Странно отношение.

Здравейте всички и Честита Коледа!
Загледах се в десетките теми посветени на приятелите-истинските и тези замаскираните, които уж са истински, а зад гърба ти копаят гроба...
Случи ми се нещо странно: една "приятелка", с която ни свързват децата явно е сърдита за нещо. Странното е, че не съм я виждала от повече от месец, не съм говорила с нея, нито съм я коментирала някъде.Първо децата ми казаха, че е спряла да ги поздравява на детската, нещо което преди не се е случвало.После забелязах, че не ми отговаря в скайп и открито ме игнорира.Това и поведение ме дразни само и единствено с това, че конкретен повод за сърдене няма.Понеже същата ми е правила и преди подобни номера и си позволява да си го изкарва на децата с лошо отношение, искам да ви питам как бихте постъпили вие? Аз се разкъсвам между желанието тотално да я игнорирам и да спра да се занимавам с нейните глупости и това да и звънна и да я питам поне да ми каже, защо е сърдита и как е сърдита, като дори да съм направила неволно нещо (странно как като не сме се виждали отдавна), не е изслушала и мен, за да види каква е истината. Същата особа е доста лесна за манипулиране и може би някой я е насъскал, незнайно по какъв повод. Но се питам имам ли нужда от такава "приятелка" изобщо? И не е ли супергадничко да си го изкарва на децата, защото аз дори да са ни лоши отношенията никога не бих подминала нейното дете? Вашите мнения ще ми помогнат да си изязня ситуацията и да реша как да дейтвам, така че предварително благодаря!

бих я питал що така прави,но е вероятно да те излъже
смятам,че не може да има нищо същественно в отношенията с такъв човек

Ти вече си знаеш, че тази приятелка е една незряла, емоционално лабилна жена. Струва ми се си взела решение, че трудно би подържала приятелство и занапред. Може би тя е стойностен човек и не си струва да изгаряш мостовете помежду ви.
Според мен е добр е да се обадиш, да я попиташ има ли нещо което я кара да страни от теб и децата ти. Така - да говорите за някаква ситуация без тя да се почувства застрашена да се отбранява и напада. Може да се наложи дори да кажеш "съжалявам, че си се почувствала така". И после да приложиш хладна дистанцираност, любезна, внимателна но и недопускаща я повече до себе си тази жена.

Има много моменти в живота, когато неволно нараняваме някого, без изобщо да съзнаваме какво сме сторили.
Реакциите на хората понякога са непредвидими. Количеството на бръмбарите в главата - също.

Ако те дразни поведението на тази жена, което е меко казано смешно, незряло - кажи и го направо. Нищо не губиш.
Няма нищо по-тъпо от това да се сърдиш на целия свят, заради един единствен човек.

Определено смятам, че тази жена, каквито и положителни качества да притежава, не ти е приятелка. М/у приятели няма недоизказани неща и не би трябвало да се влиаят от трети лица.

От чисто любопитство бих искала да си изясня нещата, но никога повече не бих я допуснала до себе си. Поне така мисля в момента.

Аз от моя опит съм установила, че колкото по-малко се заравям да си разяснявам такива неща, толкова по-добре. И че ако се държа все едно нищо не се е случило, обичайно добре, любезно и приветливо, даже въпросният човек се обърква... и има две възможности - или от само себе си да се оправят нещата, или човека повече да не се опитва да ме закача

Затвърдихте моето решение да нямам нищо повече с тази особа! Освен естествено редовното здрасти на детската площадка и евентуално свръхлюбезно и дистанцирано отношение от моя страна.
Интересното беше, че по обяд детето и се обади на моето и изрева, че го е страх, защото са го оставили самичко вкъщи, за да идат мама и тати на кафе. Попитахме го защо не са го взели, а то каза, че защото ако го вземат ще иска сокче и мама ще похарчи много парички. Представяте ли си, побеснях! Как може да ти се свиди да купиш сок на детето си, а да не ти се свиди да пиеш и пушиш с мъжа си.То тая жена няма нормално отношение към собственото си дете, какво по дяволите очаквам аз от нея!
Не знам за вас, но за мен не се е родил мъж на света, който да ме накара да оставя детето си треперещо и ревящо от страх, за да ида на кафе с него, дори да е бащата!

е 8баси майката ама честно

... представям си, че някои родители понякога искат да имат социален живот извън детската градина или детския рожден ден, но такива обяснения не са най-правилният подход определено...

Ако бях на твое място, щях да се обадя и да поговоря с нея, за да видя какво ще и е обяснението и след това да взема някакво решение. Все пак, отношението на въпросната към детето и е прекалено показателно!
Взела си правилното решение!