BG / EN / ES
ехооо - споделете с насразширено търсенеВашите данниfenk - рекламанаши приятели
ехооо - споделете с нас
sidepanel
sidepanel
22:11, Понеделник
26 Юни 2017г.

EXOOO -> ФилософияОтговори по темата

Еволюция на стълбата

Supernatural|??|18-25|N/A|
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Вто Юни 28, 2011 8:10 pm

Еволюция на стълбата

Сигурно всички сте чували за "Теория на стълбата", според която мъжете имат една единствена стълба за жените, а жените от своя страна имат две спрямо мъжете.

Според теорията, мъжете, които не предизвикват сексуален интерес у жените, им служат като интелектуални протитутки. Това може би е минала практика, може и все още да съществува, за жалост не мога да дам примери, но аз лично наблюдавам ЕВОЛЮЦИЯ, наред с еманципацията на жените.

Понеже жените стават все по-силни емоционално и интелектуално, не се наблюдава ръст в теси неща от страна мъжете - по скоро застой или спад. Защо? Защото с ръка на сърцето мога да кажа, че днес много мъже ползват силните жени като емоционални и интелектуални проститутки.





Има една приказка: "Силните жени плашат слабите мъже, но подлудяват силните", което значи, че обществото е препълнено със слаби мъже, които не оставят никакъв избор за по-силната нежна част от хората. Защо слабите мъже се страхуват от силните жени? Мъжът по принцип се явява сила и опора в природата и една евентуална силна жена би застрашила неговото мъжко достойнство, гордост и възможност за доминативност. Личните ми наблюдения показват, че мъжете, които се страхуват да имат отношения със силни жени, ги ползват като интелектуални проститутки (обратно на популярната теория). Какво ознчава интелектуална проститутка? Това е название на хора, които не са сексуални обекти за другият пол или са, но ответната страна не би имала сексуални взаимоотношения с обекта. В близкото минало, приятелите на жените бяха категоризирани като интелектуални проститутки - използване на умствените им качества и емоционалната подкрепа, без възможност за интимни отношения. Днес мъжете имат много такива приятелки, защото са се изнежили, забравили са защо са мъже, изземат функциите на жените (не само жените тези на мъжете), стават прекалено емоционални и ревливи, изпедерастяват (масово и буквално), започват ТЕ да изпитват нужда от интриги (страшно, а?). Много мъже мечтаят да имат до себе си една такава жена, която да им бъде другарче, да ги изслушва, да ги подкрепя винаги за всичко, да проявява разбиране в моментите на слабост от страна на мъжа, да го окуражава - да му бъде приятел в истинският смисъл на думата. Въпросът е, че много жени, които имат качествата да бъдат такива за тези мъже, остават сами в това, което дават. От своя страна мъжете, които ползват силните жени по този начин, не са готови да дават това, което получават от тях, поради една или друга причина. По-често мъжете не могат да намерят баланса в това да дават, колкото получават, за това се превръщат в поглъщачи на всичко, което им се дава, без право на обратна връзка. Когато жената потърси помощ или просто иска разговор от всоя страна и надежда да получи разбиране и подкрепа, тя е отхвърляна (деликатно разбира се). Доста е обидно да даваш, това, от което имат нужда другите и очакват да получат, но до там. Дори има такива връзки между мъже и жени, в които тя е по-силната страна, защото стои като развностоен партнъор, но това не се вижда от мъжа и той не и дава, нещата, от които тя има нужда. Да изслушваш, да разбираш, да толерираш, да подкрепяш, да споделяш...даваш това, което се иска от теб, защото искаш да дадеш, но не получаваш нищо от това в замяна. В такива връзки не става въпрос за партнъорство, а за паразитизъм или иначе казано, всичко се крепи на нуждата на единия (мъжа) от качествата на другия, едностранно. Скоро една мъдра жена ми даде тема за размисъл и до някъде мога да се съглася с нея, но от друга страна не. Аз лично не мисля, че другият човек в една връзка трябва да се чувства зависим от другия и това да е безусловно - да няма очакване от другата страна, защото това за мен си е просто паразитизъм, не партнъорство. Партнъорството е дума, която много хора разбират по различен начин, дори мога кажа - грешен. Един човек може да бъде партнъор, ако споделя това, което му се дава и когато другия прима даденото и е готов да дава в замяна. Аз лично съм имала връзка, в която другият човек беше просто паразит за мен. Да даваш всичко, което се иска от теб и да не получаваш същото е просто един тормоз за даващия. Колко време може да издържи човек в подобно положение? Не казвам, че само една въвременна жена може да се чувства така, обратният вариант също го има. Тогава задължително трябва да се осъзнае защо даден човек е в живота ни? Безусловност според мен може да има само в една връзка дете - родител. Та нали целта на останалите връзки е точно това - да даваш и да получаваш, за да не се чувстваш сам, да бъдеш щастлив. Цената на щастието е различна според потребностите на хората и техните различия. Да бъдеш толерантен, но да не бъдеш толериран - не е ли обидно? Много ми е интересно защо мъжете, които се захващат със силни жени и ги предпочитат, не могат да дават това, което получват от емоционална гледна точка, знаейки, че другата срана наистина има нужда? Какво спира един човек, да дава щастие, когато получава таков? Егоизъм? Себелюбие? Егоцентризъм?...все синонимни думи, но се надявам с ваша помощ да доближа до отговора поне малко.



sladoled|N/A|45-55|N/A|Сливен
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Вто Юни 28, 2011 8:36 pm

Мъжа не дава, защото не може да даде - не знае как, не иска, по-удобно му е, по-независим се чувства,оправдава с НЕдаването инфантилното си поведение, съхранява някак сринатото си достойнство...
Един ВАЖЕН за мен мъж ми каза: "Ти през цялото време на връзката ни градиш! Аз не мога така, аз съм мъж, непосилно е за мене" . Ясно ми е казано, че така и ще бъде занапред. Но аз оставам и продължавам да градя, защото друго не мога да правя...
Въпроса е защо жените приемат отредената им роля Rolling Eyes



Supernatural|??|18-25|N/A|
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Вто Юни 28, 2011 9:00 pm

Ами заради надеждата...аз поне не се надявам, че ще ми се върнат нещата, които давам, от тези хора, на които ги давам. Аз мисля, че това, което даваш рано или късно се връща, но не от хората, които са получили и не са дали. Така си мисля...за това човек се опитва да гради добродетели към другите, с надеждата, че някой ден и той ще почне да получава от някъде.
Сладоледче, мъчно ми е малко от това, което казваш. Искрено се надявам, един ден (ако не в най-скоро време) да почнеш и ти да получаваш нещата, които си давала независимо от кого. Ти си душа човек и вярвам, че поне ти не би отхвърлила нещо, което иска да ти се даде Smile А в това е силата да бъдеш различен - да приемаш и да оценяваш Smile



sladoled|N/A|45-55|N/A|Сливен
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Вто Юни 28, 2011 9:41 pm

Сигурно е, че продължавам градежа, но е сигурно и че няма да пускам никого в съграденото, а ще си го обитавам сама. Има един момент след който е трудно да се довериш та от там...Всъщност любовта едва ли има нужда от градежи.



hope|жена|35-45|N/A|голямото село
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Вто Юни 28, 2011 10:31 pm

Офффф... "що трябва да е лесно, когато може да е трудно?!"

Даваш и не получаваш, защото го даваш на "грешния" човек. Така си обяснявам простичко нещата.
Когато има взаимност, не усещаш или по-скоро не притегляш това което даваш и това което получаваш. Просто даваш, а то се връща като бумеранг. Когато потъне и не се върне, значи нещата куцат, не е дадено на когото се полага. Тук обаче остава твоя избор - да даваш или не.
Колкото до силния и слабия - няма двама абсолютно еднакви, винаги единият дава повече и ако другия издребнява ще му се набива в очите всеки път.
Мъжете трудно изразяват чувства и емоции, защото от тях се очаква да са силни. Когато започнат да ги показват, обикновено им се лепва обиден етикет. То е по-силно от тях, заложено им е. Това е тяхната защитна реакция, другата е агресията.



hope|жена|35-45|N/A|голямото село
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Вто Юни 28, 2011 10:44 pm

А пък относно "Теорията на стълбата" нямам наблюдения това да се е променило, т.е., че ролите са се разменени. Дека е тая еволюция? Може пък и да има.



Tacho|мъж|25-35|несемеен|
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Сря Юни 29, 2011 3:03 am

"Даваш и не получаваш, защото го даваш на "грешния" човек." Hope го каза най-правилно. Ама какво ви става на вас жените, стотици мъже се въртят около вас имате за задача да изберете правилният и неможе да се справите. После мъжете били слаби жените по-силни и незнамси какви глупости.



Supernatural|??|18-25|N/A|
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Чет Юни 30, 2011 11:13 am

Хм...Тачо, не мисля че си разбрал изобщо нещо от написаното. Не става въпрос, когато даваш без да ти е поискано, а най-вече за случаите, в които се иска от теб, ти даваш и даденото не се оценява...да не говорим за възвръщаемост.
Да градиш сам връзка, да градиш сам приятелсвтво и изобщо каквито и да е взаимноотношения, е ужасно. Да не говорим и за моментите на недоврие - всеки малко или много и бил нараняван и аз напълно разбирам потребноста на другите от сигурност и тяхната предпазливост. Защо обаче същите не могат да проявят толерантност към временното недоверие на отсрещната страна? А какво се случва, когато градиш доверие, "партнъора" ти се отваря към теб, приема те като приятел, но няма желание да изгради същото доверие към теб? Много е лесно да прецениш, че този човек не е подходящ за теб и да се опиташ да му обсясниш защо го отхвърляш или искаш да го отхвърлиш (да прекъснеш връзката), но той използва своята зависимост от теб като причина да те държи до себе си, с напразни обещания.
Тук се намесва и едно много популярно нещо - даването на шансове! Колко шанса заслужава един човек? Колко пъти трябва да простиш изневери, обиди, големи и не до там големи лъжи, липса на подкрепа, нежелание да изслуша и разбере, патологична ревност...и в момента се изчерпвам с нещата, които провалят една връзка (за сега, иначе секса е съвсем отделна тема). Казвам, че секса е отделна тема, защото сексуалните взаимоотношения нямат много общо с емоционалните и това, което наистина гради една връзка.
Корена на проблема според мен се състои в това, че хората пристъпват към връзка прекалено рано във взаимоотношенията си и решават да се опознават по време на такава. Така е най-лесно да се разочароваш, защото даваш шанс на човек, който не познаваш реално, надяваш се да опознаеш и приемеш. Не винаги, когато има сексуални взаимоотношения може да има и емоционални. Дори да намериш постоянен сексуален партнъор, въпроса е защо трябва да се ограничиш със съвместно съжителство примерно, като връзката може да опира само до секс, когато е удобно и на двамата. Неизменно след известно време при една сексуална връзка може да се появят чувства от страна на един от партнъорите и да остане разочарован.
За това точно не виждам смисъл в цялото това обвързване и даване на шансове "на сляпо". Казвам на сляпо, защото според мен, за да има връзка хората трябва да се опознаят предварително и чак тогава да се реши дали може да се мине на следващ етап. Поне аз съм на този принцип и не съжалявам изобщо за избора си и възприятието си към тези неща. Харесваш даден човек, но това не значи, че непременно трябва да му даде шанс...поне аз не бих и не го правя. Много хора се опитват да ме осъдят за това, но всеки си има различна гледна точка. Защо трябва да се гмурваш в неизвестното, ако не искаш да бъдеш наранен? Много по-лесно и разумно е да даваш шанс на хората индиректно, преди да пристъпиш към друг контакт (ако изобщо решиш да имаш такъв). Този метод според мен спестява мн разочарования и е най-сигурния в откриването на идеалния партнъор.
Иначе ако разлгедаме пътя на популярните връзки - среща, няколко срещи, секс, опознаване, емоция, несподеляне на емоцията, опит за градивност на взаимоотношения от едната страна, множество неъответствия, разочарование, раздяла...И това е пътя на всяка една връзка, като краят е един и същ (независимо от продължителноста), заради неразумното даване на шансове на случайни хора, поради моментно привличане. Рано или късно хората се изморяват да дават шансове и просто се вкопчват в нещо, на което преписват идеали, които не притежава, за да си осигурят спокойствие...обвързват се сриозно в 1 момент, дори да не си пасват изобщо и продължават да живеят нещастни и недообичани. И всичко това, защото липсва самоконтрол, себепознаване и липса на самоуважение. Ако хората можеха да се вгледат по-внимателно и да престанат да четат глупостите за живота, които се пишат в списанията и аранжировката на техният живот там...ако можеше всеки да прецени кое е най-добре за него - хората щяха да бъдат по-щастливи и по-лесно да намират това, което търсят, защото щяха да имат стимул да го търсят наистина.



hope|жена|35-45|N/A|голямото село
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Чет Юни 30, 2011 1:49 pm

Всеки живее с неговата си истина и с неговите си заблуди.
Тачо много добре е разбрал и много точно го е казал! Нещата са прости – не трябва да се хвърляш там където не ти е мястото. Някой си бил поискал, ти си му била дала, ама той не го оценил. Не е луд този дето яде баницата, нали знаеш? Нормално е, всеки от нас има свои изисквания и очаква те да се спазват. Обаче има една малка подробност – не можеш всичко да притегляш, какво си дал, какво се оценило и какво се върнало. Всеки дава толкова, на колкото е способен. Ти решаваш дали това те устройва, както и даването на шансове. Ако не – биеш му шута.
Ако следвам твоята логика, ще трябва да отглеждам мъжа си още от детската градина.
Както и да е. Моделът ти видимо не работи, защото в противен случай нямаше да пускаш тази дълга тема. Ако с това се опитваш да заблудиш нас, то поне бъди честна пред себе си - нещата не вървят, защото не си намерила вярната схема. И докато трепериш от страх, че може евентуално някой да те използва, нарани, ограби и се презастраховаш опитвайки се да се дистанцираш, като не даваш шанс на човека отсреща, всеки следващ ще те ограбва.



Supernatural|??|18-25|N/A|
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Чет Юни 30, 2011 4:39 pm

Аз не се опитвам да убеждавам хората във верноста на моята теория. Всеки сам пише философията на живота си, в зависимост от опита, който е получил до момента и логиката, която следва. Просто за мен е странно, че хората решават да минат следващ етап в отношенията си, без да са постигнали нищо във връзката си. Това че двама души имат връзка няколко години съсвем не означава, че те непременно трябва да пристъпят към брак и създаване на семейство, ако имат пропуски в отношенията по между си. Ако в една връзка има деградация, минаването на следващ етап може само да тежи още повече. Някои хора така правят, защото съвременното общество все още живее с идеята, че всеки е на този свят е с мисията да създаде поколение на всяка цена. Поради тази причина, хората не се съсредоточават върху изграждането на взаимоотношенията по между си и субективно изграждане, а се стремят да намерят партнъор за репродукция. Това звучи доста животинско и някак се губи за мен идеята, че сме хора и се водим за разумни. Ще дам няколко примера. Бившият ми си живееше и продължава да живее за себе си, което не е лошо, но той е убеден, че след дълга връзка, трябва да има брак, независимо от качеството на връзката. Как един човек, който никога нищо не се опитва да съгради, а поведнието му минава като танк през всичко, което се опитваш да изградиш, е способен да създаде семейство? Според мен хората само се заблуждават, че брака е най-здравата връзка, защото истинската връзка е преди това. Брака е чиста формалност, дори ненужна и се радвам, че много хора днес не правят тази грешка. Ако едни партнъори не са на първо място приятели, шанса за успешен брак е НУЛЕВ. А този човек не моежеше да ми бъде приятел, защото съзнанието му беше избистрено от ревност и недоверие, с които сам не можа да се пребори (и аз не можах да помогна). Аз самата нямам намерение за брак и тази идея изобщо не стои за мен на дневен ред, нито искам да правя деца (поне на този етап от живота си). Ако един ден реша, че искам дете, това ще в последствие, ако имам качествен партнъор и приятел до себе си, с които да искаме едни и същи неща. Случвало се и още по-отблъскващо нещо за мен - мъже, които направо да говорят за деца и семейство без да е имало нищо между нас...Репликата "Искам да си майка на моите деца", десетки пъти ме е карала да повдигам вежди и да гледам като теле в железница. Това убива всичко Very Happy Много жени се гордеят с такива неща и скачат от радост, но реално аз мисля по следният начин: Защо трябва да се чувствам поласкана от факта, че някакъв човек, който не си е мръднал пръста или мозъка да ме опознае и не е имал търпението за това, същият иска да се възползва от моите репродуктивни способности? Сигурно така представено убива всякаква романтика у вас, но това е голата истина за мен. Та това е моята философия за връзките...аз съм си важна за мен самата и не искам да бъда третирана като нещо в услуга на житейските и физически потребности на другия просто. Не мога да кажа, че който не е съгласен с мен и има съвсем различни нагласи е еди какъв си, аз уважавам начина на живот на другите, но бих се радвала и те да уважават моя. Всеки рано или късно намира това, което търси и аз си знам, че ще намеря себеподобно там някъде Smile




Иди на страница 1, 2  Следваща

 
 
НАПРАВЕТЕ ЕХООО СТАРТОВА
ГЛАСУВАЙТЕ И ДНЕС ЗА НАС
СТАРАТА ВЕРСИЯ НА ЕХООО
ВХОД

В СЛУЧАЙ НА ЗАБРАВЕНА ПАРОЛА, МОЖЕТЕ ДА Я ВЪЗСТАНОВИТЕ ОТ ТУК. А АКО НЕ СТЕ РЕГИСТРИРАН/А, НАПРАВЕТЕ ГО ТУК.
ГОРЕЩИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ
ПОСЕТЕТЕ
СПИСАНИЕ ЗА МЪЖКА МОДА И ЛАЙФСТАЙЛ
КЛЮКИ, СЕКС, ПИКАНТНО
ГОРЕЩИ СНИМКИ, ГОРЕЩИ НОВИНИ
СЪНОВНИК, ХОРОСКОП, ГАДАЕНЕ
СВАТБЕН ПОРТАЛ
ВСИЧКО ЗА ВАРНЕНСКИТЕ БЕБЕТА
ОРЕШАКА-СГЛОБЯЕМИ ДЪРВЕНИ КЪЩИ
ARTDEVISER - webdesign | internet solutions | multimedia