BG / EN / ES
ехооо - споделете с насразширено търсенеВашите данниfenk - рекламанаши приятели
ехооо - споделете с нас
sidepanel
sidepanel
3:43, Събота
25 Ноември 2017г.

EXOOO -> В работатаОтговори по темата

Отровните колеги

martin|мъж|25-35||sofiq
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Съб Мар 20, 2010 2:06 pm

Да си призная бива си я жената на външен вид, но е комплексарка, което е опасно, защото все ще се нуждае от нови и нови "жертви", които да и повдигнат самочувствието. Не е жена със самочувствие, да си знае цената. Иска всички едва ли не да и се възхищават, да и се кланят, ако има как така да направи, че хората да са изцяло зависими от нея и да виждат само нея.

Мисля, че парите я развалиха, преди не беше такава, а и като добавим, че този мъж, нейния въобще не е за нея, картината е ясна. Тя знае, че аз я разбирам отлично, обаче изисква твърде много от мен



sladoled|N/A|45-55|N/A|Сливен
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Съб Мар 20, 2010 8:32 pm

Марти, ти нещо започваш да я мислиш много тая жена Умата, ей! Да не вземеш да се изкушиш Wink



martin|мъж|25-35||sofiq
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Нед Мар 21, 2010 10:37 am

Надявам се, че няма да се изкуша, защото изкуша ли се, ще съм обсебен и тялом и духом от нея. Уф, много се натиска тази жена, незная какво е харесала толкова у мен. Запона да си губи ума като ме види. Аз и говоря за работата, а усещам, че е отлетяла някъде другаде, изчервява се и изглежда напълно неадекватно. Вече избягвам да говоря с нея поне пред колегите, че ще се пуснат едни приказки..., тъкмо са се успокоили.



martin|мъж|25-35||sofiq
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Съб Апр 10, 2010 12:33 pm

Аз май ще си търся нова работа, искам да сме спокойни в любовта си с жената до мен. Мисля да проведа след време разговор с шефката - тя или ще се спре с нейните изк**вени и комплексарски номерца, или напускам. Спокойствието и щастието ми е по важно от тази работа. Работа ще намеря все някаква, дори и да не е такава като тази сегашната.



sladoled|N/A|45-55|N/A|Сливен
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Съб Апр 10, 2010 3:06 pm

Спокойно, Марти. Овладей първо емоцията. Добра работа=добро заплащане=добър стандарт=самочувствие=значим=много ползи. Щом ти е добра работата не я смесвай с емоцията. И още нещо - жената до теб може да се справи с тая твоя шефка и нейните думи, бъди сигурен.



Bodliva_Roza|жена|18-25|несемейна|София
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Съб Апр 10, 2010 5:21 pm

Марто, пиши си в твойта тема Razz иначе това на твойта шефка граничи със сексуален тормоз и в САЩ би могъл да я осъдиш - да те поставя пред дилемата семейството или работата заради сексуалния й нагон Evil or Very Mad
Аз да се оплача, че има една кифла на работа, дето се мисли за много хитра, и ми излиза на почивка в последните 10 минути от мойта смяна, съответно аз се предполага че ще я покривам докато се върне, ама вчера в петък вечер направо си тръгнах и не я дочаках Rolling Eyes на нейна отговорност. Още една причина да търся начини да се измъкна от този бранш и да се реализирам по специалността си Very Happy



martin|мъж|25-35||sofiq
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Нед Апр 11, 2010 9:16 am

Ок, ще си пиша в темата, само да отговоря на sladoled.

Много си разумна, мерси за съветите, вчера емоцията ме завладя напълно, което е грешка. Гаджето ми ще се справи зная това, огън жена е, превъзхожда онази, не е по нищо по долу. Двете се познават, защото ходят на едни мероприятия. Притесних се, защото си я обичам, това е.



Bodliva_Roza|жена|18-25|несемейна|София
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Вто Юни 26, 2012 4:25 pm

В интересен момент се сетих да изровя тази тема и да я изтупам от прахта. Минаха 2 години и половина, откакто последно съм писала... 3 годино оцелях в това усойническо гнездо и ми остават да устискам последните 5 кошмарни седмици. Не се променят нещата и за съжаление усилията да се абстрахираш, да не приемаш нещата лично, да си вършиш работата и да си ходиш, без да участваш в интригите и да си на дружелюбни, но работни начала с всички, поддава в един момент – нервната система просто се амортизира. Все по-често имаш нужда да излизаш в почивки, отпуски, да се ангажираш с различни неща в работно време, почивки и т.н. ВЪпросните две дами, които още от началото се опитаха да ме претопят и настроят срещу тогавашната ни менторка, продължават да насочват подводните течения в екипа. В крайна сметка тогавашната ни менторка потърси възможноси в други отдели, а една от тези двете ни стана менторка. Лидер не на базата на личен пример чрез работата, а на принципа „щом съм назначена за твой отговорник, ми се полага по-малко работа и повече привилегии, като аз определям дали и как ще ползваш твоите привилегии според моментния ми кеф“. По този начин не стига че се определят процеси и правила в полза на тесния кръг близки на менторката, ми тя почна вместо от компенсациите за извънработно време, да си тръгва по-рано, уж под претекст че не си ползвала обедните. А мен винаги ме цакаше с компенсации, при все че дори понякога измисляше причини да не ме пуска – издействах си от шефа за вечерния курс да ми напише в писмен вид кога и как може, за да съм спокойна. Шефа има 100 и кусур човека под себе си и нашите кокоши истории са последното нещо, дето го вълнува. Поради въпросния ми глупав ентусиазъм да работя добре и да разбирам нещата, същата менторка ме посочи за координатор на един проект, дето никой не му се занимаваше с него. Рових се из вътрешни страници и да питам хора за информация, събрах, организирах в модерните сега share point, така че да е достъпно онлайн за всички и така, да е по-лесно на хората, като имат неяснота; да могат и те като се натъкнат на нещо, да го добавят за другите. – Веднага отрицателна реакция от менторката, намира кусури по подредбата на страницата... на другата седмица подновила страницата по проекта, по който тя е отговорна Razz Както и да е. Още май само аз и шефа знаем, че от средата наавгуст ще съм в друг отдел и тези двете няма какво повече да ми направят. Smile Имах нещо конкретно да разкажа като ситуация тук и да поискам мнението ви, дали вече не съм прекрачила някои граници според вас, понякога имам чувството, че работата в такъв екип действа много коварно на психиката и преценката ни за етичност на отношенията с околните, и в една утопична реалност на всяка 1-2 години човек би излизал в „творчески“ отпуск от по няколко месеца, извън всякакъв контакт с такава среда. Smile



Bodliva_Roza|жена|18-25|несемейна|София
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Вто Юни 26, 2012 5:24 pm

Ще ви доразкажа довечера случката при включване директно след дългоочакваното ежемесечно събиране на екипа тази вечер... животът е прекрасен Very Happy Very Happy



Bodliva_Roza|жена|18-25|несемейна|София
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Вто Юни 26, 2012 11:14 pm

Има едно понятие за психически тормоз на работа mobbing или bullying, където тормозът е не физически, а психически чрез подмолни подмятания, вмъквания, намеци. Такива неща се доказват много трудно и на запад във фирмите си има процеси, правилници, разследват се сигнали за такива неща. В нашата фирма всяка година ни правят дистанционно обучение, но сякаш в нашата култура това не е прието. А и твърде често жертвата на мобинг е смятана за подозрителна, тъй като няма видими доказателства, например написан имейл, чат и т.н.

Ето какво се случи в моята история - тези двете се опитват да ме настроят - не само, ми ме мислеха явно и за тъпичка, понеже ми говореха, че шефа бил събирал обратна връзка за обучението от тогавашната ни менторка, та това ми било възможност да отида и да изпея нещата, дето ми наприказваха - колко било малоумно обучението. Да ама си викам - шефа не ме е викал за такова нещо, ще си трая. Заемането на неутрална позиция обаче нямаше успех - за тях двете, или си с тях, или си срещу тях; вероятно и тях самите са ги гонили паранои да не изръся нещо по техен адрес, и затова са почнали да ми правят сечено. А аз месеци наред си гледах само лекциите и изпитите, кога мога да се измъкна на работа и кои курсови да напиша, докато съм на служебния компютър. Тихите хора като мен явно будят подозрения у хората, които се опитват да пресмятат чужди ходове и да манипулират.

Всичко беше наред и всеки работеше колкото и както намери за добре, докато не въведоха точкова система с парични бонуси. Да видиш как почнаха най-мързеливите да се бутат да станат първи, че и да измислят правилата на разпределение на задачите. Почнаха тия двете да разпределят сочните работи на себе си, а мен и още няколко извън техния кръг да държат на сухо, и се уплаших - сега шефовете да не решат, че никаква работа не върша и да ме съкратят, и трябваше да водя борби с тях да си ми слагат задачи и да не ме мислят за тъпа "ама ние мислихме, че ти е по-добре да не ти е много натоварено" или "то случайно, просто е трудно да се разпредели абсолютно равномерно". После подмятания колко били прецизни в изготвянето на графика, че "някой" да не вземе да зареве, ама с гадност го кажат, че да разсмеят още няколко човека около себе си. Пускам покрай ушите - нали си защитавам интереса, какво ми пука за мнението на хората.

После ме натириха на тоя проект, да отговарям за него. Е като се почна - едни оплаквания, че нищо не се решавало, проблемите, които минавали през мен, били оставали без отговор - нищо, че им пиша мейли, ама то трябва да има кой да чете. Почнах да съхранявам и архивирам всичко писано за доказателства.

Почна се с подмятания на личностна основа. Сложиха една машина за кафе с монети, и се е случвало няколко пъти или да моля да ми развалят банкнота, или да ми додаде някой по 10 стотинки - веднъж-два пъти едната от тия имаше и ми додаде. Аз нали съм късопаметна и като в дадения момент не ме дразни, съм дружелюбна и приемам услугата с благодарност. Обаче после нямам монети, минава време и съм забравила да й върна. Тя го запомнила и сега, месеци по-късно (от зимата досега) почна да благодари на една колежка, че й услужила, че току-виж хората тук били трупали дългове и се молели като гаврошовци за милостиня и просия, да можели да си налеят малко кафенце. Ей такива неща.

Пускаш покрай ушите, пускаш, пускаш, игнорираш, вентилираш, мине ти, измислят друго. Днес ми беше кошмарен ден. Защо точно днес - защото се връщам от отпуска, а преди да изляза, тази същата ме сдъвка, заплашва ме, че щяла да ме докладва, че съм била нарушавала някакви етични кодекси на фирмата, като съм препращала оплаквания от клиенти от нея на шефа, понеже тя не си върши работата. Аз съм питала шефа неколкократно какъв е механизма за справяне с такива ситуации и нищо друго не ме беше посъветвал, освен да препращам на него - би било тъпо да достигне нещо негативно за работата на екипа до него, а той да не е в час. А и не съм й шеф аз на нея, че да се разправям. Ама едни тежки обвинения, че било на личностна основа и само срещу нея. Отговарям й - слушай какво, щом такива тежки обвинения, преди да твърдиш, че е лично, ми посочи едно оплакване към друг от нас, което съм пропуснала покрай ушите си. То нейният мързел е нещо невиждано - другите колеги са ме питали 100 пъти какво може да се направи по този проект, че да се избягват такива простотии като нейните. Аз казвам - не знам, ще питам шефа, той да се оправя, не е моя работа. Той се застъпи за мен. Обаче явно много яд ги е хванало, щом кълваха толкова жестоко днес, след като се върнах от отпуска след тези събития.

Не ми е за първи път да извършвам контрол по качество - на предишната си работа правех същото, грешките бяха много повече. Само че което беше механична грешка, а не от небрежност, незнание или мързел, поправях аз и маркирах като ОК. Само ако имаше нужда от дообразоване, отбелязвах, при това не негативно, ами положително с коментар, така че да е сигурно, че съответните хора ще обърнат внимание на човека за някакъв пропуск в знанията му. Т.е. не е в природата ми да клепотя хората ей така за кеф, щото ми е във властта да го правя. Поемала съм отговорност и съм замазвала много такива човешки грешки, просто защото така съм разбирала ролята на ментор - като знае повече, да поемам от отговорността за решаването на проблемите. Обаче тази сега, не стига че мързелива, ами и се опитваше тихомълком да набута недовършена работа на другите хора, уж че те са пропуснали. Това докато не се следеше кое на кого е дадено, после нямаше как. После почна да измисля, че все нещо не й работело.

По едно време и на менторката почна все нещо да не й работи и почнах да забелязвам странни разминавания в таблиците. Една стъпка повече подозрителност проявих, и от опасение да не би да скатават работа за себе си, за да правят "оборот" и да взимат бонуси, почнах да наблюдавам изкъсо. Обаче твърде конспиративно би прозвучало да ги обвиня директно, реших просто като забележа някаква нередност, да я съобщя. Една, втора, трета - те се трупаха с месеците. Еми те все двете, все хората казваха, че ако има нещо недовършено навреме, ще е тяхното, и ако има нещо не както трябва документирано, ще е тяхното. Просто отчитах фактите, шефа да прави изводите. Накрая за това едната се издразни, че било тенденциозно. Еми за другите хора не съм забелязвала подобни неща. Освен това, ако наистина си стоеше зад думите, щеше да поиска разследване, обаче не посмя - защото щяха да се разкрият много повече простотии от страна на тях двете, и си млъкна там.

Накрая и аз овцата се почувствах като чудовище за това, че съм постъпвала така с нея. Ми тя е толкова зле, че като кандидатства в други отдели, просто й виждат досието и не й се обаждат. Тя дори на сегашната си работа едвам се справя. Добре че реши сега да напуска да ходи в чужбина да учи, много по-добре за нея. Ама се замислих как съм овладяна от желание за безмилостно унищожение... в един момент толкова ми беше прикипяло да слушам дори подмятания за хигиената на екипа, в който работи и моят приятел, даже избягваха да се качват в асансьора, ако съм с него... неведнъж ми е идвало в повече и съм се разстройвала от такова обидни отношение.
Бях забравила уроците на живота - да не се впрягам, да не се вълнувам от бонуси, привилегии - всички тези неща целят да настроят хората един срещу друг като вълци; да не се идентифицирам с обидните нападки на другите, дори те да са имали предвид мен; че не е в мой контрол да решавам кое е справедливо... че човек трябва да е благодарен за покрива над главата си и хляба на масата си... че човек трябва да проявява разбиране към хората, че човек се стреми да наранява, когато му е бедна душата; че щом хората искат да грабят от теб, значи ти си богатият...




Иди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7  Следваща

 
 
НАПРАВЕТЕ ЕХООО СТАРТОВА
ГЛАСУВАЙТЕ И ДНЕС ЗА НАС
СТАРАТА ВЕРСИЯ НА ЕХООО
ВХОД

В СЛУЧАЙ НА ЗАБРАВЕНА ПАРОЛА, МОЖЕТЕ ДА Я ВЪЗСТАНОВИТЕ ОТ ТУК. А АКО НЕ СТЕ РЕГИСТРИРАН/А, НАПРАВЕТЕ ГО ТУК.
ГОРЕЩИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ
ПОСЕТЕТЕ
СПИСАНИЕ ЗА МЪЖКА МОДА И ЛАЙФСТАЙЛ
КЛЮКИ, СЕКС, ПИКАНТНО
ГОРЕЩИ СНИМКИ, ГОРЕЩИ НОВИНИ
СЪНОВНИК, ХОРОСКОП, ГАДАЕНЕ
СВАТБЕН ПОРТАЛ
ВСИЧКО ЗА ВАРНЕНСКИТЕ БЕБЕТА
ОРЕШАКА-СГЛОБЯЕМИ ДЪРВЕНИ КЪЩИ
ARTDEVISER - webdesign | internet solutions | multimedia