как бихте постъпил?

една връзка на 18 години.брак от 14 години.съпругът изневерява с по млада просто защото му било интерестно.да уточня че не му липсва нищо(дори и той смята така),във всякакъв смисъл.съпругата се чувства ужасно наранена.той се кълне че я обича и че никога няма да я остави да си тръгне.крокодилски сълзи,обещания и т.н.как тази съпруга да преодолее болката,да забрави,да започне да вярва отново в него,как да си върне стария начин на живот?

Аз бих дала отново шанс на съпруга си. Така бих постъпила,просто защото трябва да съществува либералност и да се правят компромиси м/у хората. Мисля,че би могла да му простиш,само ако наистина го обичаш. Разбери всички правим грешки.Едни доста неуместни,др пък по безобидни...
Така сме устроени.Просто момент на слабост от негова страна.Не го защитавам,нито съдя. Но щом е казал,че няма да се повтори,даи му шанс да се оправи.Ако ли не,тогава вече раздялата ще е най-доброто решение!

ами на този етап получи този втори шанс.НО...как да забравиш?какво да направиш че дасе почувстваш по добре?как да станеш предишния човек който си бил?според мен е много трудно да се преодолее тази криза.а любов че има,има.но как ще се продължи напред?

Няма да забравиш! Никога! Но ще продължиш напред, това е сигурно. Може би някой ден и ти ще постъпиш като него и тогава ще го разбереш. Достатъчно е само да го разбереш и ще се почувстваш по-добре.

Мъжете и жените са устроени по различен начин.Той наистина (надявам се) съжалява щом те обича все още, но просто всеки,ама всеки един мъж иска чуждата жена.Ти никога няма да забравиш и дори не се опитвай да бъдеш същата - не можеш. Тези неща и случки ни правят по-силни и по-мъдри.Прецени сама дали ще му дадеш втори шанс, но най-важното според мен е ти да получиш "мир" вътре в себе си. Това ще стане според мен, когато наистина осъзнаеш, че просто всички мъже са такива.Ако има по-различни аз много бих искала да се запозная с такъв за да си поговоря с него, но за сега това е "мисия невъзможна". Опитвам се да ти кажа, че или го приемаш такъв какъвто е или не. Ти сама решаваш това, но никога след тази случка няма да можеш да гледаш на него по същият начин, нито на себе си. Успокой се и помисли трезво и вземи решение. Най-лошото е, че от сега нататък винаги ще се съмнаваш във всяка една негова дума и във всяко едно негово действие, а това неминуемо води след себе си последици в общуването ви. Дано да се справиш.

много ви благодаря за отговорите.всичко което сте ми написали аз осъзнавам че е така.надявам се че с времето ще се променя по точно ще стана съшата която съм била,но на този етап е ужасно трудно.и наистина е така аз вече не му вярвам,което ме натъжава ужасно много.а без вяра трудно се живее.имали някои от вас които са попадали в подобна ситуация?ако има такива моляви споделете как сте постигнали душевен мир.какво ви е помогнало?много ви благодаря предварително.

Не можеш да промениш НЕГО - променяш себе си! Осъзнаваш, че да си жена е много самотно занимание, че винаги трябва да се съмняваш и да се пазиш. После се живее по-лесно. И най-вече започваш да обичаш СЕБЕ СИ!

Няма да забравиш, но можеш да се пощадиш, като не се самотормозиш. Сладолед е права ... това е един от дребните кахъри в семейството. Има много по - големи ядове, от които никой не е застрахован ... Може да ти се струва много странно, че приемам изневярата толкова равнодушно, но в крайна сметка има ли смисъл да се борим с вятърни мелници ?

"Осъзнаваш, че да си жена е много самотно занимание, че винаги трябва да се съмняваш и да се пазиш. После се живее по-лесно. И най-вече започваш да обичаш СЕБЕ СИ!" - много точно казано.

Аз намирам тези отрезвяващи събития, които също съм преживявала дори за полезни. Когато ние, жените обичаме - губим себе си. Когато се приземим по някакъв такъв повод- разбираме, че има и по-важни неща, за които да отдаваме енергията си. Аз лично осъзнах, че заради Него съм пренебрегвала децата си. Сега мога да им отдавам много повече време, опитвам се да наваксам. Виж за това си струва! Правя повече неща лично за себе си, не за двамата и ми е приятно. А болката с времето отминава. Бавно.
Прегръщам те!

Тази тематика е доста сложна, от страни си мисля:"...е, какво толкова. На всеки може да му се случи! Нормално е. Без чуждо не може. Ще походи и ще се прибере.Кой в днешно време издържа само с един секс партньор?" Да наистина така си мисля, но...се опитвам да бъда и от обратната страна и ме разкъсва само мисълта за това, незнам как се преодолява, но съм виждала хора, които са го преодоляли, но незнам на каква цена? Незнам как? Външно не личи нищо... Мисля много неща, мисля за 2-рия шанс, мисля за компромисите, мсля за наранената ти самоличност, мисля и за новото начало...изобщо пътища-много.