Не може да заместваш хората просто така, нали?

Здрвайте отново от мен.Никак не ми се искаше да пиша по такъв повод, но имам нужда не толкова от съвети, колкото от коментари и ваше лично мнение.

Не е тайна, че от доста време си имам приятел и мисля, че отношенията ни са стигнали далеч,доста от нещата са ни вече съвместни,дори имаме доста планове за бъдещето дето се вика. Не искам да ви занивам с лигави любовни истории обаче.

Въпросът е там, че преди доста време се започнах с компанията му и с най-близките му приятели и по- специално искам да споделя за един от тях.

Не го бях виждала ужасно дълго време,т.к замина на бригада, но на всички ни е известно, че социалните интернет мрежи като facebook няма да ни оставят в неведение,така де накратко беше ми любопитно и от време на време му разглеждах профила.
Сега се върна от няколко седмици и усещам как се хващам,че си търся поводи да излезем всики, да си говоря с него, чисто по женски да го впечатля.

Не се чувствам виновна. Но този човек здраво ми е влязъл в ума. Той няма нищо към мен разбира се(поне не съм сигурна), но усещам, че ми липсва "свалката", флиртът, непознатите чувства. Липсва ми цялата драма покрай новата връзка. А с този човек имам много сходни интереси и просто ужасно много ми харесва всичко свързано с него, живота му, мисленето му, възгледите му.

Тук не става дума за изневяра, все пак му е близък,а аз обичам човека до себе си. И не смятам, че е редно да се разиграват такива "филми".
Но колкото и да съм привързана към приятеля си и цялото това време и неща, които ни свързват, на мен ми липсва нещо,т.е винаги съм се възприемала като по-разумна, но в един момент просто ми се прииска да поживея,вместо да се обвързвам толкова сякаш съм омъжена от 1000 години.

И все пак,защо точно това момче ме привлече, толкова е грозна цялата тази идея дори. Но има доста моменти от ежедневието ми, в които има съвсем прости неща, които ме карат да мисля за това как той ги възприема, как би постъпил той. На кратко често си мисля за него, а знаете какви са симптомите на влюбването.

И знам какво е решението. Но ме притеснява фактът, че се е случило нещо, което да ме изкара от "правия път", от границите на това, което съм си изградила, като живот в момента. А това означава, че щом съм го допуснала,значи нещо ми лиспва и може би ще започна все по-често да си вкарвам филми, че нещо не е наред и може би живея в някаква заблуда в стремежа си да имам нещо сериозно.

И все пак знам, че не може да изоставяш хората, когато си ги опознал и вече не са ти толкова интересни и търсиш други по-забавни, по-впечатляващи хора, които да интригуват съзнанието и времето ти.
Хората не са играчки, които да заменяш. Но дали фактът, че аз ги усещам нещата по този начин показва, че колкото и далеч да съм стигнала в отношенията си, просто не съм готова да се обвържа.
Или има някаква критична граница, вкоято се чудиш дали да продължиш или да започнеш отначало с някой друг. Нали уж казват, че 2-та година в една връзка била такава.
И все пак онова момче ми е влязло в ума, а вярвам, че и на вас ви се е случвало и знаете колко трудно да изкараш някого от мислите си...

Виж, не се обвинявай за това което ти се случва. Според мен това е нормално за една по-продължителна връзка. Прекарваш дълго време с един човек, обичаш го, но ти се ще да усетиш тръпката, която е била в самото начало. Знаем че една връзка има развитие и нещата минават в друг етап, не можем да сме все влюбени, а и темите за разговор намаляват с всеки изминал ден. В същото време имаме нуждата от лек флирт, за да се чувстваме "живи".

На мен лично ми се е случвало неведнъж да се интересувам от някой друг, без да имам желанието да се обвързвам с този човек, дори без да имам желание за сексуални контакти... просто ми е приятно да общувам, да флиртувам, да обменям мисли. Често си мисля, а какво ли би казал той за еди кое си. Това обаче не означава, че искам този, да замести онзи.

От друга старана, има мъже с който може би си пасвам много повече от колкото с гаджето ми, но пък не се виждам във връзка с тях.

Цялата магия на първата любов се крие в това, че все още не знаеш - до определен момент от съвместен живот, че след нея ще има втора!!!
Мисля си, че това не е любов, по скоро флирт и както "каза" Hope в това няма нищо лошо!!!

С риск да си навлека много неприятности ще ти кажа, че щом някой ти е влязъл в мислите, следователно си има причина. Ровила си се във фейсбука му - логично, липсвал ти е, но не си го осъзнавала. Освен това не е нелогично да си паднаш по човек, който е приятел на гаджето ти, явно двамата имат общи черти, които на теб по принцип ти допадат. Моят съвет е да поизчакаш малко и ако нещата се задълбочат - следвай емоцията. Не си заслужава да пилееш ценно време, следвайки обществения морал. Ние хората, уви, не живеем вечно ...Ако ти стига само да флиртуваш с този пич, значи нямаше самата ти да се притесниш толкова много...Лично аз не вярвам, че човек изпитва влечение към нещо или някой случайно, вярвам, че си има съдба и ако тя те тласка към него, последвай я, защото нали знаеш има една поговорка: Който не следва съдбата си, тя го влачи.

Аз не съм съгласна с Натали Определено така никога няма да се кротне човек.Да,не живеем вечно,но ако скачаме от цвят на цвят-щастливи ли ще бъдем.Ще имаме ли някого,който да ни чака,когато закъснеем,ще имаме ли място,където да се чувстваме на място.
Защото едно непрестанно търсене само на емоции и подскачане напред назад за мен не води до нищо хубаво Аз разбира се от своя страна съм правила какви ли не проститии и не искам да звуча като заклета моралистка Но винаги има един момент на пренасищане на човека до теб,както и той има моменти,в които е пренаситен на теб-това ли е момента в който да те зареже и после-хоп пак зарязва следващата само заради това,че в момента чуждото му се струва по-лъскаво за момента.Това е човешката природа и редно ли е да се отдадем на само на желанията и усещанията си ?
Аз мисля,че сме разумни точно за това- да можем да преценим кое си струва и кое не,кое е стабилна и щастлива връзка и кое само флирт за да си начешеш крастата