Изпускам си нервите

Много съм ядосана, главно на себе си! Имам чувството, че съм се превърнала в някакъв звяр, който брани територията си( демек гаджето ) със зъби и нокти...и то става подсъзнателно.Изпускам си нервите за глупости, говоря неща, които не трябва да казвам, злобна съм на моменти...Имам чувството, че връзката ми ме деформира като човек...или може би наистина съм малко луда, няма как да знам. Не съм имала друга такава сериозна връзка, но тази от самото начало ме изтощава.И макар приятеля ми да не ми дава вече сериозни поводи да ревнувам или да го подозирам в нещо, просто напрежението и упреците са се загнездили в подсъзнанието ми...В началото бяха изнвери, нямаше истински чувства,държеше се дистанцирано. Но това си беше за тогава, уж трябва да съм го превъзмогнала, ама на-сега си го изливам по някакви други канали...и се заяждам с разни моми за тъпотии.Направо не съм себе си понякога, сякаш ги правя тези неща на сън.А в същото време все гледам да се контролирам, но дори като го правя, ми личи злобата явно.И ако направя някоя глупост, с която да се изложа, всъщност сякаш го правя, за да изложа него...да го накажа. Знам ли...

Да и аз съм го правила, с тази разлика, че не съм съскала на девойките.
Какво са ти виновни те? Нали от него зависи дали ще има нещо общо с тях?

Виж, трябва да се научиш да се контролираш. Особено след като не ти дава поводи за ревност, както сама казваш. Миналото си е минало. Всичко се крепи на взаимното доверие, ако ти му го нямаш - ще се пропука връзката. Ще си каже - е ми тя и така и така не ми вярва, защо ли пък не направя нещо с което да си заслужа цупенето и скандалите. Поне да има за какво да и търпя изблиците на ревност.

Не бъди толкова слаба!Едва ли всяка втора държи да бъде точно с него. И едва ли точно в твое присъствие щу ме скочат в гащите. Владей се, най-малкото за да не се излагаш.

При мен проблемът е, че в повечето случаи проявявам нетърпимост или изглеждам озлобена, без да съм възнамерявала това да се случи. Осъзнавам,че никой не ми е виновен в тая ситуация.Явно ще трябва доста да поработя върху себе си.Не се чувствам добре в кожата си, не се харесвам, когато направя нещо такова.Сякаш всички хубави мисли, спомени, моменти...всичко добро, което съм направила и цялата нежност, която съм дала, ги потъпквам.

Добре, а себе си как оценяваш? Харесваш ли се?
Имаш ли си ухажори?
Няма начин някой да не те заглежда.

Защо не пробваш с това - всеки път когато те връхлети някоя от онези мисли, припомни си този който те е свалял.
Направи и бърза преценка на "противника". Превъзхожда ли те в нещо? Той би ли си легнал с нея? Няма начин да няма куп косури. (Разбира се, косурите ги виждаме само ние, но това е само за да овладееш емоциите си)
И се успокой.

Ами аз се харесвам, не страдам и от липса на мъжко внимание, та да кажеш, че избивам някакви кмплекси..е винаги има по нещо да не съм доволна, но кой е перфектен, освен ония по фешън канала след 101 корекции...А ако почна да преценявам някоя девойка по това дали е достатъчно хубава, за да си легне приятеля ми с нея, направо се побърквам, така че за мен по-доброто решение е да се фокусирам върху това защо харесва мен, обича мен и приема недостатъците ми. Тогава ми става по-добре и по-спокойно...и все пак просто проблемът си остава и усещам как трябва да вложа цялата си сила на духа, за да променя начина, по който възприемам нещата като цяло.Щото е лесно да си кажеш - ми да, това не е хубаво, няма да го правя повече и прочие...ама явно ако наистина не те удари това ужасно прозрение в какво си се превърнал (или бил), едва ли има смисъл от празни напъни да се залъгваш, че няма да се повтори.

Май не е въпроса за конкуренця с други жени, а те е яд на него за нещо май май така ми изглежда

Трябва да знаеш едно, този мъж те иска и те харесва, избрал е теб, именно, защото го привличаш и те обича. Забрави за миналите изневери, от тях може би е разбрал ти колко си ценна, и какво означаваш за него. Не се коси за нервите и злобата, те само показват на един мъж, че е желан, и ако той обича жената я разбира защо го прави, не я упреква за което, само я обича още повече, докъто в един момент тя разбере, че може да му се има доверие, и тя сама си се спира с тези негативни настроения.

Говориш за изневери в началото. Бяхте ли гаджета по това време или нещата бяха само на ниво познанство и излизане на кафе?

Остави изневерите, тя просто неможе в случая да се справи със собствените си емоции, може това да е в резултат на факта, че в миналото не е имала друга сероизна връзка, и затова сега да изпитва страх, че може да загуби тази. Връзка, която е силна няма как да не я изтощи, колкото повече държи на човека до нея, толкова повече се страхува да не го загуби. С времето страха ще отшуми и ще остане само хубавото.

Е, ако нищо не те обвързва с някого няма как да говорим за изневери. Това не ми става ясно - били ли са гаджета или само познати.