изоставена

как да се справя с болката след като ме изоставиха,постоянно ми липсва и мисля за него,избива ме на рев.кайете савет

От колко време се чувстваш така?

повече от месец е така

Може би трябва да си намериш занимание, което да те откъсва от мислите ти. Някакво хоби, което да поглъща цялото ти свободно време. Може дори някаква школа за танци или нещо такова. Първо там ще се запознаеш с нови хора и второ ще се средоточиш в/у себе си.
И аз с най-голямо удоволствие бих се записала за нещо такова. Имам нуждата от нови попълнения в списъка ми с приятели.
Истината е, че клин-клин избива. Понякога е трудно веднага след връзка да завържеш нова, затова наблегни на новите контакти /мъже-жени/, това доста помага. И в никакъв случай не се затварай в себе си и не виси по форумите, освен ако не са с цел нови запознанства. Важен е живия контакт, защото при един разговор очи в очи не можеш да се изключиш и да започнеш да витаеш в облаците.

А, забравих да добавя... избягвай приятелките, които много ти съчувстват. Те ще те карат да се връщаш непрекъснато в спомените си. Затова са и новите познанства.

аз сама всеки ден и постоянно се връщтам сама на зад в спомените си,дори и без помоща на приятелки,проблемът е в това, че аз не срещам никакъв нов контакт,а и не искам да срещна.а нямам възможност да ходя на танци.

Искаш съвет, а после го отхвърляш.

Няма как да върна любимия ти! А ако можех, мислиш ли, че щеше да си щастлива? След като си е тръгнал, значи така е било правилно. Само да протакаш във времето, няма никакъв смисъл.

Това с танците не го приемай буквално, може да има някаква друга опция, по-подходяща за теб в този момент. Давам само пример. А това с контактите е задължително, иманно за да не се връщаш непрекъснато назад в спомените си. В такива моменти не е хубаво човек да остава сам със себе си за дълго време. Изперква за нищо. Света не свършва с това което ти се е случило!

Моят съвет е: не насилвай себе си да правиш нещо, което не искаш. Ако нищо не ти се прави, просто гледай в една точка, ако ти се плаче - плачи...въобще, когато си готова да го преболедуваш и отново да поемеш напред, ще го почувстваш...и ти давам дума, че с времето болката ще избледнява, но винаги ще я има, но по-нататък именно тя ще ти помогне да се справиш...
Стискам ти палци и насочвам цялата си положителна енергия към теб!

мерси ,на всички за съветите, аз съмата зная че е така и не ми се иска да погледна истината такава каквато е ,сама се самонавивам и страдам все повече

заинтригува ме,защото аз самата съм била там където се намираш ти и то не чак толкова отдавна
Знаеш ли,аз правех точно това,което ми се искаше-плачех,тръшках се,тренирах до припадък за да се уморя и да заспя поне за 2 часа на денонощие..гледах филми и спях на фотьойла,защото не исках да лягам в леглото сама .... и ред сълзи и сополи,ходех с 1 ролка хартия за да си подсушавам червения нос и подпухналите очи,отслабнах със 6кг за една седмица и не ядях...мислех,че света свършва.И това ми се случи 2 пъти за 4 години с един и същ човек.На всеки 2 години-рев
Но нещеш ли,след 2рият път се появи някой,който искаше да ме спаси и аз за 1ви път реших да пробвам-да се хвана за подадената ми ръка въпреки,че знаех,че вероятно само ще го нараня.Е- не го нараних-всичко разцъфна в много хубави отношения и много се радвам,че някой ме нарани,за да получа наградата си за всичките мъки на които се подложих сама-навивайки се колко е ужасно всичко
Разрухата е най-градивното нещо-ще видиш,че нещата ще са само в твоя полза от тази раздяла Съвсем честно съм благодарна на предишния човек за мен,че си е тръгнал-той не беше за мен.И ти ще го осъзнаеш след няколко месеца,когато някой мил младеж те омая,обещавам