За поуката

Хората сме големи животни, сега някои няма да се съгласят с това изказване, ама ако сведат глава и раздвижат гънки, може и да им просветне за какво иде реч.

Та, често допускаме едни и същи грешки (като котката, която всеки път идва да подуши палеца ми), вървим с рогата напред и когато изникне проблем се питаме - къде сгреших? Вие, откривате ли грешките и вземате ли си поука? Все едно дали става дума за работа, семейство, общуване, пазаруване и т.н.

Кои са най-често допусканите грешки за вас? И имало ли е случай да си викате - ба си, аз съм голям тъпак, как можах отново да се прецакам!

а,ей тва е точно за мен..Аз май съм си прецакана от самото раждане и все съм си с рогате напред,винаги съм била на мнение,че във всяка ситуация трябва да се отреагирва,да се рискува в живота,дори когато знаем,че евентуалния риск би довел до негативни последствия.Нали уж Бог обичал смелите...Та все с дебелата глава напред и все ям к...ра.И все едно и също,като си казвам,че тоя път ще е по-различно,ама нейсе.А най-често повтаряната ми грешка е,че давам втори,та дори и трети шанс на хора,които знам,че не го заслужават,като си мисля,че ще им дойде акъла в главата...ама то моя май трябва да дойде.И ме е яд на мене си,че все още вярата в доброто е прекалено неизтребима у мен

всеки допуска грешки.най добре е да се предпазва всеки от грешки.това става с наблюдение и анализ.

А пък моята най-често допускана грешка е, че не мога да се възползвам от добрите оферти, ако не са ми на сърце. А гледам, че другите доста добре го умеят и нямат угризения на съвестта.

Другата е, че понякога влизам в конфронтация с хора, които не заслужават вниманието ми. Хора, които не виждат по-далеч от носа си, а аз не съм в състояние да им разтегля сопола толкова надалеч, за да им открия хоризонта. За какво ли се хабя? Всеки път си го казвам и всеки път се хвърлям с глава в огъня.

Третата е, че все търся справедливост, все се правя на защитник на слабите и неоправданите, с което предизвиквам само озлобление на несправедливите срещу себе си. И при това, не го правя за да извличам дивиденти. Дали не е по-добре да си мишкувам? Ама какво да се прави, когато съм се родила бунтар, пънкар и пр.

И четвъртата - все давам акъл. Не знам защо съм решила, че ми е в повече.

Ачка, някои не стават с наблюдения, ако са ти вродени. Какво можеш да направиш, ако си се родил повече крив от другите?!
Иначе да, можеш да се поучиш от хорските грешките, ако си умничък и от собствените си, стига да си ги проумял на време.

това много интересно към темата.кои грешки са вродени според тебе?и кои случайни?

И аз като Ели най-често страдам от предоверяване. сякаш вярата ми в доброто у хората винаги взима връх и оказвам доверие на хора, които не го заслужават. Не в абсолютно всеки случай, но достатъчно често, че да се дразня. Може би аз самата не бих искала да съм мнителна и да поставям всичко под въпрос (както правят повечето хора) и това ме прави малко уязвима пред тях.
Всеки път като се опаря си казвам, че ще внимавам повече, но...патката си е патка

Нали знаеш - докато има балъци, ще има и тарикати. Все едно за какво става дума.

Аз пък съм точно обратното, все нащрек. Не към всеки и за всичко, но както каза една приятелка, имам силно развито чувство за самосъхранение.

Та това е отговора на Ачката, по повод на вродените допускани грешки - ти и Ели. Такива сте и вероятно такива ще си останете.

Аз пък не се научих да си пестя двайсетолевките за O.P.I, при положение, че са нетрайни лакове. Язък за готината четка. Ама сигурно пак ще си купя, защото имат един уникален цвят, дето при другите марки не го намирам.

и какво правят с тебе тия хора натуралке?