Празниците

Кажете , вие весели или тъжни сте по време на празниците?
Моя отговор: Аз определено изпадам в голяма депресия.

Ми аз вече съм в депресия, но на връх празника се окопитвам и ми се вдига настроението.Дано и този път така да се случи, че сега мразя всичко и себе си най-много.

Аз също. Единствения празник,който ме радва и който обичам е Нова Година. На него гледам да се веселя на макс и да забравя всичи проблеми и неприятности,които ме заобикалят.
Коледата за мен е един празник,който празнуваме на сила. За да имам хубава Коледа,трябва да имам и хубаво семейство,а за съжаление аз нямам такова.
Всичко е фалшиво. Коледната магия вече на озарява къщата ни. Коледната звзда на върха на елхата сякаш губи с всяка изминала година блясъка си.
Само се надявам,като порастна и създам семейство да не карам детето си да се чувства по този начин!

Весели празници на всички!

Аз обожавам празниците около Коледа и Нова година.Обикновенно празничното ми настроение започва един месец по - рано.Така поне малко или много забравям ежедневните проблеми.

Аз не влагам много емоция в празниците, особено Коледата. Дразни ме "еуфорията" която настъпва навсякъде, защото е измислена. Харесват ми коледните украси по улиците, фойерверките, хубавите манджи които се готвят , това че се събираме "семейно" и почивните дни, разбира се.
Нова година ме радва и натъжава едновременно.

А мразя единствено коледните песни, направо ме влудяват!!!!

тук искам да напиша нещо, което винаги си препрочитам по празници...




"Следпразнично" - Иванова/ Ина/


По празници съм толкова... добра,
пияна от смеха и светлината,
приятели, камина и цветя,
по празници, света и аз сме други.
По празници обичам... фойерверки,
да вдигам тостове и да се смея,
да търся въглени в очите ви,
да трия уморената им пепел...
По празници съм някак... друга,
обичам празнични салюти...
Опитвам се, в шума да скрия,
сама от себе си, че всъщност...
отдавна вече, нищо не празнувам.

В последните години някак ми липсваше еуфорията по празниците, но тази година сякаш съм се възродила. С такова нетърпения очаквам да се съберем на бъдни вечер. Да седнем после на обяд. Да разменим подаръците. Да се скрием за да можем да помъкнем подаръците на онова малко дяволче моята племенница.
А после и Нова Година. Оххххххххх как ги чакам с нетърпение. Топлото какао/миже с малко ирландска прибавка/ и коледните филми. И всички хора са някак по-добри.

Чесно казано не мога да определя точно от една страна се радвам,че съм с хората които обичам и на които държа...но от друга съм тъжна и за тези които вече не са сред нас!Един вид за мен празниците са една равно сметка,да се огледаш и да видиш кой е до теб и кой не и да си направиш сметка какво си постигнала в живота и какво не!Но за все пак празниците са си празници и трябва да се празнуват

се радвам като децата. Не ме дразни еуфорията. Обичам да пазарувам за близките си, да пална лампичките на елхата от рано сутринта...обичам аромата от кухнята, коледните филми, настроението. Много ми харесва, че повечето хора са обединени в добрите си намерения да се повеселят, да зарадват някого, да помечтаят. Мисля, че много от нас си пожелават нещо - за себе си или за някой близък, може и тайничко. Но това е хубаво.