Самотна съм, въпреки че не съм сама

Отдавна не се бях чувствала толкова безпомощна и реших отново да се обърна към вас за съвет, критика или добра дума.
От предишните ми постове, може би сте наясно, че изживявах много трудно една несподелена любов в продължение на две години. Зад мен седяха много и различни хора, бавно и постепенно те се меняха. За този период, аз започнах да се движа основно с две момичета. Всеки ден бяхме заедно, излизахме, забавлявахме се, клюкарствахме, показвахме способностите си в сферата на танците по дискотеките, сваляхме мъже, играхме си с тях, употребявахме ги, те нас също, плакахме и се смяхме заедно. Така изглеждаха нещата отстрани - розови и лесни.
Когато обаче задълбаеш, стигаш до извода, че водим възможно най-скучният начин на живот. Всекидневно въртене на трите заведения, които предлага малкият ни град, клюки и повтаряне на едни и същи теми за разговор. Случвало се е дори да нямаме какво да си кажем, въпреки това излизахме, само и само да не седим вкъщи. Бяхме като едно семейство. Имах чувството, че живяхме заедно, а всички добре знаем, че колкото повече време прекарваш с даден човек, толкова повече недостатъци откриваш в неговата личност. Едната ми прилятелка се отличаваше с лидерството си, комадите, силната воля да постигне нещо и слабия й характер да го направи, високо самочувствие и може би създаване на един измислен свят, които да управлява, защото в това най-добре я биваше. Дотук нищо кой знае колко фрапиращо, но след още малко време забелязах у нея и нови способности - да манипулира, да лъже и най-вече да бъде безотговорна. Винаги идваше на срещите ни 30 мин, след уговореният час, постоянно държеше другата ни приятелка да я издържа ( да й задоволява най-малките прищявки)и я манипулираше срещу всички и всичко. Едва ли не тя контролираше освен себе си, така и третото момиче.
Нищо от тези неща не рефлектираше върху мен, но всички тези нейни недостатъци ме дразнят ужасно много. Опитах се да поговоря с нея, но тя не желае да се промени.
Преди 4 месеца се запознах с едно момче, започнах връзка с него. Преоткрих нови интереси, хобита и развлечения, пред това да губя времето си по кафенета.
Когато се опитах да запозная властната ми приятелак с новото ми гадже, тя веднага го отврати с поведение, самочувствие, държание, изказ....
За 1 ден, той стигна до изводите, до които аз стигнах за около 2 години. Редовно водехме разговори, свързани с нея и започнх все по-силно да се убеждавам, че тя не е за мен. Разбира се, точно в момента имам нужда да прекарвам времето си главно с него. Те двете никога няма да уважат избора ми и да ми дадът свободата да обичам и да се наслаждавам на мъжа до себе си. Заради това просто реших да прекратя излизанията си с тях, не защото вече нямам поолза от тях, а защото виждам нетолерантността и начина по който използват приятелят ми за щяло и нещяло ( защото той има много връзки в града, и преди всичко е способен в много сфери)
Чувствам се объркана и най-вече празна - имам приятелят си и най-добрата ми приятелка, с която съм от 10 години, имам и невероятна майка, но тях ги няма. Знам, че ще ме съдят, че предпочетох гаджето си пред тях, без да осъзнават, че предпочетох свободата си ...
Не мога да им го обясня, защото ми липсва смелост, но и не мога да ги загърбя без да ми мигне окото от живота си. Какво да правя?

В различните периоди от живота ни има различни хора. Някои си отиват, от други ние се отдръпваме и това е нормален процес. Щом тези момичета те натоварват много по-разумно е да си дадеш шанс и да допуснеш други, нови приятелства. Може би и за тях е трудно да са заедно с теб щом са станали особенно критични. Казваш, че използват приятеля ти. Би ли искала да му писне от тях, а покрай тях и от тебе?

Съгласна съм със Сладолед. Тепърва ще срещаш много хора и ще завързваш нови приятелства. Но приятелството м/у жени е като "любовта" - има ревност, ухажване, изневери, караници за глупости и т.н. Ако държиш на някоя от тях и искаш да запазиш приятелството си с нея, трябва да я "ухажваш". Защото утре може вече да не си с този мъж и няма да има с кого да изпиеш едно кафе.
Нормално е в момента да ти е по-забно с мъжа. С приятелките си правиш едно и също от години. А в момента в теб нахлуват нови чувства и усещания. Случва се нещо ново по-различно. Естествено е да предпочиташ неговата компания, но без приятелки не оставай.
От друга страна, ако са ти приятелки, а не просто компания, би трябвало да се радват за теб, какъвто и избор да си направила. Ти от своя страна трябва да защитаваш и отстояваш избора си пред тях, а пред него приятелките си. Независимо кой какви чувства питае един към друг. Това е твоят избор, това са твоите приятелки.
Не допускай обсъждането зад гърба на едните и на другия. Освен, че е грозно, така винаги ще има лагери, а ти ще бъдеш балансьор. И не на последно място...нали се сещаш, че до вчера не си изпъквала много от тройка, вършили сте едни и същи неща, били сте неразделни - как можеш да плюеш с/у себе си, защото това е бил твоят избор, твоят кръг.

И аз съм на същото мнение като Норе, но с една забележка. Не ми се стори да се е настроила срещу заниманията с приятелките, ами срещу характера на едното момиче. Явно с времето се е разочаровала от фалша и манипулирането и не е съгласна с това. Когато не можеш да вразумиш човек от обкръжението си, и не можеш да му влизаш в тона, логично е да се отдръпнеш от него и от всичко и всички, които попадат в неговото кофти влияние. Суити, много точна преценка на нещата и ситуацията, според мен, кефя ти се. Но Норе е права и е по-добре тия неща да си ги пазиш за себе си като мнение, а и освен това ти не си длъжна да се съобразяваш с мнението на приятеля ти, колкото и да е сходно в случая с твоето, и си напълно свободна, като не се виждаш с него, да си излизаш с когото и както намериш за добре.

Да, главно се е разочаровала от едното момиче, но виж какво друго казва - Преди 4 месеца се запознах с едно момче, започнах връзка с него. Преоткрих нови интереси, хобита и развлечения, пред това да губя времето си по кафенета.
Точно това преди малко се опитвах да обясня на моята приятелка, че ми писна да висим като квачки по кафенетата. Имам вътрешна потребност от разнообразие.

Но все пак да си се върна към темата...тези момичета до сега може да са и били приятелки, защото не е имала избор. Говоря за среда, емоционалност. В момента обаче осъзнава, че едната не и е никаква приятелка, а може и другата. Тя сама ще си прецени дали да ги запази като приятели, или да си търси нови.
Това което казах в предния си пост не се отнася само за тези девойки, а и за бъдещите и дружки. Трябва винаги да балансира м/у партньора и приятелките, ако иска да има и двете. Мъжете са важна част от живота ни, но те се менят, понякога оставаме и без тях, а истинските приятели са за винаги.

Приятелите са си приятели, нищо че дейностите може да омръзват и да се сменят... нормално след 2 години да й е писнало само мотане по кафета, но не вярвам това да е достатъчен аргумент да изоставиш приятелите си... просто ги подканваш да се присъединят към тебе и новите ти интереси, пък те ако щат... Много по-сериозно е да гледаш как човекът срещу теб е безотговорен манипулатор с нереални претенции за себе си, и да не можеш да общуваш с него на здрава основа...
Аз така разбрах проблема поне, нека и тя да се включи

peace

И аз преди време имах такава приятелка, казвам имах, защото с времето осъзнах, че не ми е никаква приятелка, а може би по-скоро позната. Мога само да съжалявам, че не съм видяла всички тези неща в нея по-рано. И аз като теб се опитах да говоря с нея, но нямаше абсолютно никаква полза. Опитай се да запазиш до себе си тази, която не те е разочаровала като човек, а за другата не знам какво да те посъветвам. Като човек можеш само да показваш на хората през коя врата е желателно да минат, изборът обаче си остава техен(това ми го беше казал един мой познат). Така че самият факт, че си говорила с нея говори добре за теб. Равай се на любовта си и на другата си приятелка, и не позволявай на тази да те огорчава. Как ще ви се развият взаимоотношенията, времето ще покаже!

Човек има пълно право да бъде щастлив и да се чувства удовлетворен от това което прави. Ти сама казваш, че си открила свободата си, а освен нея нови усещания , интереси и т . н. Не трябва да се чувстваш виновна за това, напротив, ако тези момичета не уважат желанието ти, значи не са били истински приятелки. Ще ти е криво, ако все пак стигнеш до този извод, но трябва да се съобразиш със себе си в случая.
Колкото до баланса между любовта и приятелството. От собствен опит ще ти кажа, че това е изключително натоварваща ситуация. Затова, никога не позволявай да те поставят в подобна- да избираш между партньора си или приятелите. Те не би трябвало да се конкурират. Човек има нужда и от двете. Стига да са истински.

"Но все пак да си се върна към темата...тези момичета до сега може да са и били приятелки, защото не е имала избор".

Това наистина е вярно. Дори наскоро говорих с майка ми, която ми каза: " Помниш ли, че приятелството ти с тях беше като по задължение, ти беше изпаднала в депресия, а те търсеха с кого да излизат.. използвахте се взаимно" Колкото и да не исках да го приемам, с времето осъзнах, че наистина е така. Всичко, което ние правим заедно е да позираме. Слагаме скъпите дрехи, фалшивите усмивки и се правим на щастливи в най-скъпите заведения, знаейки че вътрешно сме празни, с по 5 лв в джоба, за 1 кафе и кутия цигари. Винаги такива хора са ми били неприятни. Позите, театралните игри на хората, техните маски, с които живеят дори сред близките си за мен е било един слабоспонсориран житейски цирк. Е, и аз попаднах в този цирк, за жалост... и искам да се измъкна от него. Опитах да измъкна и тях, но когато човек не желае няма как да се получи това.
Наистина може би най-много ме е страх от това, че мъжете са до време и утре може наистина да нямам с кого да изпия едно кафе. Тази мисъл ме ужасява. Но от друга страна се сещам за 1 момиче, с което от първи клас учим заедно, в момента работим заедно. Имало е периоди, в които не сме се чували с месеци, ала желязната връзка м/у нас не се е губила. Тя винаги ме е подкрепяла и не ме е съдила, защото може би знаете колко "грешна" бях преди да срещна приятеят си. Винаги е била зад мен и това единственото нещо, което ме крепи в момента.
Загърбих много хора, но това е било, защото са пречили на пълноценният ми начин на живот и развитие. Не виждам развитие без преоткриване на нови емоции, чувства, места и хора. А, докато контактувах с тези момичетяа бях ограничена, защото се съобразявах с техните желания, пренебрегвайки собственото си аз.

Е, и аз попаднах в този цирк, за жалост... и искам да се измъкна от него. Опитах да измъкна и тях, но когато човек не желае няма как да се получи това.

Понякога не е до желание, а до знание. Ако ядеш само боб и не знаеш за същесвуването на рибата и вкуса и - обикновено казваш "не ми харесва".
Живота е толкова цветен и шарен, а на някои им е дадено да го виждат само в сиво.
Те не осъзнавт как си пропиляват дните в еднообразие и тъпи занимания.
По-важното е, че ти си прогледнала.

Наистина може би най-много ме е страх от това, че мъжете са до време и утре може наистина да нямам с кого да изпия едно кафе. Тази мисъл ме ужасява.

Не бива да те ужасява, защото в момента си отворена за нови контакти в различна среда. Ще срещнеш други хора с които ще се сближиш. Все ще се намери някого с когото да изпиеш едно кафе. За кафето винаги се намира компания, по-важното е да си намериш истински приятели.

Загърбих много хора, но това е било, защото са пречили на пълноценният ми начин на живот и развитие.

Това ще се случва и в бъдеще! Все пак ние се променяме, променяме и средата, бита си и т.н. Нормално е!