Как се изгражда отделната личност???

Може ли да съществува личност, която сама, без чужда помощ и убеждения е изградила себе си!

Споделете мнението си

Сигурно ако живее в пещера.Всеки малко или много е подръжавал на някого, или е взимал за модел нечие поведение.
Първоначално с нашето възпитание са се заели родителите, а тези които нямат такива и са израстнали в сиропиталище са ги възпитавали учители.
Според мен абсолютно сам няма как.

Мерси за отговора! И аз съм на това мнение, но срещнах някои други мнения и се стигна даже до прекъсване на контактите с тези хора, което ме накара да се консултирам и с други хора, за да се извина, ако открия, че не съм права

Бих се радвала на повече мнения по въпроса

Това не е възможно,тъй като освен от хора,човек се влияе от условията ,в които живее,от начина на мислене от средата,от традициите и т.н....

Именнно, факторите за изграждането на една личност са много.Среда, бит и т.н.
Може би тези които са твърдяли обратното да са имали нещо друго предвид.

Ами примерно, представете си следната ситуация: първо не харесваш някои неща, които закономерно ти се случват и се чувстваш нещастен от тях, после установяваш, че ти си си виновен за тях, после установяваш как точно, и за голямо съжаление установяваш, че това са "семейни черти". Набелязваш си някои черти, които искаш да измениш у себе си, мечтаеш какво искаш да постигнеш, затова си поставяш за цел какъв искаш да бъдеш и какъв не, говориш с разни познати и приятели и те ти показват странична гледна точка, отчасти вярна, отчасти - не, взимаш най-доброто от всеки, с когото си говорил, и установяваш си свои правила, по които се водиш, голяма част от тях са заимствани от другите, но подбрани по твой собствен критерий. В един момент започваш да реагираш по различен начин на ситуациите, малко по малко се променяш, но близките ти не те разбират, на мястото на старите модели в семейството, ти започваш да реагираш различно, не толерираш отрицателните неща, които преди си смятал за "нормални". Постепенно и приятелският кръг се изменя, започваш да не се месиш за щяло и нещяло и да си намираш приказка с хората според общи болежки и проблеми или обсъждане на някой нещастник, вместо това търсиш хора, с които имате сходни виждания за нещата, търсите общи интереси и начин да си изкарвате хубаво...

Според мен това е някакъв начин човек сам да се изгради себе си, щом не е възможно да се определи без абсолютно никакво външно влияние, но да избереш себе си и своето благополучие за критерий да се изгражда.

Да всеки прави своя избор сам... и пак за да избираш ти си получил коментари и съвети, малко или много от които се влиаеш, това си се счита за чиста помощ.
А и още повече докато се стигне до това да осъзнаеш свои лоши черти, ти си вече изградена личност. Единственото което можеш е да промениш нещо в себе си, а не да се изградиш на ново... няма как да изтриеш цялото си "аз", за да го сътвориш на ново сам без чужди убеждения и влияние. Дори тогава ти имаш нужда от гледна точка, а няма как да я имаш тъй като си я изтрил... Не можеш да изградиш личността си сам...

Би могло и така да се каже,макар,че това,което описваш не е "сам,без чужда помощ".Това е по-скоро да можеш да контролираш сам всяка външна намеса.Да подбираш кое да ти влияе и кое не.

Най-вероятно сте прави.

Обаче аз лично нямам отговор на следния въпрос - ако човек не е начина, по който се държи, начина, по който мисли, начина, по който чувства, нещата, който го вълнуват и интересуват, миналото, настоящето и бъдещето му, нещата, с които се занимава, или съдбата му, то какво означава "аз"?

... изборите, които прави, или предпочитанията му?