страх ме е...

Страх ме е от предателството ,лъжата и измамата под каквато и форма да би било то.Винаги се преодолява мн кофти,6то живота трябва в повечето случаи да е толкова прецакан,пфууу.Псува ми се.

Мило Слънчице, не се страхувай от лъжата, измамата, предателството. Приеми, че съществуват. Не казвам да ги оправдаваш или прощаваш в повечето случаи, а просто приеми, че ги има. Мисля, че ни е страх от болката, която те ни причиняват. От нараненото его. Освен това не забравяй, че често хората си имат причини да постъпват така - това не ги оправдава, но поне обяснява причините. Мотивите им често са страх (също), че няма да постигнат своето без да измамят, възпитанието - лошите модели, желанието да се харесат на всяка цена. Доста хора дори не се замислят, като лъжат. На всеки се случва...е, на някои много повече.
Просто вярвай повече в себе си и в собствените си способности, и допускай хората след по-дълго общуване.. Аз постепенно се научих да не прехвърлям цялото си доверие върху някого...гледам моят опорен център да си е в мен. Никой не е съвършен, всеки си има слабости - ако свикнеш с това, ще ти е по-леко. Така мисля.

Има ли конкретна случка или просто така реши да споделиш страховете си?
Цял живот се сблъскваме с лъжата, предателството, интригите, измамите и т.н., и това е от векове, и така ще бъде.Въпросът е да не си прекалено доверчива, наивна и да се пазиш.
Аз по начало съм леко мнителна.Естествено не е изключено да ме измамят, оберат или излъжат.Но обикновено съм на щрек.А и преценката ми за хората много рядко лъже.

Не,конкретна случка няма ,по-скоро редица дребни ситуации ,които са ме разочаровали по някакъв начин.Жалко, че няма лек за тия тъпитии в живота, ами трябва да си ги пеодоляваш сам

Страхът убива,Слънчице.Не позволявай това!

абе да ви кажа - мен и да ми кажете, че страхът не помага и че убива и че не знам кво.. няма да спре да ме страх.

И мен ме е страх, от много неща. Ама им тегля по една майна - буквално. И си правя кефа. Много ми харесва предаването със същото име и там добре си казват, че единственото, от което трябва да се страхуваме е самия страх.

Мхм..

Въпросът не е дали се страхуваш,а дали се бориш със страховете си.Ако някой ти каже ,че от нищо не се страхува,да знаеш ,че ЛЪЖЕ.Аз например не успявам винаги да се преборя.Наскоро направих погрешен избор ,точно защото се страхувах.Сега ми иде да се напляскам.

мм я кажете как се борите със страховете си.. щото аз не знам как става това

са примерно - мене ме е страх от змии - е кажи ми, как да се оттърся от тоя страх.. no way. (или щото си казвам no way е no way.. обърках са вече и аз... )

Какво значи страх ме е от змии?Ти колко често имаш съприкосновение с тях?Не можеш да ги избегнеш ли?
Мен пък ме е страх да се движа сама по тъмно на вън.Просто защото съм нападана и не с цел грабеж.Как се справям ли?Еми, ако няма придружител от мъжки пол с мен не излизам по тъмно.
Страх ме е когато губя контрол върху нещата.Тогава просто се съсредоточавам и гледам да не се паникьосвам излишно.
Страх ме е когато изпитвам безпричинна ревност.Не защото мога да извърша нещо лудо.А от самото тъпо чувство.Тогава просто започвам да гледам обективно на нещата.Давам си сметка какво съм аз и има ли причина да се съмнявам преди всичко в себе си.

Страх ме е от предателството ,лъжата и измамата под каквато и форма да би


И ти какво?Лягаш и умираш?