Отпадането на пълен член в българската граматика

Има сега едни дискусии за отпадането на пълния член в българския език - искат да го кастрират така де, извън шегата (аз се шегувам, защото колкото и разни университетчета да си чешат езиците, промените в книжовния език и граматиката става само през Институтите на БАН, но темата си е сериозна) вие смятате ли, че масовата неграмотност на хората е може да бъде аргумент за промяна в граматиката под претекст, че езикът еволюирал по посока на опростяване?

разрешавам
пълен член или без член не може така

Здравейте
Аз пък мисля, че пълния член няма много общо с масовата неграмотност и единствената линия за защита на привържениците му е точно това - "ми дайте да махнем и запетайките, че да нямат проблем неграмотните". Неграмотността е едно на ръка, излишните правила - друго.
Имам претенции, че съм достатъчно грамотен, но много, много рядко използвам това излишно "Т" в края на думите - само когато пиша официален документ. Просто е излишен. Ако беше толкова нужен, нямаше да има пълен член само за мъжкия род - щеше да има и за женския.
Езика (не езикЪТ, и пак се разбираме) се развива и ако това правило падне сега, ще падне след години. Само до преди 60 години доста хора не са си представяли, че ще пишат "Буквар", вместо "БукварЪ"..че ще "използват" езика, вместо да го "използУват", но... ний к'ва я мислехме, тя к'ва стана.
И краткия член върши работа - иначе как китайците и индийците са станали толкова народ

Хм китайците имат същия тип езикова система, като англичаните - нарича се синтетична: това означава, че за образуването на различни граматични форми - за род, число, не се променя думата морфологично, а самата граматична частица се добавя в словореда или се залепя за думата. Например, докато при нас се казва учениК-ученициТЕ, те ще кажат student - studentS; ученикА/ЪТ - THE student и това им помага да разберат, дали става дума за някакъв ученик или за точно определен ученик. А дори и да става дума просто за някакъв ученик, THE им показва, че той е ДЕЯТЕЛЯТ на действието. Защото в едно изречение може да има няколко определени предмета, но само един от тях да е подлог в изречението.
За разговорния език никой няма да произнесе Т накрая, но в писмения език според мен е важно да остане пълният член:
Един пример: Езика променя живота - Живота променя езика - единствено словоредът ни подсказва кой МОЖЕ БИ е подлогът, но трябва да зачетем и контекста, за да разберем какво в случая се има предвид - дали че езикът по някакъв начин определя живота ни, представите ни, или че животът променя и начина, по който се изразяваме.
И накрая, според мен много по-важно е първо да се реформира средното образование така, че повечето хора да излизат грамотни от него, пък тогава да се решава кое е излишно и кое не, а не да се правят промени на базата на по-ниско ниво на грамотност.
Изказах се!

КоментарЪТ (хайде да съм в тон с темата ) ми за китайците и индийците беше просто шега, не бях тръгнал да сравнявам езици, безсмислено е
Понеже имаше дискусия в един друг форум, помолих най- яростните защитници на пълния член (които се представяха като учители/професори/научни работници) да ми дадат пример, в който пълния член е толкова полезен, че без него не може. Излязоха ми с "Мъжа ухапа комара" - кой кого бил ухапал. Питах тогава в "Жената ухапа комара" как да разбера и ме обявиха за заядливец
Иначе и на мен ми е писнало да чета "очудвам", "незнам", "афтобиография" (последното-в напълно сериозно CV, при това не единичен случай), така че за средното образование си права

Да, за Мъжа ухапа комара си прав, но съгласи се, че отново само по някакъв по-страничен признак определяме кой е деятелят - в този случай, семантичен, или казано по друг начин - почваш да смяташ каква е вероятността един мъж да ухапе един комар, и на тази база разбираш кой кого или пък учителя попита ученика - в жив разговор ще попиташ да се доуточни кой кого попитал, но в написан текст - ще трябва да им изчетеш диалога, и според съдържанието му пак да прецениш кой е по-вероятно да задава такива въпроси...
А за Жената - хммм тук имаш право, природата я е лишила от пълен член не мога да се сетя за контрааргумент тука

Сетих се, че в случая на жената може да се използва страдателен залог, за да се разбере, че Жената е ухапана от комара, т.е. в съответствие с природата да я поставим в пасивна позиция

Лично аз бих приел, че учител е попитал някой от учениците, и ако се окаже обратното, ще попитам събеседника "Защо ми говориш като Йода?" Подменянето на рода и тук води до същия проблем - "Учителката попита ученичката"
За природата - жените все пак си оставате с избора, пък мъжете си оставаме с какъвто член ни е отредила...граматиката . В началото, в края на изречението - все едно. Както се паднеш в изречението и никакво мърдане

Ако го направим "Жената беше ухапана от комара", трябва да върнем и първия пример към "Мъжа беше ухапан от комара" и пак излиза, че може само с кратък член... Ей за това ми викат "заядливец" разните професори, сори - просто малко повече време за уплътняване ми се отвори

На мен членЪТ хич не ми пречи. Тъй като съм ограмотена, изобщо не се замислям като го използвам