Сърцето или разума да слушам?

Здравейте,
за първи път пиша тук. Сайта го знам отдавна, но никога не съм се престрашавала да пиша.
Имам проблем, които имам нужда да споделя. Искам да получа мнение, което е безпристасно и от хора, които не ме познават.
Объркана съм. Имам 5г връзка, с която незнам какво става... До преди бях толкова убедена в чувствата си, обаче плановете ми за бъдещето се провалиха за един миг. Последната половин година чувтвах, че приятеля ми е дръпнат от мен, отношението му към мен беше различно, не ми обръшаше достатъчно внимание, не съзнателно ме обиждаше, бягаше от моята компания... Направи опит да сложи край на връзката ни... И след няколко дни се върна. За кратко беше както преди - мил, гальовен, искаше ме... усещах го... и му простих лесно!
И така в нашите отношения се случваше нещо, за което аз си "стисках" очите... за не ме напусне отново. След кратката раздяла приятеля ми отново спря да ми обръщаше внимание (имам предвид като жена; правихме секс, но рядко), спря да излиза с мен, просто спря да бъде с мен.. Оправдаваше се, че има много работа и няма време за мен. И аз започнах да излизам с приятели все по често, защото не ми се стоеше сама (ние не живеем заедно)... и така се сближих с един приятел на приятел и в един момент осъзнах, че изпитвам нещо към него (разказвам историята накратко с него, но и той беше в моето положение). Криех чувствата си от всички... Приятеля ми беше по важен от всичко. Мислих си, че това е увлечение, което скоро ще свърши... Но така минаха 3 месеца... и аз продължавах да изпитвам "нещо" към другия (които също си има връзка).
Шест месеца след като приятеля ми ме заряза, го направи отново... Но този път беше брутално, без обяснения, без приказки..."Съжалявам, но това е краят!" Това ми каза и си тръгна. Две седмици незнаех къде съм. Той беше всичко, на което държах... През този период другия беше постоянно до мен.. И ме успокояваше как всичко ще се оправи и всичко ще е ОК.
В крайна сметка реших, че живота продължава. И някакси от самосебе си започнах връзка с другия човек (а той беше все още с неговата приятелка). И всичко беше много красиво и той ме караше да се чувствам специална..
След три месеца приятеля ми ми се обади и каза, че иска да се съберем и аз... сега съм с него.. Незнам защо? От страх, че ще сгреша ако не се върна! От страх, че може да си остана втората при другия (той каза, че иска да е с мен, и че ще се раздели с нея)! Защото не е лош човек! Незнам... А другия човек иска от мен решение, с кой оставам... Защото се в момента се виждам и с двамата! Приятеля ми незне, че през това време, през, което сме били разделени е имало (има) друг. Това положение ме побърква
Незнам кой да избера? Дали да слушам разума или сърцето??? Страхме е, че ще направя грешния избор!
Какво бихте ме посъветвали? Знам, че има хора попадали в моето положение... Дайте ми съвет!

Аз залагам винаги на новото. Не си престаряла, че да останеш сама. Ако имаш подобни страхове.

Крими сага....

Слушай сърцето си, защото после ще съжеляваш горчиво ако го пренебрегнеш. Не се оставяй на страха давай смело и смахнато напред.

Каквото и да послуша - винаги ще съжалява. Защото винаги ще има една пропусната възможност.

Не е съвсем така -ако послуша разума - ще има разбито сърце и пропусната възможност.
А ако послуша сърцето ще има само една пропусната възможност, която не води до никъде.
Човек трябва да следва сърцето си за да води пълноценен живот. Ако следва само разума един ден ще се обърне назад и няма да види нищо - просто един практичен и прагматичен живот, а иначе ще види пъстрите багри на чувстават изпълвали живота му.
Да има риск - риск да боло, но не си ли струва.
Аз мисля че си струва

5 години хич не са малко, защо през това време не си провела един разговор с гаджето ти да си изясните отношенията и проблемите. Не си ли го питала какво му има, защо се държи така,става и си тръгва, после се връща.
аКО СИ ГОВОРИЛА С НЕГО И СИ СИ ИЗЯСНИЛА ПРОБЛЕМА ОК. Но да оставяш така нещата и после пак да го приемаш е тъпо.
А новия като толкова държи на теб що не се е разделил с приятелката си вече, и той чака от страх да не остане сам ,май?
5 години не се заличават ей така, но колкото и да е гадно май е по- добре да си продължиш напред. А пък новия.... хич не ми изглежда ок, но само защото не го познавам. Ти ги познаваш и двамата и си ги знаеш най- добре. Да ти кажа този е лош или този добър..не мога, ти си изживяла моментите си с тях и им знаеш и добрите чери и лошите.
Защо не останеш малко време сама, да си изясниш ситуацията? Да си избистри положението.

Според съвременните философски понятия, мозък и разум са две различни неща. Мозъкът е физическата и биологическата материя, намираща в черепа на човека, а разумът е свойството и способността на мозъка да създава мисловни процеси.

Сърцето представлява кух мускулест орган с възрастови, полови и индивидуални характеристики, който играе ролята на помпа в сърдечносъдовата система и по този начин поддържа кръвообръщението.



Майната им и на двете понятия.
Просто не му мисли много. По всичко си личи, че връщане назад няма. И няма, защото няма смисъл.

Послушай hope

Инстинкта послушай!
Каквото ти подсказва той! С този с който мислиш че можеш да си щастлива и с този с който можеш да живееш в разбирателство с него бъди!