Лесно може да накараме някой да се влюби но.................

Привет на всички.

Скоро в офиса говорихме за това какво е любовта, защо се изневерява, как могат да се съживят връзките ни и т.н.

Подхвърлих една реплика "По - лесно е да накараш някой да се влюби в теб, отколкото да го задържиш после постоянно влюбен"
Изненадващо за мен - имаше две жени несъгласни с тази мисъл. Та от доста време си мисля кои са онези неща които подържат тръпката, романтиката дори в една дълга връзка. Но и за мъжете и за жените тези тайни са различни. Може да споделите от личен опит какво мислите по този въпрос.

Най - вече не трябва да се отпускаш и да си мислиш, че въпросният ти е "в кърпа вързан" винаги трябва да си във форма (физически) да гледаш да изненадваш човека до теб и да си различен, но да не бягаш от себе си.. Това е според мен

Според мен рутината убива всичко. Не трябва да се приемаме за даденост. Винаги да има изненади като в началото на връзката. Т.е. да си "под напрежение".

Също така, според мен е важно да си отделяте време за общи занимания - хоби, кино, разходки, но да се знае ясно, че тези и тези дни/часове са посветени изцяло на партньора.

Аз съм напълно съгласна с това, че е много по-лесно да накараш някого да се влюби в теб, отколкото да му поддържаш интереса. Но това до известна степен се определя и от темперамента на човека.

За една връзка е важно преди всичко да си си самодостатъчен, да се развиваш в каквато и да е посока, за да предизвикваш интерес у другия. Ако си вечно вързан за партньора, нямаш твои си занимания, а се впиваш в него - бързо му втръсва. Това са така наречените домакини (за мъжете определението не го зная), които са без особени интереси за някакво духовно развитие, обсебени от мъжа/жената до себе си. Те се сливат с "пейзажа", макар да са изцяло в услуга на партньора, а никой не би искал да има до себе си мекотело.

10-ка

НОРЕ,прочела си ми мислите.

Аз също съм съгласна,че е много по-лесно някой да се влюби в теб.Но да не се изложиш после,да не го обидиш,да не го засегнеш и да умееш да поддържаш тръпката,близостта и любовта...трудна работа

"Също така, според мен е важно да си отделяте време за общи занимания - хоби, кино, разходки, но да се знае ясно, че тези и тези дни/часове са посветени изцяло на партньора."


Самата идея, че "се зане ясно" ме плаши мене лично. Какво е това да отделяме време един на друг, ала-бала, да си имаме занимания, ама ризбириш ли да се зане ясно. Това като някакви правила ли са?

Друго: според мене е по-важно не да си определяте и да си знаете кога и какво ще правите заедно: кино, театър, диско, разходка в парка, хванати за ръка и т.н. А обратното - едно, че тия дейности толкова бързо писват и идва репликата: милооо, миналата седмица бяхме на кино, по-миналата на театър, по-по-миналата у наште, ама ся пак ли на кино, бе, деа? И да знаеш, че това ще става всеки петък, примерно... Скукаааааа!!!

Спонтанни решения, без определеност, без планове и без да сте си наясно предварително могат много повече да "поддържат интереса", примерно, в петък Той отива при Нея, чака я пред работата с колата и й казва: скачай, отиваме за събота и неделя на Луната. (това може да не е Луната , а просто Пампорово, примерно, да не е с кола, ако няма и т.н.)... Ама мисля, че повече кефи.

А и друго: да съм наясно, че си имам "часове с милото" и такива разни... По-скоро аз с милото съм, ама искам да знам, че имам своето си време, да си ходя на спорт, може и сама и с него, ма да знам, да си излизам, да си ходя по дискотеки, без да трябва да го взимам или да му се обясбявам. Така ще си имам свободата, ще си имам решението и времето си, което ще разнообразява по друг, също интересен начин сивото ми ежедневие и дори ще ме отпуска повече, когато съм с любимия, за да му се насладя.


Демек, моят личен извод, може би само мене засягащ: свободата е основен принцип на устойчивите човешки взаимоотношения. Да не си отнемаме правото на избор, да се откриваме спонтанно и непринудено, без да налагаме присъствието си или да изискваме това на другия. Човек в любовта трябва да дава и получава, а не да бута насила или да изисква и поставя условия. Любовта е безусловна. И важното е свободата, в която и двамата да чувстват, че дишат (а е важно да знаеш, че и сам можеш да дишаш, но въпреки това си с този човек и го искаш)! Без стратегии тип "Сексът и градът"... Без условия...

Пак прекалено дълго и обяснително

всеки сам решава къде и как да си използва времето,
аз лично обожавам да съм с Него,но това не значи,че е закон да ходим на спорт или където и да е 100% в четвъртък и то заедно
И въпреки това ние го правим,но не защото сме се разбрали,а защото ни кефи да правим простотии 2та в джакузито примерно,хубаво ни е така ...
..но предполагам ако знам,ако усещам нещата като задължение ще изчезна веднага Зависи от къде гледаш на нещата

Според мен говорите за различни неща.

Свободата е ясна, всеки трябва да си е самодостатъчен, но не и а-социален, че става страшно иначе.

Но според мен hope говореше за онези малки неща, които са си само ваши и ви свързват. Не е казано те да са "по график", но да ги имате. Примерно и двамата обичате да рисувате и като го правите заедно обменяте идеи, или обичате да катерите планини, да ходите на боулинг, да тичате голи по брега

Това не значи че не можеш да го правиш без другия, но това ви свързва като общ интерес и ви прави по-близки. Защото само спонтаността в един момент се изчерпва, особено ако се виждате всеки ден, и особено ако живеете заедно, но пак е въпрос на лично желание, де, според мен

Карамел много добре ме разбра, може би защото с нея сме водили подобен разговор.
Именно това имах предвид - малките неща които ни свързват. Защото в това забързано ежедневие и стремежа си на всяка цена да запазим свободата и индентичността си нямаме много време за партньора, още повече ако живеем заедно.

Аз за Стефан имам време само през уикенда, макар да прекарваме вечерите си заедно. Но сме само тялом един до друг. Всеки върши нещо, което му доставя удоволствие извън връзката. Затова казах часове или дни отредени специално за партньора.
Не мога и не искам да посветя цялото си свободно време на него, както и той не може да го направи за мен. И не защото не се обичаме, а защото имаме различни интереси и следваме своя начин на живот. Не мога да се обезлича само за да имам мъж до себе си. А и смятам, че не бива.

Спонтаността, както каза Адито е много котино нещо, но то е само в началото на връзката и не бива да се заблуждаваме, че е за цял живот. Ако се стремиш да си на всяка цена изобретателен неминуемо в един момент ще се изчерпаш.
Пък и ти не си избираш партньор за да ти разнообразява живота и ежедневието. Сам трябва да си го правиш интересен, с гадже или без.
Затова заниманията с половинката, каквито и да са те, ви доставят еднакво удоволствие дори и само от факта, че прекарвате времето си заедно, че намирате изобщо време един за друг. Пък дали ще бродирате заедно, или ще киснете по кафетата си е ваш проблем, идеята е да е вашето време.