО
ГОРЕЩИ СНИМКИ, ГОРЕЩИ НОВИНИ
СЪНОВНИК, ХОРОСКОП, ГАДАЕНЕ
СВАТБЕН ПОРТАЛ
ВСИЧКО ЗА ВАРНЕНСКИТЕ БЕБЕТА
ОРЕШАКА-СГЛОБЯЕМИ ДЪРВЕНИ КЪЩИ
ARTDEVISER - webdesign | internet solutions | multimedia