BG / EN / ES
ехооо - споделете с насразширено търсенеВашите данниfenk - рекламанаши приятели
ехооо - споделете с нас
sidepanel
sidepanel
13:13, Събота
25 Ноември 2017г.

EXOOO -> Свободно времеОтговори по темата

Как да си го върна, как да го убедя да не се страхува ?

it's too late|жена|18-25|N/A|Varna
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Пет Авг 19, 2011 10:43 am

Как да си го върна, как да го убедя да не се страхува ?

Здравейте! Искам да ви помоля за съвет. С приятеля ми сме заедно почти 2 години, в някои периоди сме живеели заедно дори. В началото всичко започна много красиво, разбирахме се, боготвореше ме, аз също много се радвах, че съм с него. След време започнахме да се караме. Той ме ревнуваше от един колега много. Аз също станах ревнива... Но проблемът не е там, имали сме караници и заради това, но винаги се сдобрявахме още на другия ден.

През много неща преминахме. Миналото лято се държах много зле с него, а той винаги се държеше миличко и гледаше да оправи нещата. Аз му се сърдех за всичко, но той винаги оправяше нещата. Но се случи така, че след една наша караница аз се прибрах в родния ми град, и той е излязъл и се е целувал с непознато момиче. Но по-голямата ми болка е, че на другия ден й се е обадил и пак са излизали, не е казал че си има приятелка.

Като разбрах това го преживях много тежко, много. Той се разкайваше, но не ме молеше да сме заедно, а кажа че и сам не може да си го прости, а какво остава за мен. Но аз му простих. Оправихме нещата, но аз оттогава се промених - не ми се излизаше, не ходехме по заведения вече. Пак беше като приказка и на него не му пречеше, но аз направих така, че и той заради мен не излизаше. Не го правеше насила, но аз се чувствам виновна.

След това винаги се карахме, но знаехме, че ще се оправим. Няколко пъти съм искала да се разделим, но той ме убеждаваше в обратното с държанието си. До това лято... наложи се той да се прибере в неговия град и аз в моя. Започнахме да се караме по телефона. Направо се побърквахме един друг. аз му звънях постоянно, защото исках да се чуваме и да не усетим толкова, че сме разделени, не исках да се отдалечим... Но беше голяма грешка. Само влошихме нещата по този телефон.

Той ми каза, че досега винаги е виждал изход, но вече не и че трябва да се разделим. Знам, че наистина го мисли. Казва ми, че ме обича и аз съм сигурна, че е така, защото го усещам, но усещам и отчаянието му, той не вярва, че можем да оправим нещата, не вярва в мен... Аз аз за първи път искам истински да оправя аз нещата, да му покажа, че го обичам и да го накарам да се почувства желан.

Направих много голяма грешка, като ми каза по телефона, че иска да се разделим, отидох до тях, плаках, унижих се много, молих му се. Той ме накара да остана у тях за една вечер и говорихме, после правихме секс. А на сутринта ми каза, че ме обича и ще се чуваме, но май беше само за да ме успокои. Сега не му звъня и той ми се обажда, едвам се сдържам да не се разплача всеки път, но се държа приятелски. Говорим малко кой какво прави и така. НО не знам дали да продължавам така...

Той май повярва, че съм приела раздялата, но ме е страх, че си мисли че го прави и заради мен. А не е така, искам си го обратно, знам че нещата ще се оправят, защото зависят от мен. Ако аз се държа добре с него, той е прекрасен.

Знам, че малко дълга историята ми, но исках да сте по-запознати. Моля ви дайте ми съвети, не искам да го губя, не искам да забравим болките си и след време да се съберем пак, защото той ми каза, че се оби1аме прекалено много и все някога пак ще сме заедно... но аз не искам да е бил с някоя друга и после пак при мен. Няма да е ново начало на чисто както той си мисли, просто ще е още по-трудно
Sad

Просто не знам къде може да премина границата с милото и хубаво държание и да се првърне в безмислено и досадно притискане...Ние сега сме в различни градове, септември ще се върнем и двамата във Варна, защото там учим. Но аз ще съм на квартира (въпреки че щяхме да сме заедно ) а тъой ще е на общежитие, и аз трябва да му се обаждам да се виждаме, за да правя тези мили и малки неща, все трябва да настоявам да се срещаме някъде си. Ами то всъщност за тогава, рано е дори да го мисля точно как ще е, но искам сега докато сме разделени да правя нещо, защото ме е страх, че все повече се отдалечаваме, той е объркан, ще вземе да направи нещо тъпо в опит да ме забрави...не знам и аз.
Вчера се чухме по телефона и той ми каза, че ще пътувал до Варна неделя сигурно, а аз наистина също щях да пътувам тогава, за да си търся квартира и му го казах. Той каза ''Еми ще се чуем, може да пътуваме заедно,ама не е сигурно още дали ще е точно неделя''. Ако пътуваме заедно, как да се държа, няма сисъл да говоря и да го убеждавам за връзката ни, достатъчно го правих...но искам да направя нещо хубаво, да кажа нещо хубаво...не знам и аз. Дайте ми съвети...в смисъл това е най-близкото ни виждане, и дори да е за няколко часа във влак, аз се вълнувам, но и не знам как да се държа точно...

Ааа съшо така, той вече не вярва на думи, наслушал се е, снощи като затворихме ми стана много мъчно и след 15 мин. му звъннах пак, но не вдигна и му написах един sms ''Ей забравих да ти кажа нещо много много важно. Обади се после''. И той се обади, а аз му казах ''Ами забравих да ти кажа, че те обичам...'' Той мълча известно време, и каза ''Това го знам, и ти го знаеш, но трябва да спрем да си го казваме...'' Много ми е мъчно, много...



hope|жена|35-45|N/A|голямото село
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Пет Авг 19, 2011 11:27 am

Всеки човек има индивидуален подход и каквото и да ти кажем, няма да си ти, няма да е той.

Смятам, обаче, че по-важно нещо от това да сме искрени един с друг няма. Когато има неизказани неща се тормозят и двамата.
Няма ли да е по-добре това което споделяш тук да му го кажеш? Без да го молиш, без да плачеш, а просто да споделиш, като на приятел нещата които те тормозят и които искаш да се случат.
Ако действително те обича както твърди и има взаимност, той ще те разбере.

Обаче най-важното е да разбереш какво го кара да пренебрегва любовта си в името на свободата. Май не казваш нищо за това, защото самата ти не си го осъзнала, а? Потърси причината!

Интересно ми е обаче, защо се опитваш да го обсебиш тотално? Не смяташ ли, че го третираш като стока? Какво ще стане с теб, ако ти изневери докато сте разделени? Или може би ако не знаеш - няма проблем? Та вие дефакто сте разделени от обстоятелствата. Знаеш ли какъв ти е проблема? Нямаш му доверие! И имаш страх от изоставяне! Смяташ, че той веднъж кръшнал, никога няма да се върне при теб.



it's too late|жена|18-25|N/A|Varna
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Пет Авг 19, 2011 11:45 am

Ами не, мисля че може след време да има нещо с някоя, и тогава ще поиска да се върне, но аз няма да мога да го преглътна. Затова искам да се оправим сега, защото после ще е прекалено късно. Ще сме развалили много повече нещата, ако сме били с други, пък дори и разделени. и двамата ще ни боли много. Знам, че като сме разделени може да си прави каквото си иска, но аз ще се чувствам предадена, ако се съберем отново...защото той е поискал да се разделим и е тръгнал при други...и след това чак е осъзнал ние какво имаме и сме имали...просто аз така приемам нещата, много ще ми е трудно. Не искам да се срига до там, искам сега, когато е объркан да му помогна, да не е отчаян за нас, да се почувства един път по-спокоен, аз да съм по-уверената и успокояващата го, както той винаги е успявал да ме успокои. Обичам го, искам да му го покажа, да го усети и да се почувства спокоен от това. Но как да се държа? Ако спра да му вдигам, ще си помисли че не ми пука чак толкова, и още повече ще се убеди че по-добре да се разделим.Ако му звъня пък как да се държа, може да изглеждам отчаяна или досадна, а той го знае че съм отчаяна... Не знам, чудя се дали да му вдигам и ако стане така да пътуваме заедно тази седмица към Варна, как да се държа?



it's too late|жена|18-25|N/A|Varna
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Пет Авг 19, 2011 11:52 am

Проблемът е, че аз съм му ги споделила тези неща, но греешката ми беше, че плаках докато ги казвах...и той тогава явно се е уплашил и си е мислел, че той има нужда от успокоение, а пак ще трябва мен да успокоява Sad Но не мога да се сдържа понякога, боли ме...разделихме се за това лято и си обещахме, че ще е много хубаво като се съберем пак септември и ще сме си липсвали, а то какво стана...без да се усетя от нищото го изгубих...Знам, че не трябва да плача, това понякога отблъсква...Ние поговорихме няколко дни след като се разделихме много сериозно, той плака, аз плаках...Обясни ми как се чувства, и аз му обясних. Той ме разбра, но каза, че нямало как да повярва, че ще се оправим. Защото досега (с малки изключения) винаги той се е старал след някои проблем, аз само съм плачела или съм се сърдела, той си хабеше силите, нормално сега да е изморен от всичко...Затова не вярва, че може да е спокоен, да си стои, да не прави нищо лошо, нито пък нищо хубаво, за да се сдобряваме, аз да се заема с тази задача, да му покажа, че може и да е хубаво без той да прави усилия. Разбирате ли ме, макар че кой знае колко объркано пиша вмомента Sad



hope|жена|35-45|N/A|голямото село
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Пет Авг 19, 2011 12:41 pm

Е ми тогава, значи идва твой ред да го утешаваш, да му показваш колко си загрижена и колко го обичаш. Нормално е да му е писнало все да е активния във връзката - ти да му се цупиш, а той да оправя нещата. Без баланс също не става. Двете важни неща са доверието и баланса, освен чувствата и израза им.

Чудиш се как да се държиш - ми как? Естествено, без преиграване, без многострадалчески физиономии. Чудиш се дали да му отговаряш на обажданията. Разбира се, та нали не сте далечни роднини с които се чуваш един път годишно. Как смяташ да поддържаш една връзка, ако бягаш от нея?! Препоръчително е да се чувате колкото се може по-редовно, задължително е да се държите естествено като на живо, задължително е да си споделяте нещата които ви се случват в ежедневието, както бихте го правили когато сте заедно.



Caramel|??|18-25|N/A|
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Пет Авг 19, 2011 2:16 pm

А защо смяташ, че ако сте разделени едно известно време ще е по-лошо после?
Понякога хората имат нужда да останат сами, да изживеят нещо тяхно си (не говоря за други връзки), говоря за неща, които искат да правят, места, които искат да видят или каквото и да било... тогава ще са по-спокойни, по-балансирани и отношенията ще са различни.

Раздялата не винаги е лошо нещо, не знам дали не е по-лошо да си с някои и да се карате постоянно и да се сърдите, да се критикувате един друг и да очаквате нещо от другия. Това дали си струва, дори и когато знаете, че се обичате?

Може би, точно заради любовта трябва да го пуснеш, защото след време, когато и двамата сте себе си, ако той наистина толкова те обича и ти него, може би отново ще намерите път един към друг.

Не смятам, че да се опитваш насила да го задържиш е добър вариант, най-малкото ще е с краткотраен ефект, а ти не искаш това, нали?

Опитай да се фокусираш върху това какво искаш от живота, какви са твоите цели, сега ми звучиш сякаш си се вкопчила в него. И той го усеща. Започни да правиш онези малки неща, които те правят щастлива. Говори с него за тях, за това какво изживяваш. Той ако иска да е част от този живот, ще го разбереш.

Разсъждавам си..



hope|жена|35-45|N/A|голямото село
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Пет Авг 19, 2011 4:05 pm

Правилно разсъждаваш! И аз мислех да и кажа същото... раздялата не винаги е нещо окончателно и безвъзвратно, и че по всичко си личи, че се е вкопчила в него, вместо да обърне внимание на себе си и други занимания.
Ясно е, че когато имаш проблем във връзката, мислиш само за него. Вниманието ти е приковано в това и не виждаш, че има и други неща, които могат да ти доставят удоволствие.
А свободата, свободата ще бъде оценена. Когато дадеш свобода на един човек и го оставиш сам да направи избор, нещата вървят далеч по-гладко в бъдеще.

Но това не значи да не отговаряш на обажданията му, след като той те търси и явно има потребност от теб.



ELI.K|жена|25-35|несемейна|
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Пет Авг 19, 2011 8:32 pm

Аз искам само да ти кажа–дай време на времето!Може би наистина и двамата имате нужда да се отдалечите един от друг,или може би той има тази нужда,по едни или други причини.Опитай се да се държиш на дистанция,колкото и да ти е трудно,направи го за него,за себе си..за двамата.Ако е писано–ще я бъде,ако ли не...горе главата и напред!!!!Знам,че е трудно,знам,че плачеш и че си мислиш,че няма живот без този човек,но не е така.Живот е имало за теб без него преди,ще го има и за напред!И не забравяй,че затвори ли се една врата,отварят се порти!!!!



Razdvoena|жена|25-35|разведена|???
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Съб Авг 20, 2011 2:20 pm

както вече бившето ми гадже каза "с едно бивше гадже се уговорихме да си дадем малко почивка и вече десет години си почиваме"......или може да се оправи или не може. Ако не може, късаш, ревеш, плачеш на рамото на тоя който те издържи, затваряш се в къщи, ядеш течен шоколад..но един ден ти минава и осъзнаваш колко е готино времето, колко е хубаво да си сам в цялото легло, колко е яка новата колежка, как си обичаш детето и ти да видиш....от някъде се появяват някакви мъже, които се въртят около теб. Всяко чудо за три дни...определено е така, точно на мен ще трябва да повярваш. Cool
Защо искаш да си го върнеш? Защото е нормална човешка реакция някой като ти бяга, ти да го гониш.....но го остави да си тръгне!



it's too late|жена|18-25|N/A|Varna
emate профил|лично съобщение

Пуснато на: Съб Авг 20, 2011 3:24 pm

Ами той не ми първата сериозна връзка, имала съм и други, но винаги съм приемала раздялата, точно по същия начин разсъждавах както вие ме съветвате.Винаги съм гледала позитивно на нещата и с високо вдигната глава. Но човек трябва ли винаги да се отказва? Аз усещам, че обичам него наистина много, усещам че ще загубим много, и аз и той. Ние не сме си омръзнали, нито сексуално, нито ни е омръзнало да сме заедно. Затова приехме толкова трудно, че трябва за 2 месеца да не сме заедно лятото и точно по телефона развалихме нещата.. Звъняхме си, затваряхме си, карахме се за глупости и не можехме да се сдобрим, да се гушнем, трудно ни беше без физически контакт. Той също го мисли, че ако си бяхме заедно, нямаше да влошим така нещата. просто тази връзка не се е изчерпала, изобщо дори...трябва ли да се откажа сега, когато не съм се отказвала, като е имало много по-големи проблеми и сме ги преодолявали. Той много усилия е вложил в тази връзка...и аз, но той май повече...и аз ако бях на негово място щях да се откажа и да мисля, че няма изход сигурно, но има...ако ми позволи да му го покажа.
Дори и да трябва да приема решението му и да го оставя просто така...той сам се издава колко му липсвам и че въпреки, че е казал, че това е...все още не е сигурен на 100%. Например снощи ми е звънял, но аз не съм му вдигнала. Сутринта видях смс-а от него : ''Колко продължително да звъня?Май си с друг,а? Еми няма проблем,лека нощ''. Защо го прави, нали се опитваше да ме убеди, че е по-добре да се разделим. когато вижда, че започнах малко по малко да го приемам и осъзнавам, се стряска. Мислите ли, че това ''няма проблем'' е искрено? Нормално да се дразни, скоро сме се разделили, но какво цели као ми праща този смс...да започна да му се обяснявам и да е спокоен, че няма друг ли? Точно тези думички ''няма проблем'' ми показват колко е объркан и как не е готов напълно да продължим поотделно. Преди 3-4 дни например пък пак не му бях вдигнала и той ми звънна в 5,30 сутринта, събуди ме, само и само да ме попита защо не съм му била вдигала снощи...:X




Иди на страница 1, 2, 3, 4  Следваща

 
 
НАПРАВЕТЕ ЕХООО СТАРТОВА
ГЛАСУВАЙТЕ И ДНЕС ЗА НАС
СТАРАТА ВЕРСИЯ НА ЕХООО
ВХОД

В СЛУЧАЙ НА ЗАБРАВЕНА ПАРОЛА, МОЖЕТЕ ДА Я ВЪЗСТАНОВИТЕ ОТ ТУК. А АКО НЕ СТЕ РЕГИСТРИРАН/А, НАПРАВЕТЕ ГО ТУК.
ГОРЕЩИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ
ПОСЕТЕТЕ
СПИСАНИЕ ЗА МЪЖКА МОДА И ЛАЙФСТАЙЛ
КЛЮКИ, СЕКС, ПИКАНТНО
ГОРЕЩИ СНИМКИ, ГОРЕЩИ НОВИНИ
СЪНОВНИК, ХОРОСКОП, ГАДАЕНЕ
СВАТБЕН ПОРТАЛ
ВСИЧКО ЗА ВАРНЕНСКИТЕ БЕБЕТА
ОРЕШАКА-СГЛОБЯЕМИ ДЪРВЕНИ КЪЩИ
ARTDEVISER - webdesign | internet solutions | multimedia