BG / EN / ES
ехооо - споделете с насразширено търсенеВашите данниfenk - рекламанаши приятели
ехооо - споделете с нас
sidepanel
sidepanel
15:36, Неделя
23 Юли 2017г.

EXOOO -> Първи стъпкиОтговори по темата

Как да се излекуваме от несподелената любов

hope|жена|35-45|N/A|голямото село
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Чет Дек 29, 2011 2:42 pm

Химера, всеки има право да си страда колкото си иска и всеки сам за себе си решава кога да каже - Стоп! Това вече е зад гърба ми!
Ако ще ти е по-лесно да го превъзмогнеш, ще ти кажа само едно - не е толкова изключителен по дяволите! След като не е намерил нито една причина да ти каже в очите, защо предпочита раздялата, значи се крие зад гузната си съвест. Знае, че те е подвел и няма смелост да си го признае. Следователно не е различен и интересен, а безличен и недостоен.
Поредния, който не заслужава написаното тук или на хартия, ама хайде, почнали сме го и да го довършим. Smile



himera_666|N/A|18-25||Sofia
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Чет Дек 29, 2011 3:09 pm

Съгласна съм... но това, което пиша ми помага на мен до някаква степен... и така или иначе не искам никога да достига до него...
Въпроса е, да намериш подходящите цветове, за да се впишеш в общата картина... сам избираш контраста или да се скриеш в нечий полутон....



sexy_mace_zalavq_terorist|жена|18-25||
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Пет Яну 06, 2012 3:57 pm

Времето лекува, но докторът е по-бърз. Very Happy Very Happy Very Happy Very Happy



sexy_mace_zalavq_terorist|жена|18-25||
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Нед Яну 08, 2012 12:48 pm

Среща

... Казват, лекувало времето.

Ем. Дикинсън

Да, аз съм... Бившият. Когото ти си
забравила, като ненужна тайна.
И още ме боли от тази мисъл,
откакто с теб се срещнах. Уж случайно.

В очите ти се мятаха години,
оплетени във мрежите на спомен.
Стоях до теб. И дишах като риба.
А от гласа ми нямаше и помен

Добре, че беше тесен коридора,
за да подсили чувството за близост.
Прости ми, че не знам какво говорех.
Кой жаден пее, ако срещне извор?

И двамата се бяхме променили,
но аз не можех да не те позня.
Ти пак си бе останала красива
Ти пак си беше същата, оная...

Напих се. Вече мога да се върна.
Остана ли секунда още само,
не ще се въздържа. Ще те прегърна.
Ще се отвори старата ми рана.

И всички мои кули ще се срутят...
Не, времето изобщо не лекува.
Просто повтаря вчерашното утре.
Останалото... Само ни се струва.

Александър Калчев



ДИВА|жена|35-45||
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Нед Мар 25, 2012 10:55 am

просто боли.....времето не лекува,самото изтичане на времето претъпява леко болката,адски е трудно,дано по-бързо дойде момента когато отново си влюбен..



ProstoAz|мъж|25-35|несемеен|София
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Пет Яну 11, 2013 12:20 am

Здравейте

Странно е да пиша по подобна тема във форум,но е не по-малко странно да се събудиш на 30 и да осъзнаеш,че не си това,което винаги си мислил..
Детското влюбване беше на 21 и ми трябваха 7-8 години за да залича спомена.Естествено ме беляза и за следващите 10 години.. Влюбчив съм,трудно се разделям с хората,които съм обикнал-приел съм го.
Тя ме остави.След няколко месеца ми се молеше,страдаше истински,искаше прошка, а аз се държах като *мъж* и въпреки любовта си към нея, не простих.Бях *достоен*,твърд,показах и какво е да страда,както аз бях страдал..Дришльовска му работа.Бих използвал и други епитети за себе си,но вече едва ли има смисъл,всичко е в миналото..

Минаха почти 10 години след това,а аз чаках да срещна истинската любов,тази която не би ме изоставила,както първата.Имах връзки,една по-сериозна,но никога не изпитах онова чувство отново.Променях се,ставах по-силен като човек,по-спокоен в разсъжденията си,по-истински в живота си.Радвах се,че започвам да откривам кой съм,какво искам и никога не съм имал съмнение,че новата,истинската любов ще се появи съвсем скоро Smile
Да,усмихнах се,защото бях уверен в себе си..
Когато човек знае какво иска,то се случва и тя се появи.Точно 8 години по-късно.Онова свиване в стомаха беше налице..О боже,колко те чаках!!!
Естествено беше имала несполучливи връзки,кофти семейство,сериозни лични проблеми,абе препатило човече,търсещо топлина и любов.Досущ като мен. Пожелах да я обичам с цялото си сърце и тя отговори със същото.Ще пропусна част от историята,защото не искам да ви отегчавам.
Прочетох коментарите,почувствах болката ви и за мое съжаление се припознах в част от думите ви за представителите на *силния* пол.
В коя част се припознах ли?? Частта с мъжете страхливци Sad Защото толкова силно се влюбих,че се ..изплаших Sad Вцепених се. Срещнах това,което бях убеден,че винаги съм търсил и когато след толкова много години на чакане,Тя се появи,аз се обърках напълно.Спрях да разсъждавам трезво.Не знаех какво да правя.Никога не бях имал човека,за който съм мечтал до себе си.Не знаех как да реагирам,когато съм толкова обичан.Нямаше кой да ми каже.Исках да е перфектно и се загубих. Болката и мечтите ми ме съпътстваха през целият ми съзнателен живот.Как да реагираш,когато болката я няма,а мечтата се сбъдва?!Как да съм щастлив с човека до мен,като никога не съм бил? Как да правиш нещо,като не знаеш как? Как да разбереш толкова бързо,че да си щастлив означава да си себе си и да не мислиш за нищо друго?!
Пръв споменах,че всичко започва много силно,прекалено бързо,че не мога да смогна на тази емоция,която ме връхлетя..Започнах да търся под вола теле.Обвиних я,че като седнем някъде само мълчи,че е прекалено интровертна..А тя милата седеше и ме гледаше с най-дълбокия поглед на който беше способна,пълен с любов и вяра.Какви думи искаш,коагто имаш този поглед малоумник такъв Sad В следващите месеци това прерастна в други забележки от моя страна и накрая стигнах до убеждението,че между нас просто не се получава.Казах и че искам да се разделим,че явно сме се заблудили..Плакахме цяла нощ,но останахме заедно.Не за дълго,защото 10 дни по-късно си позволих да я обидя.На следващия ден тя се раздели с мен..
Беше категорична,че не може да продължи..

Искрено се извинявам,че разводних темата,но идва и частта с несподелената любов.
Мразя клишетата.Мразя лафа,как човек оценява нещо,когато.. Естествено,бързо осъзнах какво съм направил,от какво съм се изплашил,какъв съм бил..Говорихме,извиних се от цялото си сърце,извадих всичките си страхове и болка от душата си.Тя каза,че в момента по-скоро ще ме изяде,ако я доближа.Не можех да повярвам,че не ми дава шанс,че е толкова непреклонна.Няколкоопита на живо,сълзи и болка,искрено и сподавено обичам те,докато ми каза,че в момента не чува какво и говоря..Тогава осъзнах какво съм направил.Спрях да я безпокоя.
Другото го знаете.Спираш да се храниш,не можеш да спиш. Винаги съм вярвал,че когато има истинска любов,човек може да прости всичко. Да де,както аз простих на момичето преди 10 години..
Потърсих и обратния вариант.Помолих я да ми каже,дали наистина това е края,дали всичко свърши.Отговора беше,че тя с мен край никога няма да има.Че каквото и да реши сега,това ще е грешка.Че винаги ще ме обича.Но не може да бъде с мен..Остави ме в безтегловност,най-лошото което можеше да направи.Заслужих си го Sad
И така.Мислех си,че съм готов,а ето какво направих.Четеейки коментарите ви,се сетих за един цитат от един любим роман-Кое е най-страшното нещо,което един човек може да отнеме на друг? Неговото себеуважение. В момента може да се каже,че осъзнах напълно тези думи. Когато осъзнаеш кой си и какво представляваш,когато намразиш себе си,заради това което си.. Аз като мъж,не знам дали мога да почувствам душата си по смачкана.Единственото за което се моля сега е да намеря сили да обикна себе си отново.
Трудно е човек да се бори,тогава,когато е презрял личността си. На моменти си повтарям,че не трябва да се съдя толкова жестоко.Мисля,си че ако ме е обичала както аз я обичам и осъзнах,тя щеше да прости,да протегне ръка.. И накрая всичките ми мисли свършват с усещането за презрение към себе си,заради това което направих.Вече няма кой да,чуе не съм искал,че се уплаших,че не знаех как,че сега знам,че копнея..
Как ще се справям занапред?! Не знам..Живота продължава,нали така казват всички! Преди ми трябваха близо 10 години,сега останах без сили да мечтая..Ще живея както и колкото мога.Пълен автопилот,работа,спорт,уикенда се размазваш и то сам,защото не искаш да виждаш никой и така до..
докато простя на себе си..

..с тайната надежда,че някой друг може да ми прости пръв Sad

пп Извинявам се още веднъж,имах нужда да пиша.Бъдете здрави и добри.Всички допускаме грешки,всички сме раними.Бъдете истински и не мислете за друго,това е единствения ми съвет!!И не забравяйте,че когато тъй дълго чаканото щастието кацне на вашето рамо,няма да имате много време за да го припознаете и задържите..



hope|жена|35-45|N/A|голямото село
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Пет Яну 11, 2013 5:41 pm

Много ми хареса тъжната ти изповед, дълбока и искрена.



aditu|??|18-25|N/A|София
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Нед Яну 27, 2013 2:23 am

Виж сега, ПростоАз

Много остро тръгваш към себе си. Ама много... Ако това е истината, което казваш (защото знаем, че особено във връзките, истината има две лица, две страни и двамата души я виждат различно)... Но...

Първо: За преди 10 години момичето - ами ако те е обичала толкова, защо е рискувала така грубо отношенията ви? Плюс: ти си бил 'лапе. Много ти е разбирала главаата. Първата така да се каже любов, която не е в детската градина, а е малко по-така, си остава отпечатък завинаги. Ноооо, да се виниш за младежкия си темперамент, а и за това, че не си простил навреме е глупаво. Важното нещо за прошката е това не кога ще простиш, а изобщо да успееш да го направиш. Да превъзмогнеш нещата и да простиш. Не за друго, а за ти стане на ТЕБ леко. И после... най-трудното - да простиш И на себе си. И тогава си фрий вече. На теб просто ти е отнело много време.


Второ: Не може да очакваш, че любовта винаги ще ти се стоварва с гръм и трясък, цветя и рози, шоколад и маргаритки...
Това е влюбването. По-влюбчивите от нас им се случва по 5-6 пъти на ден Wink Шегувам се Smile Важното е, че за да стигнеш до истинската Любов и до Прозрението за човека... Ти трябва време. Близост. Допирни точки. Разбирателство. И най-вече... Да минете ЗАЕДНО и рамо до рамо през всички спънки, пречки, проблеми, трудности, обиди, нервности, колебания... Да има споделяне.

Всички се плашим от Другия човек, когато той вземе да става по-важен. И тогава е първия "изход" от магистралата на връзката Wink Ако дерайлира някой за постоянно, значи не сте били в една посока.

Но и грешки се случват.
За вашите отношения, по това, което говориш, това е била първата голяма трудност, скандал, болежка. Само че, ако се замислим и честно трябва да си кажем, съм сигурна, че всички потребители тук сме обиждали, хокали, дивеели и сме се нервирали на половинките. Че и по-лоши неща. Някои хора си изневеряват, бият се, млатят се... пък пак са заедно. Ба ли го?!
Обаче, ако ти си бил уплашен и нервен и агресивен към мацката, а тя наплашена, дръпната и ранима от миналото си - съвсем нормално да стане по-голям проблем, отколкото всъшност е.

Обаче да не забравяме, че когато обичаш някого, ти трябва да си готов за тези неща. Трябва да си готов да приемеш и да кажеш обида, да се нервираш... да се дразниш. Никой не е перфектен. Идеята е да се опиташ да разбереш човека. Да изчакаш. Да направиш компромис и да получиш компромис. Така се работи по едни отнопения. С много търпение... С любов, с болка, с много изхабени нерви. Ти не може да си с някого и да си останеш сляп за недостатъците му. Идеята на цялото е да ги видиш... да им се понервираш и да ги приемеш. А след време и да ги обикнеш. Акането е мръсно занятие. Ама и принцесите го правят. Smile Факт Wink

Това, което тя ти е казала: че с теб няма никога да се свърши - обаче може да означава само две неща:
1.много е афектирана все още, трудно ѝ е да мисли за живота без теб, но е наплашена и ѝ е трудно да го мисли И с теб.

2.значи има вратичка и шанс. Тя просто чака и двамата да го разберете какъв е.


Аз честно казано, за описаните от теб неща... Бих дала втори шанс. И мисля, че много жени в този форум, биха дали това мнение, защото понякога overreact-ваме спрямо любимите си хора и после се троскаме и се надуваме като патки и не искаме да простим от някакви комплекси или комплексирано его. Но знаем, че правилният път е именно прошката и обичта. Нооооо... Както в началото казах - има и друга страна на монетата, друго мнение и друг човек. ние не можем да решаваме и съдим.

Като съвет... който мога да ти дам като страничен читател/наблюдател: Ако си обичаш човека, не се отказвай. Не ставай досаден, но ѝ дай време. Направи компромис и имай търпение. Покажи, че онзи човек, който пък нея е отвратил, не си ти. А е само онази част от теб, която не е истинска, но изплува във всеки един от нас понякога и иска да руши. Ако наистина се обичате, не виждам причина да не се поправи това. Всичко е поправимо, стига да има лИбоФФ Smile))

Успех и горе главата!

И чакаме ъпдейти!



aditu|??|18-25|N/A|София
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Нед Яну 27, 2013 2:38 am

Още нещо да добавя, все едно малко изплямпах....

И недей да тилтваш така, ами се вземи в ръце! Важното е, колкото и размазан да си вътрешно, като с епогледнеш в огледалото главата да е горе, раменете изпъчени и да смъъърдиш на увереност! Войнишката и силно!
Измъчениете мисли и ужаси, които ти се въртят в главата и пасивно-тъжното поведение няма да ти върнат жената. Първото нещо, което е нужно е да се мисли трезво. Да се пусне мозъка в действие и да се изгради правилно и нормално поведение. Защото сърцето не е нищо повече от един кух мускулест орган, който изпомпва кръв. Всичко ти е в главата и ти си този, който ще го подреди!!!

УСПЕХ!



ProstoAz|мъж|25-35|несемеен|София
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Нед Фев 24, 2013 7:30 pm

Адиту,направи ми деня,имаш една бира Very Happy
Наистина едно голямо благодаря за това което си ми написала! Няма да разтягам локуми,личи си ,че преди месец,когато съм писал съм бил много зле.По темата-
Оставих я,спрях да и пиша,да я търся. В един момент установих,че започвам да се чувствам още по-зле. Личната ми загуба беше ясна и ужасно ме боли,но да не знам дали човека който обичам е добре,дали се справя,дали се усмихва се оказа много,много по-болезнено. Писах и тези дни. Съобщение в което и обясних точно това.Казах и,че ме е било страх да и се обадя,защото не искам да я разстройвам.И я попитах как е,справя ли се. Отговори ми ,че и е станало мило,след което ми разказа.
Знаеш ли Ади,за първи път след раздялата се чувствам лек. Знам,че тя е добре и като че ли нищо друго няма значение за мен. Мисля си,че каквото и да се случи занапред,винаги ще обичам това момиче и ще се радвам ако тя е щастлива. Разбира се,стяга ми корема,че не мога аз да съм до нея,но чувството на обич към човека е много по-силно.. Войнишката и силно,а Very Happy Евала и благодаря,че едно момиче ми плесна отрезвителен шамар! До скоро Wink




Иди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7  Следваща

 
 
НАПРАВЕТЕ ЕХООО СТАРТОВА
ГЛАСУВАЙТЕ И ДНЕС ЗА НАС
СТАРАТА ВЕРСИЯ НА ЕХООО
ВХОД

В СЛУЧАЙ НА ЗАБРАВЕНА ПАРОЛА, МОЖЕТЕ ДА Я ВЪЗСТАНОВИТЕ ОТ ТУК. А АКО НЕ СТЕ РЕГИСТРИРАН/А, НАПРАВЕТЕ ГО ТУК.
ГОРЕЩИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ
ПОСЕТЕТЕ
СПИСАНИЕ ЗА МЪЖКА МОДА И ЛАЙФСТАЙЛ
КЛЮКИ, СЕКС, ПИКАНТНО
ГОРЕЩИ СНИМКИ, ГОРЕЩИ НОВИНИ
СЪНОВНИК, ХОРОСКОП, ГАДАЕНЕ
СВАТБЕН ПОРТАЛ
ВСИЧКО ЗА ВАРНЕНСКИТЕ БЕБЕТА
ОРЕШАКА-СГЛОБЯЕМИ ДЪРВЕНИ КЪЩИ
ARTDEVISER - webdesign | internet solutions | multimedia